Вий спомняте ли си, …. другарю? Ма другарко, вий що са предреждате на опашката?
А те са много, толкова много, че бихме опитали да ги възстановим заедно. Както обичайно Frognews.bg го прави около всеки 10‒ти ноември, откакто сме заедно. И с уговорката, че на лошото трябва да се гледа хладнокръвно от дистанцията на времето, а на доброто ‒ през призмата на годините, когато „рок енд ролът беше млад”. В крайна сметка Стената за някои падна, други така и не пожелаха да я съборят в себе си. Късата памет обаче не е комплимент. Затова – спомняте ли си:
‒ Вопъла „Другарю/ко, защо се предреждате на опашката;
‒ Безсънните нощи пред ЦУМ заради списъка за цветен телевизор;
‒ Показния магазин на „Витошка” и другия на „Раковска”, в които преди Нова година „пускаха” банани;
‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколада „Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.
‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;
‒ „Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;
‒ „Ну погоди” в кино „Култура” с доглеждане;
‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;
‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;
‒ Летните бригади с международно участие;
‒ Търговията на черно в Студентски град ‒ долар за 3 лв.;
‒ „Кореком” и марковите джинси;
‒ Тихите „Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;
‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цял живот);
‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „Рапорт даден” и „Рапорт приет”;
‒ Манифестациите пред Партийния дом;
‒ Стихотворението „Води ни, партийо любима!” (нататък ми се губи);
‒ Квотите за деца на „активни борци против фашизма” в гимназии и университети;
‒ Задължителния руски език от 5‒ти клас нагоре;
‒ Петъчната програма на руската телевизия;
‒ Студио Х в събота вечер по І програма;
– Сагата "Семейство Палисър", за която всички се събираха у съседа с телевизор;
‒ Екскурзиите в братските социалистически страни; с влак; през Румъния…
и още, и още. . .
Историята трябва да се пише, но и да се чете.
А "Този списък" едва ли ще допишем сами, затова продължете го и вие…