Мопс за кралицата. Единствените невинни

Всичко зависи от човешкия материал.

Ето с каква глупост започваме днес.

Да опитам пак началото на тази дописка.

В този момент, в нашия занаят, единствените невинни във всяко отношение сякаш са футболните коментатори на Диема.

Тези дни един мой нов приятел разпалено ме убеждаваше, че Иво Инджев има “вълчи билет” отвсякъде, макар че това ми е добре известно. А пък самият Инджев написал в блога си, че веднъж всички репортери отказали да работят с него, понеже знаели какво е намислил и се опасявали от политически натиск.

Един писател беше казал, че при някои хора идеалите отдавна са деградирали в представи. А представите им са избирателни. Той, разбира се, има предвид политиците. Но в някаква степен това се отнася и за телевизионния занаят.

Човешкият материал уж е един и същи, но отърка ли се до политиката, неизбежно започва да се променя.

Футболът/Спортът остава единствената зона, в която това не е валидно. Няма нужда да се харесваш на този или онзи, и на този и на онзи едновременно – това е най-ужасно, да редуваш през няколко години симпатиите си, и пр.

Няма нужда да те харесва английската кралица, за да минаваш за добър футболен коментатор какъвто несъмнено е Георги Драгоев от Диема. Човек трябва да го слуша, за да си припомни какви са възможностите на българския език, какви скрити ресурси има той. Трябва да гледаме среща от английското първенство, например мача “Хъл Сити – Челси”, за да си припомним това. Браво, добре сме.

Същият писател казваше, че всичко е важно, докато престане да е важно. Езикът отдавна е престанал да е нещо съществено в телевизията. За жалост, с някои незначителни изключения, политиците са онези, които го продават на все по-ниска цена. Трябва да се качи някоя рускиня с два дакела в “БНТ Такси”, за да се насладим на емоционално, но и красиво говорене. Но рускини, с два дакела при това, не се срещат често у нас. Тия дни прочетох, че когато кралицата поръчала да й намерят един мопс, в Англия бил останал само един екземпляр от този кучешки вид – а това е кучето на кралските семейства.

Опасявам се, че когато Б. Б. след 20 години поръча да му доставят някакъв български език, това ще е трудна задача, дори за ГЕРБ.

А Георги Драгоев е направо великолепен, много добри са и останалите му колеги от Диема. Веднъж написах, че качествата им са култивирани от досега с един завършен продукт какъвто е английското първенство. Не може да коментираш “Манчестер Юнайтед” – “Арсенал” с езика на някой парламентарен бек. Няма как, направо е невъзможно. Например, представете си – но хайде да бъдем смели и да не споменаваме имена – как онези, които дискутират напоследък здравната реформа, биха коментирали срещата “Челси” – “Арсенал”. Не е възможно, нали. Е, добре де, Ваташки беше много атрактивен в “На 4 очи”, а пък Москов сякаш съжаляваше, че няма под ръка медикаментите, с които анестизира пациентите си. Но и двамата пак опряха до Костов и Виденов, задължителните герои във всяко обяснение на несъстоялия се преход. Продължавайте така и ще ги канонизирате окончателно.

Веднъж, в един болничен коридор, известен професор срещнал млад лекар, който излизал от операционната. “Как е колега?” – попитал от учтивост професорът. “А, добре съм, операцията мина добре” – отвърнал оня.

“Каква операция, бе, идиот – викнал професорът, – това беше аутопсия!”

Този анекдот става все по-актуален и е много подходящ за перипетиите на днешното българско здравеопазване.

Бойко, каквото и да му говорят околните, за първи път е изправен пред наистина драматичен проблем. Фантасмагориите с медицинските хеликоптери са на път да отнесат значителна част от симпатиите към него. България не е това, което си представят в Брюксел, не е и онова, което си мислят на “Дондуков”. Представите им са избирателни и пр.

В личната му митология, която с лекота и толкова охотно създава, няма място за грешка при решаването на толкова важен проблем. “Когато чуя (от чужденци) – “Конгретюлейшън, Борисов”, спирам да слушам по-нататък” – засмя се доволно Б. Б. пред Мира Бенатова. Обаче възрастните хора от Смолянско са нещо друго. Техните страхове могат завинаги да отровят мита за новия спасител. Той трябва да знае, че дори Айзенхауер беше казал веднъж: “Аз няма да се явя пред Бог с окървавени ръце!”

Между другото напоследък Бойко предпочита предварително записаните интервюта, или поне ги редува с директните си телевизионни участия. Те го представят значително по-добре. В интимна среда той е много по-естествен. В “Човек от народа” на знаменития документалист Христо Ковачев има един изключителен епизод. В него за първи и последен път, за цели трийсетина години, Живков е показан такъв, какъвто е. Това е епизодът със срещата му в едно пловдивско предприятие. Навсякъде другаде и почти винаги публичната среда му даваше възможност успешно да се прикрива, да играе театъра на известна несръчност, в който се усещаше удобно и защитен от съперниците си.

