С главата напред, но не като Мечо Пух
Крачките назад и честата промяна на решенията на управляващите вече се определят от Бойко Борисов като “сила и проява на гъвкава политика”. Така ли е наистина? Няма лошо да си гъвкав. И в живота, и в политиката това качество е задължително, за да оцелееш.
Представете си, че воден от криворазбрана праволинейност, кабинетът се държеше като Мечо Пух – “…бум, бум… с главата надолу. Това е единственият начин за слизане по стълба, доколкото му е известно. Понякога му се струва, че сигурно има и друг начин – само да можеше за минутка поне да не си чука главата о всяко стъпало, а да помисли малко…”
Слава богу, самоубийци сред министрите на Борисов засега няма. Има обаче липса на достатъчно факти, които да обясняват на народа отстъпленията от начертаната в началото на мандата линия. Затова и невинаги кабинетът остава разбран.
И оставя впечатлението, че си блъска нарочно главата по стълбите надолу като Мечо Пух.
Две мнения няма – приоритет номер 1 на правителството е усвояването на парите по европейските програми и рязане пипалата на октопода (битката с престъпността). Както и здравната реформа, от която връщане назад няма да има.
Но ако това е магистралата, по която управляващите все повече натискат педала и спазват правилната посока напред, то пъпленето по черните пътища обикновено е на заден ход. Ето няколко примера от последната седмица.
Пенсионната реформа
още незапочнала и бе отложена за неопределено време. И добре, че го направиха, защото по чувствителната тема за вдигане възрастта за пенсиониране и на трудовия стаж общественото мнение твърдо държи на запазване на сегашното статукво и можеше да почне да попържва властта. Нещо, от което всяка власт се бои.
Всъщност на общественото мнение най му се иска хем да взема пенсия, хем да продължава да работи, като получава и заплата. За пречупването на тази философия няма да стигне само Бойко-Борисовото красноречие, а ще трябват и 2-3 поколения време.
И ако крачката назад за пенсиите имаше някакво що-годе смислено обяснение, по въпроса за генномодифицираните организми (ГМО)
управляващите направо се изложиха с неумението си да обяснят за какво иде реч. И понеже някои от тях не правят разлика между “организъм” и “същество”, се стигна до парадокса да се налага мораториум върху нещо, което въобще го няма. Затова мутацията във възгледите на властта по темата си остана неубедителна като напъните на пъпчив пубертет да говори с басов глас.
Бламиран ли е кабинетът
Промените в закона за нотариусите са най-новият пример за липсата на стиковка между Министерския съвет и парламентарната група на ГЕРБ. Проектът имаше за цел да извади на светло сделките с имоти, да пресече укриването на местен данък и такси, както и прането на пари в недвижима собственост.
Правителството предложи да се забрани плащането в брой при покупко-продажба и да се въведе декларация, под която страните ще се подписват, че сумата в нотариалния акт е действителната по сделката.
На първо четене промените минаха в Народното събрание. Изведнъж при второто четене ГЕРБ-депутати от правната комисия се присетиха, че имат възражения по същество срещу правителствения проект. Те се обявиха против декларацията за истинската цена, защото ефектът от нея бил спорен.
Нещо подобно стана и с декларирането на т. нар. приятелски заеми. Шумно обявена в началото, тази идея после се видоизмени до неузнаваемост.
Кабинетът ще бъде бламиран от парламента и за регистрацията на въздушното и газовото оръжие. Но това си е хубава новина отвсякъде.
Както би казал Мечо Пух, има и друг начин за слизане по стълба, без да си чукаш главата на всяко стъпало.
Пламен Енчев
в.Труд