“А” като “Агнешки главички”

Голяма част от тези реплики станаха повод съответните политици да получат и подходящ прякор. Прозвищата, подредени в речника, също са част от фразеологията на края на прехода и неотменим елемент на политическия фолклор, пише в. “Труд”.

Речникът е алманах на политическата драматургия, разиграна през последните 20 г. в България. Всяка фраза, личност, прякор или събитие е малък разказ. Смешен или тъжен, без значение.

Но в рамката на тези разкази е окачен портретът не само на персоните, трасиращи прехода в страната ни. Това е разказ за одисеята на това поколение, което винаги тръгваше от ценностите и идеите и стигаше до интересите и цинизма.

Днес започваме с буквата “А”.
Група депутати от 38-ото НС, наречени така заради традицията им да се събират често на софра, вкусвайки този деликатес. Компанията е организирана от Никола Николов като шеф на икономическата комисия в 38-ото НС, която бе негово лоби както в ПГ, така и в синята партия.

Много от участниците в сбирките освен депутати бяха и регионални лидери на СДС. Този кръг играеше известно време съществена роля в СДС и останалите лобита трябваше да се съобразяват с него.

“Аз не искам да опъвам кожите на комунистите по стените.”
На 18 ноември 1989 г. на първия демократичен митинг пред “Св. Александър Невски” един от ораторите Петър Гогов произнесе тази фраза, но интонацията му бе такава, че се разбра точно обратното. Дълго време след това социалистите използваха това емоционално обръщение като пример пред избирателите – вижте какви хора искат да ви управляват!

“Аз съм политически динозавър.”
Иван Костов към депутатите от СДС в 38-ото НС на първата сбирка на новата ПГ на СДС. При конструирането на парламента, когато парламентарната група на управляващо мнозинство зае местата си, Костов се обърна към нас и каза с възхищение: “Е, никога не съм виждал толкова много депутати зад себе си.”

Тогава всички обичахме Командира (това е точната дума) и облечен в това доверие, той можеше да направи в страната каквото си поиска. Държавното управление в периода 1997-2001 г. ще остане най-противоречивата и най-тъмна част от новата история на десницата в България.

“Айде, това го отрежи от репортажа.”
Реплика на министъра на вътрешните работи в правителството на Виденов – Любомир Начев, след като е заснет от журналистката от БНТ Севда Шишманова да се развлича в компанията на манекенки няколко часа след като в столичния квартал “Люлин” са застреляни трима полицаи.

На мястото на Начев е избран Николай Добрев, а самият той се оттегля от публичния и активен партиен живот. Любомир Начев се самоубива на 13 октомври 2006 г. в Карнобат, забравен от всички.

“Ако докажем, че можем успешно да управляваме София, утре ще имаме право да управляваме страната.” Това казва на среща със симпатизанти от “Надежда” Надежда Михайлова по повод кандидатурата й за кмет на София.

Малко преди това тезата й бе, че СДС ще спечели изборите в София и Пламен Орешарски ще е новият столичен кмет, а това ще повлияе и на следващите парламентарни избори. После Надежда оттегли кандидатурата на Орешарски заради нерегламентирана среща с Васил Божков, която, злите езици говорят, била организирана от хора на Костов.

“Ако ще изключвате Кольо, изключете и мен.”
Реплика на Георги Първанов на заседание на БСП, на което Виденов иска отговорност от него и от Николай Добрев, че са върнали мандата. Самият Добрев заявява категорично, че могат да му отрежат главата, но няма да си окървави ръцете.

А Виденов заключава: “Цял живот ще отговаряш за това!” Николай Добрев наистина плати с живота си, че спаси страната от кървава разправа.

“Ако би било възможно, то вероятно би могло да стане.”
Фраза на бившия премиер и лидер на СДС Филип Димитров, която е показателна за лингвистичния му стил в политиката. Фил Кенеди, какъвто прякор получи по време на управлението, макар да стартира реформите в България, ще бъде запомнен с ликвидационните съвети, които се оказаха пълен провал в селското стопанство.

“Ако Костов беше началник-щаб на армията, досега щяхме да имаме излаз на Бяло море.”
Реплика на неизвестен служител на министерството на отбраната, казана по повод на националната доктрина, която беше приета от правителството на ОДС и за която се говореше, че Костов сам я е написал.

Акцията пред “Кристал”
Една от първите свободни инициативи на събуждащото се гражданско общество. На 26 октомври 1989 г. в градинката пред “Кристал” се събират група природозащитници. Исканията на събраните (по-известните от тях са Петър Берон, Едвин Сугарев, Петър Слабаков) са свързани с екологичното състояние на България. Тогава за пръв път се чуха лозунгите “Гласност” и “Демокрация”.

Акцията в “Белите брези”
На 14 януари 1994 г. двама командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) са нелепо убити от полицаи. Баретите подполковник Марин Чанев, тогава зам.-командир на подразделението, и главен сержант Георги Георгиев са застреляни погрешка от свои колеги.

Командосите са изпратени да охраняват двама шефове от МВР, които дошли да уговарят ареста на Иво Карамански с Иван Иванов, бивш началник от СДВР и тогавашен собственик на казино “Севастопол”.

“Ама не само аз имам бензиностанция, и други колеги имат.”
Алеко Кюркчиев на въпроса защо си е купил бензиностанция по време на мандата си в 39-ото НС. Името на царския депутат нашумя, когато КАТ го спря на пътя при завръщането му от лов край Елин Пелин.

Тогава Кюркчиев отказа алкохолна проба, а по-късно полицията реши да му отнеме шофьорската книжка за 2 г.

“Ами ако наистина са виновни.”
Фраза на Иван Костов изречена за случая с нашите медици в Либия. Една от причините за задълбочаването на този процес беше и неверието на администрацията на Костов в невинността на нашите сънароднички.

“Амиго Иване”
Паметни думи, произнесени от лидера на Испанската народна партия Хосе Мария Аснар през 2001 г. преди парламентарните избори, когато той и още четирима десни премиери от ЕС бяха поканени в София от Иван Костов, за да го подкрепят в неравната борба срещу Симеон Сакскобургготски.

Амфоров
Едно от прозвищата на синия кмет на Пловдив в периода 1995-1999 г. Спас Гърневски. То не придоби широка известност и се споменаваше само в средите на СДС. Но пък стиховете, които беше писал за Альоша, си остават абсолютен хит.

Аферата “Сапио”
На 24 март 1992 г. Костов като министър на финансите подписва разрешение, с което фондация “Сапио” една седмица може да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във ВНС Ясен Златков.

Въпреки че разрешението е парафирано като “еднократно, по изключение”, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара.

Проверка на специална парламентарна комисия показва, че фондация “Сапио” дължи на държавата 338 498 022 лв. към 1992 г. от невнесени мита, акцизи, данъци, такси и вноски. Така и до днес не е ясно имал ли е користна цел Костов при подписа за “Сапио”?

Нарушил ли е закона или не? Колко е спечелил Златков от далаверата? Аферата “Сапио” ще остане като брилянтен правен абсурд на прехода, който сега предизвиква само насмешка.

Африканския ловец
Прозвище, измислено за лидера на “Агнешките главички” Никола Николов от бившия председател на парламента Йордан Соколов заради отсъствието му от важно заседание в НС. По това време Николов е на сафари в Африка.

С тази кратка история от фразеологичен и фабулен речник на прехода, с която завършвам параграф “А”, става ясно, че хората вътре в една партия винаги се мразят много повече, отколкото мразят своите противници.

Илия Петров