Но да се върнем към аутопсията

Държавата е длъжник на своите лекари и този дълг вече е колосален. Отношението към тях е направо дивашко. Отличен специалист бе унизен и може би дори съден за 60 евро (!?) предполагаем “рушвет”. Това е цинично на фона на гигантското криминализиране на почти всяко начинание у нас. Няма да се случи нищо, ако преди това не се чуе гласът на лекарското съсловие. Сега в телевизионните предавания са ни нужни хора, чийто разум не е обсебен от политически нашепвания. Никой не се сеща да покани лекари от болници, които предстои да бъдат закривани. Най-знаменитите ни специалисти в миналото бяха страдали години наред в подобни болници – хора като проф. Карли Огнянов, проф. Юри Белов, като д-р Руменов и пр.

“Каква операция, бе, идиот – викнал професорът, – това беше аутопсия!” И се качил на хеликоптера, с който бил дошъл в окръжния център.

Телевизиите днес с лекота замесват най-неподходящите хора във важни дебати. Гласът на бабите от Женския пазар, които били “чували”, че и те продават генномодифицирани зеленчуци, е ненужен. Представям си един дебат с участието на Евдокия Манева и Е. Дайнов (статията му в “Труд” е великолепна), това ще свърши работа. Другото е да произведеш телевизионна мътилка около важен проблем, воден от избирателните си представи.

Затова съм толкова радушен към Георги Драгоев – той няма нужда да мумифицира езика си като немалко днешни телевизионни журналисти, за да не наруши политическия баланс. Понякога в онова, което изрича в коментара си, има повече драматургия, дори и от онова, което наблюдава на терена. За цели 90 минути не успявам да чуя от него нито едно недовършено изречение, нито една оплетена фраза, нито една неуместна дума. При това той коментира със скорост, далеч непостижима за нито един друг телевизионен жанр. Може би разполага с информацията, която се доставя с картината от всеки мач, но той я вплита толкова органично в своя коментар, че тя естествено се превръща в негово достояние. При него, примерно, топката не се “подава”, а “доставя”. Така българският език сякаш получава някакво ново превъплъщение, а всъщност се връща към скритите си източници. Скрити от хора, които боравят с максимум стотина думи в днешната телевизионна практика – веднъж, в някакво проучване на журналистическия език от края на по-миналия век, те се бяха оказали 60, ако не греша.

Ако един наш стандартен репортер – репортер “кеш енд кери” види неизбърсания нос на някой английски министър, по-скоро няма да промълви нито дума.

А Драгоев ще опише всичко с най-малките подробности – Охохо, както би казал той – но без да обиди никого, дори мопса на кралицата ще изглади за момент гримасите си.

Парламентарният контрол в петък беше чудесен спектакъл, жалко че малцина зрители имат време за него.

На мача “Лийдс” – “Тотнъм” видях един забележителен плакат. Може би футболните ми препратки са малко прекалени за изискания ви вкус, но днес така тръгна ръката ми. На плаката пишеше: “Не можете да се отървете от нас. Ние се завръщаме.” Възторгвам се от подобни фрази – а пък плаката го държаха двамина запалянковци от “Лийдс”, които на пръв поглед бихте сметнали за идиоти.

Сетих се за тази сцена, когато Костов се появи на парламентарната трибуна. Той постави пет въпроса на Б. Б. И всъщност го вкара в капан.

Първият въпрос беше за неясната, все още, съдба на българската болница в Истанбул. И прозвуча като някакво специално внушение – Костов може би дори не си е давал сметка за това, но така се получи. Или го направи съвсем съзнателно – понеже ние винаги се грижим за нещо отвъд истински важното и той искаше да внуши това. Лъчезар Иванов прави реформата в местното здравеопазване, а Костов пита за истанбулската болница. Останалите четири въпроса бяха особено коварни – сякаш Костов искаше да подскаже на Бойко колко сложно нещо е политиката. Както би казал генерал Дьо Гол: “Когато знаеш какво искаш в политиката, ти вече си го постигнал.”

Но Б. Б. се справи. Докато сричаше преди това предварително написаните му отговори на депутатски въпроси, изведнъж той се преобрази. Много е силен в “свободното” говорене. Дори не знаеше, че в делегацията при посещението си в Турция не е включил депутат от ДПС (или се направи, че не знае), но се измъкна с лекота. Понеже там всички били турци и той не забелязал отсъствието, нещо подобно. Малко народен хумор не е излишен, нали. Докато пиша тази дописка, той сигурно е при английския премиер Гордън Браун. И най-напред, при всяко положение, го е питал от кои е – от “Челси” или от “Арсенал”, понеже те играха в неделя вечер.

Това импровизирано телевизионно говорене обаче няма да върши работа безкрайно.

Още преди две години направих сравнение между езика на Б. Б. и Живков, сега това стана любима тема на доста хора, някои от които дори не са виждали Живков. Обаче забравих да кажа нещо важно – телевизионните изяви на Живков бяха строго лимитирани, колкото да поддържат подозрението, че може би не е толкова опасен, и може би дори е нещо като останалите. А сега аз се страхувам да си отворя хладилника – да не би Б. Б. да дава някакво интервю там.

***

“Гражданска лига на България” излъчва една удивителна реклама. Потърсете я из нашия ефир. Един домат говори, а народът е със запушена уста и мълчи.

Ще ви подейства много добре.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”