Не учиш – пичелиш, учиш – ни пичелиш!

Какъв може да бъде мотивът на Бойко Борисов да се хвали със своята неподготвеност да управлява една европейска държава, начело на Граждани за европейско развитие на България? Интервюто с признанията му как не знае чужд език по Би Ти Ви, шегичките му на тази тема ( досущ прекопирани от времето на ранния Слави Трифонов), трябва да имат някакво обяснение.

Най-забележителното в обяснителната част за неговото незнание на езици беше констатацията, че това не било важно. Важно било да го разбират такива като Меркел и Саркози. Сякаш си е разговарял с тях с мимики, а не чрез преводач.

Аналогията с вица за милиционерите, които били запитани от чужденци на 4 различни езика нещо, не могли да отвърнат, но останали доволни, че и чужденците нищо не са разбрали ( т.е. “какво от това, като знаеха 4 езика, пак нищо не разбраха”), е буквална.

И все пак, понеже Борисов е всичко друго, но не и глупав, трябва да има някакво обяснение за тази предизвикателна демонстрация на една от най-големите си слабости. Най-близко до ума е предположението, че цели да обезоръжи публиката за нещо, което така или иначе не може да скрие ( нито да навакса, явно).

Така за пореден път показва, че няма страх от нищо. Включително от собствената си неадекватност. “ Който ме обича, ще го понесе”! А в България има доста хора, които го обичат точно заради това. Виждат в неговата откровеност интимно съпреживяване на собствената си изостаналост. “Другите ни лъжеха, тоя поне е откровен”, казват си те с благодарност.

Зад този номер стои премислен ход. Пред австрийския “Ди пресе” политологът Иван Кръстев похвали Борисов като “отличен импровизатор, както в джаза”. Малко трудно ще с съглася, защото в музиката импровизирането е най-висшата степен на изпълнителското изкуство и аналогията с управленските гафове на Борисов тук е повече от неуместна.

Но друга реплика на Кръстев съвпада напълно с театрото, което гледахме в интервюта на Би Ти Ви и показва, че върху сценария е мислено: политологът рисува пред австрийското издание ( което вече имаше няколко много остри критични за Борисов публикации и явно е поискано “право на отговор”) образа на българския премиер като политика, който е антитеза на всички останали. Останалите в България се правели на сенатори, казва Кръстев. И е прав, никак не прилича на сенатор, но е твърде зле за България, че това е повод да бъде хвален.

Етюдът с простоватото поведение може да не е харесал на мнозина “дървени философи” , но на людете, седнали точно по това време пред телевизора на домашна ракийка – същата, спасена от поскъпване лично от премиера Борисов, сценката със сигурност се е понравила. “ Наш човек е това”, възкликнали са те, бъдете сигурни. В тази електорална ниша се целят хората, които съветват премиера. Дали пък наистина не готвят избори за постигане на пълно мнозинство на същата власт?

Борисов в някаква степен повтаря твърде неумелия опит на Станишев в края на мандата си да “слезе между хората” и в серия от свои изяви да говори пред днешните деца на България как бягал от училище, имал двойки и неизвинени отсъствия. Разликата между двамата е, че Станишев е много лош актьор и откровен лъжец, когато се опитва да се изкара “народно момче”, защото животът му е минал в лукс и обгрижване по държавните резиденции.

Не случайно Борисов беше обяснил, че се разбира с Първанов, защото и той като него бил израснал на улицата и го чувствал близък . А че Първанов е същият, спор няма. С единствената разлика, че не е толкова нахакан да парадира с незнанието на езици, ползвайки други, “народни” хватки на тепиха на свободната борба за високи рейтинги.

Борисов играе себе си без притеснение. Преиграва, вярно е. А кой не го прави – си казват благосклонно за своя благодетел хорицата и вдигат по една наздравица за “техния човек”!

Но да се правиш сам за посмешище, като припомняш как си ритал топка, вместо да учиш, както направи Борисов, не е само електорален реверанс към неуките и ритнитопковците. Това никак не е възпитателно за днешните български европейчета и е шамар за каузата на измъчените им семейства, които се борят да осигурят на потомството си образование, адекватно на изискванията на времето.

В края на краищата, както се вижда, в България незнанието вече се превръща в белег на успеха и дори учени хора, като Иван Кръстев, го превръщат в “качество”. Нещо като “ не учиш пичелиш, учиш ни пичелиш”, като си успял ритнитопковец, можеш да си го позволиш, оправдал си средствата, щом си постигнал целта.

Това ще си кажат подрастващите и подражаващите на Успеха. И ще отидат да ритат топка в очакване един ден и те да оглавят държавата. Ако татко им пожелае да ги набие, заради интелектуалния им мързел, нищо чудно да се обадят на бате си Бойко да ги защити.

И няма да е много невероятно той да откликне с разбиране на молбата им.

Иво Инджев
www.ivo.bg