Лъжат, не сме длъжни да отглеждаме растения чудовища
Властта говори така всеки път, когато някой реши да нанесе дълбоки рани върху средата, в която живеем, която дишаме, пием и ядем. Е, и да вземе пътьом едни пари…
Етоедин пример: Преди години шест общини бяха решили да си изхвърлят боклука в река Веселина – малка и чиста рекичка, минаваща покрай село Миндя, в което живея. Ставаше дума за към 300 000 тона (!) боклук годишно. Организирах съпротивата, отидохме на преговори с властта. А тя, властта, ми съобщи: “Вие, Дайнов, сте неумит селянин, който с вила в ръка застава на пътя на научно-техническия прогрес.” 300-та хиляди тона боклук за тях бяха прогрес, а чистата река – някаква примитивна прищявка.
Е, после се разбра, че едни пари вече си били сменили собственика…
И сега е така. Не можеш да включиш телевизора, без да чуеш как Евдокия Манева отстоява генномодифицираните организми (ГМО) като висша форма на напредък. Та в ролята си на неумит селянин, застанал на пътя на прогреса, искам дасъобщя следните елементарни факти.
Манева лъже, когато твърди, че ЕС ни вменява в дълг да отглеждаме ГМО. И лъже още повече, когато казва, че от Брюксел щели да ни налагат санкции, ако – видите ли – не пуснем из българските ниви растения, кръстосани с крави риби и моржове.
Ние нямаме задължението да отглеждаме ягоди, кръстосани с маймуни. Въпросната ГМО директива, макар да открехва вратата за ГМО в Европа (което само по себе си е позор за комисията), не задължава страните членки да отглеждат мутациите, развъждани от последователите на д-р Франкенщайн. В директивата даже има предпазна клауза, позволяваща на всяка страна членка изобщо да не развъжда ГМО.
Но дори и без клаузата в член 16 от директивата пише черно на бяло: “Разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност.” Ще рече: ние си решаваме с нашите си закони.
Има и още. В самия ЕС останаха само три страни, които да отглеждат ГМО в промишлени количества. Откак е приета директивата, от ГМО се отказаха Франция, Австрия, Унгария и Германия. Имат това право – използват го. Въпрос на национални интереси. А миналата пролет един плах опит на Европейската комисия да притисне Австрия и Унгария се натъкна на дружния отпор на 23 от 27-те страни членки.
И затова Манева пак послъгва, когато казва “всички в Европа”. Няма такова нещо. Три не е всички. А и нали си представяте какво ще ни правят гърците – които са едни от водачите на “бунта” против ГМО – когато научат, че ние развъждаме мутанти? Ще ни съдят десетилетия наред.
Обещанието на управляващите, че ще приемем закона, пък ще му наложим 5-годишен мораториум, не решава проблема. Мораториумът после може да падне.
Бойко Борисов не е прав, когато се опитва да замаже нещата с реплики като: “Абе, ние да приемем закона заради директивата, а после няма да развъждаме ГМО.” Не става така. Става като в Унгария: закон, който е хармонизиран с директивата, но забранява ГМО на територията на страната.
А зад тези политически валсове прозира грозната физиономия на финикийските знаци.
Зловещата американска фирма “Монсанто”, произвеждаща 90 на сто от всички ГМО семена по света, го е закъсала. Не стига че непрекъснато я съдят потърпевши, но и световното обществено мнение се обръща против нейните продукти.
Европа, както видяхме, е на практика загубена за “Монсанто”. Индия също започва да се дърпа.
“Монсанто” губи огромни пари изатова търси пазари в страни, за които се знае, че са податливи на подкупи. Анализаторите на “Монсанто” са идентифицирали страните на изток от Виена като особено благоприятни за техните усилия. Като България например.
И така, внезапно възникналата любов между правителството и ГМО мутантите става внезапно обяснима. Но си има цена. Ако България приеме растенията чудовища, тя просто няма да може да изнася никаква селскостопанска продукция. Дори индийците няма да я купят, за европейците да не говорим. А американците си имат достатъчно. Сами ще си набиваме ГМО-тата, та да ни пораснат по три ръце…
Ако г-жа Манева толкова иска да развъжда продуктите на “Монсанто”, нека го прави другаде. На изток от Виена не е само България. По-нататък има прекрасни страни, завършващи на “-стан”, в чиито безкрайни степи г-жа Манева, убеден съм, ще може да развива бизнес с продуктите на “Монсанто”. Въпрос на някой и друг подкуп, а там обичат тези неща. И изобщо не им пука за природата след като вече успяха да унищожат едно цяло море – Аралското. Което направиха, разбира се, в името на научно-техническия прогрес, срещу който в Европа са застанали някакви неумити селяни с вили в ръка…
Евгений Дайнов
В. „Труд”