Глух тътен в ДПС
В ДПС зрее бунт, не само заради промените в ръководството, но най-вече заради това, че централата не се грижи за кадрите си по-места, които се чувстват изоставени.
Единственото, което лидерът Ахмед Доган реши засега със смяната на заместниците си, е че шамароса по-равно двата враждуващи от години лагери – едните, свързани с Касим Дал, а другите, гравитиращи около Емел Етем.
Това, обаче което предизвиква засега мърморене, но по-късно със сигурност ще избие в недоволство и партийни схватки по места е, че по лична инструкция на Сокола, от ключови позиции на партията се отстраняват не само хора, които могат да бъдат засегнати от правосъдието заради далавери, но и всички стари кадри, свързани с бившите тайни служби. Ще споменем само две фигури, които минаваха за едни от най-близките на Доган – Юнал Лютфи и проф. Людмил Георгиев. Двамата често ходеха в конака на Беловодски път в София, лидерът обичаше да се консултира с тях, както и да ги пуска в медийното пространство да казват с половин уста това, което лидерът би казал. Юнал Лютфи, чиито доноси за ДС станаха известни още в зората на демокрацията, неизменно бе заместник-председател на Народното събрание, участник в много международни форуми и делегации. Лустрационните текстове срещу бившите парламентарни агенти, приети с мнозинството на управляващите, изхвърли Лютфи от тези постове. Но после, когато Конституционният съд отмени лустрацията, Доган не върна Лютфи на поста, остави Христо Бисеров. И за да е още по-убедителен, направи
бившия сив кардинал на СДС
свои първи заместник. Същевременно изхвърли от ЦС на ДПС проф.Людмил Георгиев, също свързан с тайните служби. Което е показателно, защото по принцип българите в движението са любимци на Сокола и той ги тика напред в йерархията. Единственият, свързан с ДС, който остава близо до Доган, е Лютфи Местан. Но неговата обвързаност с бившите тайни служби, е спорна. Освен това, той е доказал парламентарната си класа и отлично покрива отсъствието на лидера в пленарната зала.
Касим Дал и Емел Етем пък са в шок – мълчат, но видимо им личи, че страдат за изгубените позиции. И двамата знаят, че връщане на върха няма
Касим го отнесе единствено заради мистериозната смърт на секретаря на Доган Ахмед Емин. Той беше изцяло продукт на Касим Дал. Дал засега само мърмори, че е можело Доган да го предупреди, че ще го махне. За него е сигурно, че най-вероятно ще си остане само с мърморенето. Той знае, че свалянето му от поста е тест, който лидерът прилага, за да разбере дали някой отстранен няма да почне да се бунтува срещу него. Това направиха Осман Октай, Гюнер Тахир и др., но си останаха само с говоренето, защото бързо бяха забити в десета глуха с помощта на властовият ресурс на Доган.
Възможно е Касим да остане още дълго близо до Сокола, не само защото му е бил съкилийник, но и защото никога не го е предавал. Освен това фактът, че трима от неговите кадри заеха ключови позиции в партията също е показателен – Филиз Хюсменова стана зам.-шеф, бившият му шофьор Рушен Риза пое неговите функции на кадровик, а доктор Тунджай Кърджалиев от Търговище влезе пембяното политбюро.
Докато същото не може да се каже за Емел Етем, която се очаква да бъде изоставена и от обкръжението, което си създаде като вицепремиер.
Най-сериозна заплаха за Доган остава не толкова отстранената върхушка, колкото ексдепутатите и провинциалните активисти, изхвърлени от държавана софра. Те лесно се поддават на интригите, спускани от отстреляните лидери и могат да докарат големи главоболия и дори да поставят под съмнение съществуането на ДПС.
Тютюнопроизводителите скачат не толкова срещу правителството на ГЕРБ, колкото срещу своите, които само говорят в парламента в тяхна подкрепа, но практически нищо не правят за тях, върхушката направо ги е изоставила, пази се да не би да ги свържат с техните намерения да протестират. Само един бегъл факт показва колко е тежко положението на тютюнопроизводителите. Ако досега са се осигурявали като са плащали 270 лв, сега ще трябва да плащат 870 лв. Почти цялата администрация от активисти на ДПС също е на улицата. Ексдепутатът Ахмед Юсеин
се е записал на трудовата борса
„ДПС не се грижи за кадрите си", открито недоволства той.
Точно поради тези причини на предстоящите кметски избори, може да се появят алтернативни на ДПС кандидати, които да ги спечелят.
Ексземеделският министър Мехмед Дикме беше на крачка да направи това в Ардино. Единствено автобусите с „гласоподаватели" от Турция му попречиха. В друг ключов бастион – Дулово в Делиормана, низвергнатият от ДПС ексдепутат Юксел Хатиб силно размъти водата на частичния вот миналата есен. Не добро бе представянето на движението и в ключовия град Руен до Бургас. Още през лятото Доган отсреля двама техни народни представители като не ги допусна до нов мандат – Несрин Узун и Фатме Иляз. И двамата разполагат с мощен икономически ресурс, който биха могли
да обърнат срещу ДПС.
Друг фактор, който може да разклати движението е дълбоко потопилият се бивш земеделски министър Нихат Кабил. Ако не претърпи загуби и разследванията, които се водят срещу него, се затлачат, той може да помогне много с трайните си икономически връзки на евентуалните вътрешни противници на Доган по време на местните избори. Нито управляващите от ГЕРБ, нито партийните интриганти вътре в движението ще пропуснат да се възползват от тази възможност.
Българският екип – Христо Бисеров, Камен Костадинов и Йордан Цонев, все повече се превръща в дразнител на турците в партията. Дори в самата парламентарна група ропотът срещу тях е нескрит. Те смятат, че Доган се готви да ги изостави, като от капсулирана партия, ги превърне в една от много български партии. Затова се очаква голямо брожение срещу тях, особено по време на местните избори, тъй като най-вероятно в ключови градове за движението като Кърджали, Търговище и Шумен ДПС ще предложи за кандидат-кметове българи.