Бойко, Цветанов и „недосегаеми” набутват Трактора в отвличанията на „наглите”
„Недосегаеми”-те си поискаха и дадоха взаимно прошка. И за пореден път „публиката” ще се „радва” най-вече на дим и пушилка. И малко огън – канят се да стопят финансовите лагери на групировката на Трактора – „Да пипнем Капоне” и прочие. (Не че Янето не го ошушка преди изборите.)
И никакви акули на хоризонта – Първанов мълчи като риба, не продумва дори за прословутите негови „акули”, за които редеше напоителна приказка от време на време през първия си мандат. Ама за Черепа нищо не продумваше…
В това време Бойко и Цветанов се опитват да си плетат кошницата на воля – оставиха Велчев да защитава Филчев. Борисов вече избягвал и в частни разговори, научаваме, да споменава името на Велчев – не само в „Панорама”…
Цветанов и Бойко имат един основен проблем – оформянето на годни доказателства, които съдът да признае не само при гледането на мярката, а и при произнасянето на присъдата.
И не става дума единствено за прословутите „папки” от басейн „Спартак”. Но в момента те са актуални. Както и някои засичания на данни от „папки” и СРС-та (по-специално филмирания на „външно”).
Надипленото в „папките” било обработено, докладват наши източници от ГД БОП – реквизитите били покривани грижливо, но все пак в един свитък бил забелязан пропуск. Питането е – ще бъде ли достатъчен да уреди Трактора с пришиването му към „наглите” – при това като „бос”?!
Иначе е ясно – Рамката се заформя от две отвличания, квалифицирани като най-нагли: на Ангел Бончев и на Румен Гунински-младши. С една съществена разлика – при първото Борисов бе само кмет, но при второто – вече премиер. Всъщност това е сериозен аргумент срещу версията, че Трактора може да издаде „заповед” за подобно отвличане в такъв момент – той вече бе изолиран (!) от останалите Фигури. Усукваше се само около Борисов, преигравайки, че може и има какво да каже, ако се наложи. Защо му е да удря човек на Борисов? Тези две отвличания всъщност уредиха „наглите” със сегашната им съдба.
Плюс още едно – нереализирано: на Брендо.
Изненадка – прословутата паралелна група за отвличания, за която раздуваше Борисов, имала намерение да вкара в „кириза” наглеците с тази ПОСТАНОВКА,
за да изземе дялове от бизнеса в застраховането. При това групировката над този екип няма нищо общо със „застраховки срещу отвличане”, мил пардон. Железен мотив бил приготвен – босовете на „наглеците” се интересували от схемите за пране на пари, контролирани от покровителите на(д) Брендо. Трактора не захапа на тази въдица – защо ще му е да се набутва с човек на Валентин Златев и Бойко Борисов?!
Точно по тази причина Брендо е нацелен за ЕЛИМИНИРАНЕ в момента – да не се разприказва. Въпросът е дали мераклиите имат оперативен ресурс сега да организират „поръчката”. Като капак тръпнещите тарикати, които се крият зад широкия гръб на Алексей Петров-Трактора, се опасявали да не излезе на светло истината за мръсната поръчка за побоя над журналиста Огнян Стефанов. Притеснени били, че Брендо е направил собствено разследване и е стигнал твърде далеч. Толкова далеч – дори Борисов се поинтересувал, научаваме.
(Борисов ВЕЧЕ бил по-напред с материала по темата от Петков и Цветков, които уж били „сдобрени” от Първанов заради изострянето на ситуацията.)
Лошото за „наглите” не е само, че отвличането на Ангел Бончев вкара в новините знакова фигура като Гриша Ганчев, но и че рамката се затвори с не по-малко емблематичен партньор и приятел на Бойко Борисов – Валентин Златев.
Но Ганчев е дори по-важен сега – такъв като Росен Карадимов (дали не е по-интересен от Боян Чуков?!) каква ли роля е играл в сложните баланси, които „сивите кардинали” в кабинета „Станишев” е трябвало да поддържат.
Както сега Велчев много трябва да внимава с балансите – не са журналистите проблем за него, защото и без това повечето се разсейват, когато стане дума за връзките му с Първанов, които очевидно сега го принуждават страшно да внимава. Но Борисов вече говори за „младите прокурори” – не за него. И понеже посланиците рецитират в един глас подкрепа за „смелостта” на правителството „Борисов” – последната грижа в момента на Бойко е любимият автор на Филчев – Монтескьо, с неговото „разделение на властите”. „Власт възпира власт”, но сега явно е ред на някои магистрати да бъдат нарочени за „супернагли”.
Кръгът се затваря – при безпрецедентната подкрепа на посланиците в София (Уорлик дори се намеси пряко в играта) иде ред на следващите „стъпки” – и не само Велчев трябва да избере да брани правото, а не „обикновени пенсионери” като Филчев. Защото докато Велчев се упражнява в риторика, Цветанов и Борисов действат – справките на ДАНС може и да не вършат работа в съда, но убеждават посланиците кой кой е И чрез партньорските служби, разбира се.
Така стигаме до липсата на истински мощен контраудар – обкръжението на Първанов се е спотаило. Босове са притихнали.
Никой не раздува за писаното за Борисов от „Конгрешънъл Куотърли”, да речем. Посланици подкрепят Борисов – Първанов мълчи. (Станишев иска прошка – как Дончева да не се развихри.) Мълчат „недосегаеми”-те.
Те ли не знаят, че дори най-острите отвличания не добутаха на финала Трактора до ареста, защото бяха повод. Алексей е прав в едно: наистина става дума за политика, но той се обърка само по линия на „статуса” (Докато Борисов правеше партия, Петров го „формулираха” като вечен задкулисник, който изгоря, когато каза ясно – „Влизам в политиката”) и момента, в който го каза. Докато уж си вярваше, че отправя послание до „недосегаеми”, те ПОЧТИ го похарчиха и си простиха взаимно – по телефона (пълна тъпня).
Ковачки и Трактора го отнасят в момента от „недосегаеми” политици заради надценяването си –
Играчът, с който Бойко Борисов винаги се е съобразявал, ги изработи, изпращявайки синхронизирано няколко от „най-недосегаемите”.
Ковачки и Трактора се превърнаха в „пушечно месо” в тази игра. Този играч удари едновременно по Станишев и по Първанов – за него те не се оказаха истински „недосегаеми” – не им звъни за прошка, не му се налага да им дава. Той ги „отвлече” политически, пардон. Скоро и широката „публика” ще се убеди…
Така че Борисов и Цветанов наистина нямат ход назад – не добутат ли Трактора до присъда, ще паднат във временните медийни активи (те нямат друг ресурс – бъдещи политически трупове са) – лапите на най-лицемерните от изживяващите се като„недосегаеми”.
Но тази игра е отвъд обикновената полицейщина, която се преекспонира и от двете страни на този етап – „Членовете на персонала много внимават да не приемат на доверие често безотговорните твърдения на полицията като окончателни или авторитетни”, надпис в редакцията на „Ню Йорк Уърлд” през 20-те години на миналия век.
Любомир Живков