Ще изпълзим от землянките, ако там бъдат натикани надземните босове

Наскоро мой колега ме провокира да отговоря, кое е най-успешното правителство на прехода. Целта му беше да ме накара да кажа “на Костов”, за да може да обоснове тезата си, че щом Костов е бил най-успешният, без да владее езици, значи същото важи и за Борисов (вече – колкото и да е рано за обобщение). Но го изненадах. Отвърнах му, че правителството на Станишев е било най-успешно.

Освен колегата, всички останали, включително присъстващите западни дипломати, помислиха , че се шегувам и избухнаха в смях – всеки знаеше, че по-голямата част от журналистическите си изяви през последните години ( само в блога са над 1000) съм посветил на остри критики на тройната коалиция.

Само че не се шегувах. Просто спекулирах, както прави самият Станишев, за да покажа, че в зависимост от гледната точка и при достатъчно добър контрол върху пропагандата “евангелието” може да бъде четено и проповядвано в изгода на онзи, който може да си го позволи. Вижте следната актуална статистика:

„Печалната равносметка за 2009 г. вече е готова – българската икономика се е сринала с 5.1% в годината, която премина под знака на кризата. Данните на НСИ, огласени вчера, показват, че свиването на брутния вътрешен продукт е продължило през цялата година, за да достигне рекорден спад от 6.2% за последното тримесечие. Така след 11 години на непрекъснат възход за пръв път след злополучното управление на кабинета „Виденов” България отново преживява тежка рецесия – този път най-вече по „вносни” причини”, четем в „Сега”.

Сривът на икономиката се пада на самия край на управлението на тройната коалиция, чието управление обаче е върхът на една пирамида на икономически възход. Формално Станишев и компания могат да претендират, че са “върха на сладоледа” и няма да имат проблем да го докажат с осреднени за периода на тяхното управление цифри. А какво са завещали, “не е техен проблем”, пък и виновникът е външната криза. Да се оправят тия сега- ние как се оправихме, казват другарите!

Този подход силно напомня на вица за пияния, който повърнал върху съседа си в трамвая и когато бил наречен ( с основание) “свиня” с изумление попитал – “кой, аз ли- я се виж Ти на какво приличаш?!”.

Само че ние не живеем във виц, а в нещо като древнобългарска комедия, в която трагизмът е в изобилие и по стара тракийска традиция предизвиква смях като на погребение. Подобни мисли ми минаваха, гледайки снощи, 12 февруари, интервюто на премиера Борисов в предаването “Панорама” по БНТ. Разбираемо, той защити всичките си ходове и изтъкна като своя заслуга и грешките си дори. Само че …не ги призна за грешки. Било много добре, че се поправя, за разлика от предишните, които се инатели. Но отрече дори и фрапиращата грешка с номинирането на Желева за еврокомисар да е било грешка, макар вече веднъж от парламентарната трибуна да съобщи, че тя не се е справила.

Излезе, че непрекъснато се поправя, но преди това не греши. С което, уви, сам се поставя в една редица с инати, като Станишев, които се инатят да признаят провала си, само защото имат формални причини го оспорят.

За разлика от правителството на СДС през 1997 г., което тръгна от “ кота нула” и регистрира на тази база огромен успех, управлението на ГЕРБ ( както писах в статията си “Борисов изтегли късата клечка и дълго ще страда”) имаше отвратителният късмет да оглави държавата, качено на шейната на тръгналата вече криза. Ако задачата пред СДС да вдигне на крака падналата на колене икономика беше трудна, то задължението на ГЕРБ да спре шейната е пожелание, чието осъществяване граничи с невъзможното на този етап.

Властта разчете правилно ситуацията и правеше възможното да обясни, че не е виновна за това, което неизбежно предстои – шеметно спускане надолу. Само че пътниците са склонни само до време да стискат зъби със затегнали колани и да мижат мълчаливо при пропадането. В един момент нещо трябва да им отвлече вниманието, преди да се разпищят.

Този момент дойде с операция “Откопод”. Ясно е, че в икономическата област управлението не може да предложи моментални решения. Единствената сфера, в която може да предприеме впечатляващи бързи действия, е удар по престъпността чрез зрелищна акция. С което поема обаче голям риск, защото тя не пълни ничии джобове и бързо може да се превърне в очите на хората в обратното на онова, което цели, в случай че не бъдат доведени докрай действията по обезвреждането на октопода.

Звучи странно твърдението на премиера, че едва от две седмици е разбрал кой е главният злосторник в държавата, макар да го познава лично от четвърт век. Но никак не е странно, че е насочил вниманието към запушването на главната пробойна в обществения договор – нараненото, да не кажа разстреляното чувство за справедливост. Няма нужда от статистика, за да установим от личен опит и от горчивия такъв на околните, че в държавата има остър дефицит в това отношение.

Дори усещането за бедност и застрашеност от бича на битовата престъпността и корупцията отстъпват на тази всепроникваща обществена болка. Да бъдат наказани “недосегаемите” за техния пладнешки грабеж продължава да е приоритет за гражданите точно заради тежко раненото им чувство за справедливост.

В този смисъл пред Борисов стои уникална за прехода задача. Ако успее да вдъхне увереност на обезверените граждани, че тенденцията към увековечаване на безнаказаността на големия грабеж е обърната, ще може да разчита на “снизходителност” при оценката на останалите действия на управлението, включително в икономиката. В противен случай ще си понесе…статистиката. А тя, в рамките на мандата му от 4 години, чудо да стане, няма как да се окаже поне наполовина толкова услужлива, колкото е за неговите предшественици.

Ако искате, накрая да го кажа по брутално ясен начин: хората не гласуваха за икономист, или за бизнесмен, макар всеки да желае икономиката и бизнесът да вървят нагоре и това да се усеща в собствения му джоб. Хората гласуваха за полицай, защото искаха той да накаже непоносимия разгул на наглеците, които абсолютно несправедливо наричаме “подземни босове”. Точно те са надземните. Подземни се оказахме всички ние, които сме готови да се зарием в землянки, за да оцеляваме под земята пред опасността да бъдем прегазени от някой Трактор.

Иво Инджев
www.ivo.bg