Първанов вижда в помирението шанс да канонизира примирението под своя скиптър

На дискусията „Доблест 2010 – 4 февруари през погледа на младите” в столицата Първанов отново призна вината на БСП за тежкото положение на страната, довела до това натовареният да състави правителство Николай Добрев да върне мандата. Така на 4 февруари 1997 г. няколкоседмичните улични вълнения, довели до оставката на Жан Виденов, стихнаха и се взе решение за нови парламентарни избори”

Имам няколко въпроса по повод горното:

Защо все с младите дискутира Първанов своите интерпретации на ключовите моменти в новата ни история – дали не е напън за промиване на младите мозъци при липса на опоненти? Ясно е, че младите хора най-много да му да зададат някой неудобен въпрос, но трудно ще му възразят по същество и най-вече няма как да го поставят на мястото му като очевидци. Много хитро, няма що! Този номер със “загрижеността” за обучението на младите по неговия конспект го прилага и за 10 ноември, макар за тази дата да не си приписва лични заслуги.

Стиска ли му да застане срещу “стари” и информирани хора? Не е много трудно да се види зад фасадата на тази фалшива загриженост за младежта прозиращата му амбиция за утрешната му политическа кариера, каквато той най-после обяви вчера в интервюто си за в. “Труд” ( макар и без да уточнява каква точно си я представя).

Сериозно ли иска помирение, или цели примирение, каквото и без това фактически има, но явно иска да го институционализира, канонизирайки себе си като Свети Георги Помирител”?

Питам, защото помирението е наистина страхотно достойна кауза, но тя може да бъде защитена и направена общонационална само от достойни хора.

Иво Инджев
www.ivo.bg