Българското правосъдие: Я камилата, я камиларя

На 18 юли 2000 година в апартамента си в Париж зверски е убит Мартин Борилски, млад юрист с обещаващо професионално бъдеще. Черепът му е разбит с гира, а върху тялото му съдебният лекар установява 93 прободни рани. Френската полиция бързо стига до заподозрените, които се оказват българи.

ДНК анализът установява, че събраният биологичен материал от ноктите на жертвата и от захвърлените в жилището дрехи са на заподозрените Георги Желязков и Стоян Стоичков, установени са и други доказателства, които сочат, че двамата са убили Борилски.

След много перипетии в България започва дело срещу Желязков и Стойчев, което на 22 януари завършва с оневиняване на двамата. Последва остра реакция от френското посолство, като лично посланикът Етиен Понсен отправи остри критики към българския съд. Апелативната прокуратура във Велико Търново протестира оправдателните присъди и процесът беше насрочен отново.

На 4 февруари съдът в Търново постанови осъдителни присъди – 19 години затвор за Желязков и 17 за Стоичков. По този повод френският посланик изрази удовлетворение и каза, че без работещ съд демокрация не може да има. И още нещо, което е важно: българската съдебна система и българският съдебен процес са така конструирани, че ако обвиняемите имат добър адвокат, никога няма да влязат в затвора.

Междувременно двамата осъдени изчезнаха. Това е завършен образ на българското правосъдие: процесът се точи 10 години, през това време изчезват доказателства, потулват се фактите и накрая престъпниците отървават затвора.

За зла врага на услужливи съдии и на Желязков и Стоичков обаче френският посланик захапа като булдог и не пусна, докато не видя присъди. Обаче в България дори присъдата не е гаранция, че един престъпник ще лежи в затвора.

В понеделник Софийският градски съд гледа още едно такова дело – това за източване на програма САПАРД, по което основен обвиняем е Марио Николов, един от най-големите спонсори на президента Георги Първанов и на БСП заедно с ортака си Людмил Стойков. Делото се точи вече четвърта година и е отлагано безброй пъти. През това време германските съучастници на двамата бяха осъдени и скоро ще си излежат присъдите.

В хода на процеса Людмил Стойков вече се откачи от обвинението и вече се явява само като свидетел. Първата му работа след отпадането на обвинението беше да прехвърли цялата си собственост, включително на комплекса “Дюни” на морето, на офшорки. Сега ще му вземат опинците.

Както е тръгнало, и това дело ще се точи 10 години, след което я камилата, я камиларя.

Това, което практикува българският съд, не е точно правосъдие. Правосъдието, поне както пише по учебниците, е бързо, справедливо и неотменимо. Българското правосъдие е бавно, много често несправедливо и както правилно отбелязва Негово превъзходителство посланикът на Франция Етиен Понсен, лесно може да бъде избегнато.

При всичките тези факти, които всеки ден виждаме, българските магистрати пищят като ощипани госпожици при всеки опит някой да им каже, че така работа не се върши. И протестират, че било унизително да ги наблюдават юристи от САЩ и ЕС.

А не е ли унизително и мъчително 10 години да чакаш правосъдие и накрая да не го получиш?

Борд за вас, господа магистрати.

И контрол до дупка-а-а!

Гeорги Даскалов