Вече не всички обичат Бойко

Изминаха шест месеца от управлението на новото българско правителство. Непосредствено след изборите от „Справедливост” изложихме подробно категоричните си резерви към предстоящия управленски проект на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.

Веднага бяхме обвинени в предубеждение и некоректност – било много рано, били сме политически пристрастни, не разбираме изключителността на ситуацията и възможността единствено Бойко да се справи с нея и т.н.

Признавам, че нашата първоначална оценка бе следствие на изумлението ни от ефекта на „явлението Бойко”. Независимо от обявяваните социологически проучвания, обществени нагласи и очевидни медийни тенденции, лично аз отказвах да приема, че е възможно Борисов да управлява българската държава. Или аз нещо не виждах, или нещо не разбирах. Аз виждах поведение и възможности на един типичен „борец” от началото на прехода (умишлено използвам по-ранната терминология за конкретния социален типаж) – а медиите ми казват, че това е „силният човек”, който единствен може да извади България от блатото. Смятах, че Бойко Борисов е бил един абсолютно безполезен главен секретар на едно разпадащо се и играещо с част от организираната престъпност МВР (в чийто мандат бяха извършени най-много поръчкови убийства и нито едно не беше разкрито) – а вестниците ми показват негови снимки с шведския посланик на футболен

мач и получени протоколни награди от западни служби за сигурност.

Слушах го, че се хвали и повтаря все едни и същи неща за „….северната тангента на южната дъга на околовръстното……” (или нещо подобно, няма значение…)

и за все по-предстоящото откриване на завода за битови отпадъци в София, газейки в купища боклуци, спъващ се в дупки и провиращ се между паркирани по изпочупените тротоари коли  – а от телевизията завършват поредния хвалебствен репортаж с внушението за успешния му мандат като софийски кмет.

Както и да е – винаги допускам, че може би аз греша, дори когато това ми се струва невъзможно. 

Опитах се да погледна нещата по-широко, в европейска перспектива. Да видим кой е начело на Германия – солиден, разумен, методичен, уравновесен човек като канцлера г-жа Ангела Меркел. Олицетворение на комплексните качества на нацията, която е един от моторите на обединена Европа. Президентът Саркози излъчва енергичност, интелект,

виртуозна комуникативност, емоционалност, както и болезнена чувствителност по всички въпроси, засягащи мястото и значението на Франция в Европа и света. Премиерът на Италия – личен чар, артистизъм, комбинативност, характерно чувство за хумор – дори и

тогава, когато на показ са и дребните му човешки слабости.

Без да изреждам всички европейски лидери – нелогично ли е тогава българският премиер да въплъщава в себе си някои от най-устойчивите черти на националния характер, които упорито демонстрираме през годините на т.нар. „преход”? Конформизъм и морален релативизъм, невзискателност и лековерност, преклонение пред силата и резистентност към идеите за свобода, демокрация и върховенство на закона, неосъждане на комунизма и приемане на неговото наследство – това отличава последните 20 години в България със случилото се в Полша, Чехия, Словакия, прибалтийските републики. И поради това

само в България откровен шарлатанин спечели абсолютно парламентарно мнозинство с обещания от хиляда и една нощ, човек без какъвто и да е управленски опит и очевидно спорни качества беше пълен мандат министър-председател,  и само в България доказан сътрудник на комунистическите тайни служби бе преизбран за държавен глава.

Какво пък толкова му е на Бойко?

Поуспокоени от тази гледна точка, нека видим какво в действителност се случи през последните шест месеца.

Бойко Борисов дойде на власт с гръмки обвинения и закани към тройната коалиция.

Предизборните общи обвинения в кражби, корупция, некомпетентност, които капеха като мед на сърцето на обикновения българин,  преминаха в конкретни случаи на фрапиращи злоупотреби, с които ни заливаха еуфоричните пробойковски медии. Можем символично да наречем този етап от управлението на ГЕРБ „розовите беемвета” по името на широко

отразения „скандал” в Министерството на отбраната. Най-общо този етап на настоящото управление се характеризира с огромното изобилие на информация за „фрапиращи злоупотреби”, извършени от представители на предишното управление, които справедливият Бойков гняв громеше по всички възможни трибуни и ги даваше „на прокурор” (каквото и да означава това в България). Това, което някак си остана

встрани от интереса на медиите, е точният произход на информацията, защо Прокуратурата не е реагирала дотогава по нито един от тези случаи и дали наистина тези сигнали и с какви доказателства постъпват в деловодството на оглавяваната от Борис Велчев институция.

След това дойдоха обявените 57 „конкретни” мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред, групирани в 3 основни насоки – законодателни промени, мерки за по-добро администриране на съдебната система, включително мониторинг върху работата й, и създаване на постоянни екипи за борба с организираната престъпност и

корупцията. 

