На „братята“ българи – смехотворение от българофоба Рогозин

Ето какво цитира от неговия личен блог тази вечер, на 15 февруари 2010 г., БНТ в кореспонденция от Брюксел в централните новини на БНТ : „В блога си в интернет Дмитрий Рогозин с ирония коментира американските планове за противоракетен щит в България. Посланикът нарича българите „братя”, но уточнява, че когато става дума за политика – те са непостоянни.

Рогозин дава за пример, че България и в двете световни войни е воювала срещу Русия, но после бързо се преориентирала. Руският посланик в НАТО задава и риторичния въпрос – цитирам – може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти поред – една и съща грешка”.

Нека напомня, че руски журналист от антуража на Путин, известен като негов рупор, нарече България “невярна невеста” на Русия в София в пресконференция навръх триумфалното имперско посещение на Путин тук през януари 2008 г., което тогава доведе българския домакин Първанов до самодоволна еуфория от успешното обслужване на гостуващата делегация. В този смисъл подигравките на хора от обкръжението на Путин не са новост. Само че Рогозин, все пак, не е журналист.

Репликата на Рогозин, изпълнена със сарказъм, е свързана с хипотезата за вероятността в България да бъде разположен американски противоракетен щит. Подигравателната забележка не е изненада, а е типично подмятане спрямо България в негов стил. Той е толкова арогантен, че в едно свое интервю от 16.09.2010 г. по Би Ти Ви Николай Бареков го обърка с друг също толкова саркастичен говорител на Путин, имплантиран в сърцето на Европа. Ето какво припомня по този повод официалният сайт на Румяна Желева, откъдето е следният цитат:

*
Водещ ( Н.Бареков): Вие бяхте евродепутат, струва ми се, когато руският посланик в НАТО, който на всичкото отгоре ми е приятел, мога да кажа, Рогозин, той е гостувал тук в България, бил е при мен в предаването, доста интересна личност, но това беше човекът, който каза прочутата реплика за Троянския кон – България като Троянски кон на Русия в Европа. (Тук водещият бърка авторството на изказването – то не е на посланика на РФ в НАТО, а в ЕС – Владимир Чижов, който каза в едно интервю през септември 2008 г. „Вие сте нашият троянски кон в ЕС в добрия смисъл”).Как тогава се прие тази реплика, беше ли скандална, беше ли уличаваща за нас? Защото тогава като че ли имаше някакъв опит това да бъде притиснато като говорене в страната.

Р. Желева: Не бих използвала думата скандал или някакви вълнения, които е породила. Това са реплики, които всеки има в крайна сметка право да прави. Ние трябва да имаме. . .

Водещ: Като че ли заслужено беше направена тая реплика по наш адрес тогава.

Р. Желева: Аз бих казала, че политическите отношения с Руската федерация са на едно много, наистина изключително високо ниво. Ние имаме дипломатически отношения от изключително. . . изключително силно развити, което трябва да продължи да бъде отстоявано, развивано, задълбочавано”.

Както се вижда, кашата е пълна – при това в главите на един външен министър и на един журналист, лице на най-гледаната телевизия. А какво остава за т.н. “редови гражданин”.

Голямата част от българските “редови граждани” от десетилетия са редовно бомбардирани с пропагандните тези за вечната дружба с Русия и не би им хрумнало да поставят под съмнение свещената крава на т.н. български патриотизъм, който се мери на ръждясалия кантар на любовта към чужда държава.

Това прави България уникална на картата на света – няма друго място на атласа, на което можете да намерите народ, оценяващ любовта си към родината според прехласването към друга страна. Много важна брънка от тази пропагандна линия е твърдението за безоблачното ни общо минало с Русия, което се набива в главите на всяко българче от люлката. Тази чугунена брънка, разядена от киселината на горчивите за Путин реалности в наше време, сега е твърде необичайно разкъсана от невъздържания яд на един имперски руски пратеник в НАТО.

Фактите обаче, независимо дали говорят добре за България и нейната политика през годините, са коренно различни. И е тема за друг разговор анализът защо и на вълната на каква кауза България два пъти прави катастрофалния избор на страната на Германия срещу Русия – как така освободителката Русия се оказва по-големиятг дразнител, по-голямата заплаха за българския национален интерес.

Това ли иска да каже сега Рогозин, когато се подиграва, че България е на път да сгреши за трети път? И ще има ли най – после някаква официална реакция на София на московското дипломатическо бичуване?

Рогозин, като представител на Москва, най-сетне , в първи по рода си ( за мен поне) случай, си изпуска нервите и съответно напуска територията на обичайните московски лъжи, като назовава нещата такива, каквито са – може да не са красиви, но са верни.

Отделен е въпросът за какво говорят признатите от Рогозин исторически реалности. Защото България, включително чрез доказано (от дистанцията на времето) погрешни стъпки, отчаяно се е опитвала от повече от век насам да се отскубне от прегръдката на “матушката”, която смята, че на правата на родител има също и правомощията да бъде удушител на “рожбата си”, ако е непослушна.

Нека оставим това първо по рода си признание на руски официален говорител за фалшивия патос на изговорените безброй лъжи за вечната дружба ( включително от българския президент Първанов), да се уталожи и да бъде осмислено от българите, ако изобщо достигне до тях през ситото на медиите, за които всяка коза с две глави е по-важно събитие от падналата маска на кремълското двуличие спрямо България.

Щом Рогозин употребява “братята” в подигравателен контекст за “непостоянните” българи, нека междувременно още веднъж предлагам на вниманието на читателите упорито скриваното от българската публика стихотворение на патриарха на българското русофилство Иван Вазов, писано с патриотичен ( направо “русофобски” гняв) в разгара на руското нападение срещу България през Първата световна война през есента на 1916 г.:

На руските воини
Иван Вазов

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!

Иво Инджев
www.ivo.bg