Съдията по делото Стависки: Разбира се, че съм повлиян от това, че е шампион!
Разговор с Мелкон Мелконян – съдията от Бургаския съд, които потвърди присъдата на фигуриста Максим Стависки. Бургаският окръжен съд осъди на две години и половина условно световния шампион Максим Стависки. Съдът присъди и пет години изпитателен срок за шампиона и му отне правото на управлява автомобил за четири години.
– Обаждам се да ви предам една покана на г-н Красимир Горсов, бащата на Мануела. Миналата неделя той и съпругата му ни гостуваха в Дарик и се роди идеята да ви поканят вас да видите Мануела в болницата.
– Такава покана е абсурдна за приемане.
– Защо?
– Защото каквото имам аз да кажа по това дело, съм го казал с решението. и нито дума повече няма да добавя.
– Те не искат вие да променяте позицията си, те просто искат да ви поканят да видите дъщеря им в болницата.
– Не, категорично не. Защо трябва да я видя, аз знам какво е положението на момичето. На мен ми е известно, има достатъчно документация, че тя е в кома. Това, което го искате, е невъзможно. Абсурд.
– Да ви поканя да се включите пряко по телефона в неделя сутринта в предаването на Мартин Карбовски.
– Не. Казвам, че каквото съм имал да кажа, съм го казал. повече нито дума няма да добавя.
– Ще ви обясня защо семейство Горсови искат да ви поканят. Вие пред вас имате едни факти и едни документи. Само че зад тези документи и листа има съвсем човешка, конкретна история.
– Това ми е много добре известно. Това не е първото дело, което гледам. Аз имам над 40 години съдийски стаж. Има неща, които не искам да коментирам , не мога да кажа, защото ще уязвя някои хора. А аз съм съпричастен към болката им.
– Как ще коментирате присъдата по делото на Кембъла – пет години затвор, затова, че шофьорът е карал
в пияно състояние и е убил един човек?
– Как да коментирам като има други обстоятелства по делото, които не са ми известни.
– Идентични са ситуациите, много си приличат, с изключение на това, че Стависки е бил с друга кола и има още едно лице, което е в кома.
– Това, че колата е друга, няма никакво значение. Тук става въпрос – преценяват се и личностните качества на човека допуснал това произшествие.
– Вие преценявате личностните качества на Стависки?
– И това, най-вече, разбира се. Вие знаете, закона изисква един човек да бъде пратен ефективно в затвора, за да може той да бъде поправен. Аз и моите колеги считаме, че той няма нужда да отива в затвора, за да бъде поправен. Той си е достатъчно поправен и е осъзнал вината си. Защо е нужно да отиде? Не мога да разбера на семейство Горсови по-топло ли ще им стане, ако той отиде в затвора.
– Как разбрахте вие, че той е осъзнал вината си и е поправен?
– То личи в цялото му поведение.
– В съда или в медиите?
– И в съда, и пред медиите. Аз в медиите не съм го виждал много. Но пред съда – за мен е важно това.
– Това че е известен, оказва ли влияние на присъдата?
– Не може да не окаже, чистосърдечно си признавам. Вие какво искате – в неделя да викаме "Осанна", в петък – "Разпни го". Беше национална, знакова личност. Герой на България. И изведнъж какво – дайте да го обесим.
– Това е много страшно. Вие сте повлиян от това, че той е бил шампион.
– Как няма да бъда повлиян, разбира се, че ще бъда повлиян. Не го отричам.
– Ако не беше той. Ако беше обикновен строителен работник и беше направил същото престъпление – присъдата каква щеше да е?
– Недейте да приемате, че всичко трябва да бъде под една летва за всеки. Не може така. Не може един рецидивист, десет пъти осъждан, и един човек, случайно попаднал на някакво местопроизшествие да бъде еднакво съден.
– Не става дума за рецидивист и за човек, случайно попаднал на местопроизшествие, а за човек, предизвикал смъртта на едно младо момче и причинил кома на друго момиче.
– Така е. Но има хора, знаете ли с колко наказателни постановления, преди да допуснат такова произшествие. А този човек няма. Няма допуснати транспортни нарушения. Не искам да коментирам повече.
– Последен въпрос – ако този човек не беше Максим Стависки, а беше обикновен човек, присъдата такава ли щеше да бъде пак?
– Зависи какъв работник е бил. Ако някой много проявен и дисциплиниран водач. разбира се, ако е бил осъждан за това, или за друго произшествие. Нямаше да е еднакво, разбира се.
– Максим Стависки симпатичен ли ви е?
– Въобще не го познавам. Виждал съм го визуално един път в съдебната зала за половин час. какво да ми е симпатичен или не.
– Казвате, че личностните качества определят?
– Как да не определят. Вие не мислите ли така. Не мислите ли, че личностните качества имат значение.
– Пред съда не трябва ли всички да са еднакви?
– Да, обаче когато определяш конкретното наказание, всички тези обстоятелства трябва да ги претеглиш.
Дарик радио