Тези прословути 57 мерки в момента дори не се споменават.

Управляващите надминаха очакванията ни за милиционерски уклон в дейността си с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и гласуваните на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения. Това, което комунистите и ДПС заедно не посмяха да направят по време на мандата си, доминираното от ГЕРБ парламентарно мнозинство направи на един дъх. При положение, че при предишното управление ГЕРБ се обяви против възможността полицията да има директен достъп до електронната кореспонденция и телефонните разговори на хората. За

дисциплинирането на съдебната система Борисов и дясната му ръка Цветанов играят ролите на доброто и лошото ченге. Министърът ругае съдиите, началникът му обяснява защо и предлага на съдебната система мораториум върху взаимните нападки. Така двамата разбират разделението на властите. Медиите въодушевено отразяват „събитието”

и създават впечатлението, че „нещо става”. Единствено медийно събитие е и широко рекламираният водевил, наречен „Наглите”. Медийно замислена и медийно отразявана като доказателство за „успехите на правителството в борбата с организираната престъпност”, операция „Наглите” показва какво можем да очакваме от това

правителство – громене на престъпността единствено в медиите. Целенасочената проправителствена пропаганда затвърждава усещането за една паралелна действителност, нямаща нищо общо с реалността и с това, което виждаме и изпитваме на гърба си. При всяка своя поява по водещите телевизии Цветанов и Борисов задължително декламират

сводката от някое полицейско управление – колко души са заловени, за какви престъпления и т.н. И хората по села и паланки си казват – браво, само така, започнаха ги, най-после…. А това, че заловените лица са приблизително толкова всеки ден, че всъщност стореното е крайно недостатъчно и е малка част от това, което полицията наистина трябва да направи, че основните лица от „Наглите” (които вече би трябвало да са само „Нелюбезните” според мотивите са съдебните актове за

освобождаването им)  са пуснати на свобода поради липсата на каквито и да е доказателства и че и от тази операция в края на краищата няма да излезе нищо –

няма страшно, медийните тигри Борисов и Цветанов ще измислят нова операция, ще обвиняват съда за липсата на осъдителни присъди и т.н, и т.н.

Ако трябва да споделя собственото си впечатление от работата на МВР в последните месеци – новото при мен е категоричната ми убеденост, че полицията в София няма капацитета и способността да се справи с обикновено незаконно паркиране, особено след шест и половина вечерта. Но може това да е поради пълната им отдаденост в борбата с големите престъпници и липсата на време за по-дребните случаи. За дреболии като нарушаване на обществения ред от заведения и шумни съседи отдавна съм се отказал да ги викам … а и да не преча на битката им с организираната престъпност.

Като говорим за медиите – добре е, че има чужди такива или че понякога и нашите успяват да излъчат повече от това, което трябва. Не искам дори да си спомням „ефекта Борисов” от Германия, когато нямаше как основните български медии да излъчат само избрани кадри от визитата. Кръчмарски комуникационен стил, балканска жестомимика и свойско отношение към вцепенените домакини, останали да мислят върху оригиналното българско процесуално-следствено действие „копане на трупове с багери”. На срещата в българското посолство в Берлин премиерът редеше гаф след гаф, като изобщо не слагам в сметката изказа и комуникационния стил. За броени секунди Борисов нарече „глупост” произведение на сериозен немски автор (Сибиле Левичаров)  и намеси Австрия в неумелото си оправдаване за типични български проблеми, към които тази страна няма каквото и да е отношение. Дълбочина на мисълта и компетентност по друга изпусната от

медиите тема родиха бисера за нивото на кардиологичните операции преди изграждането на ангиографската лаборатория към Националната кардиологична болница. „Дрането като ярета през средата” (по Борисов) не способствува за повишаване доверието в българското здравеопазване и за спокойствието на пациентите, опериращи се извън въпросното здравно заведение. Със свито сърце очаквам визитата на премиера във

Великобритания и се надявам тамошните журналисти да не го питат нито за справянето с престъпността, нито за литература, нито за здравеопазване ……. И както многокатно сме заявявали – тук не става въпрос за самоцелна придирчивост или единствено за естетика. Това е лицето на България пред света и неговото представяне засяга всички

ни. И не само това.

Премиерът на една страна е и пример за подражание най-вече сред

младото поколение, той неизбежно задава стандарти и оставя отпечатък в националното самосъзнание, колкото и мимолетно да е неговото историческо присъствие.

Болезнена за мен е мисълта, че след като десетилетия България беше известна по света най-вече с вдигането на тежести, е възможно за доста години това да е страната на Бойко Борисов.

В последните седмици управляващите изведнъж започнаха да говорят и за здравна реформа. Простата причина за този внезапно формулиран нов управленски приоритет е, че лекари и медицински служители от общинските и частните болницип в цялата страна, както и пациенти, масово се вдигнаха на протести срещу поредното управленско безумие

в здравеопазването. И за да не признаят своето безхаберие и очевидното нарушаване на закона с въвеждането на допълнителни и незаконни изисквания за сключване на договори с НЗОК, управляващите започнаха да защитават ….. провежданата от правителството здравна реформа. Каквато дори не споменаваха, преди докторите масово да се надигнат.

Оценявайки действията на новите управляващи, няма как да пропуснем въпроса за последователността и предвидимостта на Бойко Борисов и оглавяваното от него правителство. Поведението на самия премиер без каквото и да е изключение потвърди обявения от „Справедливост” още преди месеци практически алгоритъм за предвиждане действията на правителството и на министър-председателя – че в края на краищата Б.

Борисов прави …… точно обратното на това, което първоначално е заявил.

Но нека си припомним.

Още в първите дни на управлението си Борисов заяви решимостта си да смени Иван Искров като шеф на БНБ заради безобразния и незаконен начин, по който тройната коалиция го избра няколко месеца преди края на мандата си. По-късно заяви, че ще ревизира руските енергийни проекти в България. Многократно потвърди, че ще даде на прокурор всичките безобразия, които „тия крадци” от тройната колиция са сътворили по време на мандата си. Заканваше се да намали администрацията. Също и размера на пенсионните осигуровки. Изрази подкрепа на искане за предсрочно прекратяване

правомощията на президента Георги Първанов. Обяви идеята си за референдум по въпроса за новините на турски език по националната телевизия. Искаше да актуализира заварения от тройната коалиция бюджет. Обяви се против генномодифицираните организми. Отказа да изтегли Румяна Желева като български кандидат за европейски

комисар, защото тя се е представила добре на изслушването в европарламента …… и т.н., и т.н.  Налага ли се да припомням какво се случи по всяка една от горните теми?

Така че слушайте много добре какво говори Бойко Борисов – и той ще направи точно обратното.

Кой казва, че българският премиер е непостоянен и непридвидим?

Разбира се, горните примери нямат за самоцел да покажат негативен образ на министър председателя или пък лично да го засегнат. Нашите уважения към личността на Бойко Борисов, но тук става въпрос за човека с най-много власт в общата ни държава.

Дадените от нас примери потвърждават първоначалната ни убеденост, че няма как „доказалият се” през последните десет години управленец Бойко Борисов да бъде различен от това, което очите ни вече са видели и продължават да виждат. Очевидно за все повече хора е, че дори „текезесарският” начин на управление да е бил удачен в охранителния бизнес на Борисов, няма как да сработи при управлението на сложни

системи, каквито са едно министерство, столичната община или държавата. Липса на ясна управленска визия и програма, хаотични и взети постфактум мерки, некачествен и крайно недостатъчен законодателен продукт, популизъм и демагогия, явна реставрация

на социализма в основни сфери като здравеопазване, опазване на обществения ред, администрация, смехотворен управленски стил и злепоставящо международно представяне на страната – това е актуалната визитна картичка на кабинета „Борисов”. Лекари и

пациенти, правозащитници, блогъри, еколози, несвързани с властта работодатели – всички тези хора вече изпитаха върху себе си „компетентността” на „дясното” управление на ГЕРБ.  Броят на събудилите се се увеличава с всеки изминал ден.

Управляващите го усещат и поради това увеличиха оборотите в услужливите медии, а и предвидливо започнаха да се подготвят със споменатите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Закона за електронните съобщения и НПК.

Жалък опит очевидните дефицити на манталитет, управленски капацитет и себепреценка да бъдат компенсирани с популизъм, медиен диктат и милиционерски хитрости.

Каква е алтернативата – чувам нетърпеливия и раздразнен въпрос……..

Не можем изобщо да се надяваме на алтернатива, ако продължаваме да се самозаблуждаваме и отказваме да видим очевидното. Днес България е в опасност, не по-малка от тройната коалиция. Поредният ГЕРБ-ов конформистки проект хаби обществена енергия и ресурси и

допълнително деморализира средата, белязана от корупция, липса на почтеност и справедливост, а мафията продължава да управлява, макар и чрез други артисти в главните роли. Засилва се ерозията на обществената тъкан, изчезва политическата нормалност и все повече се отдалечава сбъдването на нов съживителен български национален проект. Затова сме длъжни да мислим и говорим така, както ни диктуват

разума, себеуважението и това, което виждат очите ни. Честно, без притеснение, страх или леност. А това вече е алтернатива.

адв. Иван Груйкин –

Гражданска инициатива „Справедливост”