Днес патетиката е в мускулите!

Дано не ви звучи прекалено патетично това заглавие. Днес, когато дори и патетиката (освен всичко останало) не си е на мястото. А и кога ли си е била, питам се, през последните двайсетина години. Днес, когато новите политици, рутинираните общественици, социолози (и журналисти) на повикване го карат повече на майтапи и вицове – само и само за да влязат в ослепялото полезрение и късата памет на многоуважаемата електорална публика. Колкото да се впишат в бързо отлитащото време. Да се нагласят и станат част от шумотевицата, отразена с емоционален и нравствен подкуп през медиите и четвъртата власт.

Днес, когато патетиката е в клишетата, в подигравката с интелекта, в силовото пренебрежение спрямо мислещите глави, спрямо артистично настроените към живота личности. Днес, когато мускулите и поддържането на мускулатурата са по-важни от въображението, от земетръсите и възходите на духа. По-важни са и от едно гениално стихотворение, написано преди сто или двеста години. У нас, или някъде по света, няма значение… Днес, когато списание „Идеален дом” (това не е реклама, повярвайте ми, а очеваден факт!) ни призовава още от корицата на най-новия си брой да надникнем в къщата… на поп-фолкаджията Азис, а доста по-назад във времето сме били внимателно информирани, че музикалната звезда си е увеличила пениса с няколко сантиметра. Когато подробностите за нечий скандален живот са по-вълнуващи и автоматично маргинализират в съзнанието на публиката имена на изключителни поети като – да кажем – Христо Фотев, Елин Рахнев, Константин Павлов, Цветан Марангозов.

Днес, когато честваме годишнина от обесването на Васил Левски, а по една от националните ни телевизии на същата тази дата въртят турска сапунка (!!!). Днес, когато Вежди Рашидов (да, на 19 февруари!!!), в ролята на министър на културата (!), ми се изправя и чете речта си в памет на Апостола от лист хартия (като че по задължение!). Днес, когато патетиката не е в патриотизма, нито в политическите пристрастия, а в карнавалността и виртуалното общуване, във вирусите на глобализацията. Днес, когато не се губи време за бунт срещу властта телом, на барикадата, а се самоутешаваш през логореята на мрежовото общество.

Днес, когато патетиката е в запушването на устите и ушите на българите с над 15 турски сериала (преброих ги, има специален сайт по темата!), футболни мачове, женски предавания, чалга музика и политически кич. Когато на ход са майсторите на клюката, на нескопосаните фрази и груби словесни импровизации. Порнографията и порнографското светоусещане е матрица, стръв за малолетни – с любезното съдействие на чалга индустрията, мутрократите и малоумните новобогаташчета.

Днес, когато патетиката е в бетонирането на общественото мнение и разгулването с бойкоборисовщина. Разбирай – в свеждането на реалността до тепих, до дългоочакван концерт на Ивана, или предплатен с парите на данъкоплатците концерт на Горан Брегович на площад „Батенберг” в навечерието на Новата година. Когато управлението на държавата е сведено до зле прикрито самоуправство и декоративна демокрация. До паническо закърпване на бюджет, паническо затягане на колана, паническо залавяне на престъпни фигури от различен калибър, паническо затваряне на болници (все едно искаш да забраниш на простосмъртните въобще да се разболяват)…

Днес, когато философията на политикът-новобранец е да прави шоу, а не политика. Или да пълни страници на печата и емисии новини и от най-малкото мърдане на малкия пръст на своя долен ляв крайник. Примерно. Или защо не пък да го употребяват ежечасно за медиен подсладител.

Днес, когато неговите управляващи се изреждат един по един в шоу програмки на продуцентчета-водещи като пресметливковците Иванчо и Андрейчо. Уж за да се покаже, че новата власт е наистина близо до масите. Но доказвайки, че диша непоносимо във вратлето на народа. Днес, когато е напълно нормално и неукоримо премиер да си общува с главни редактори в медии с есемесченца – уж в името на добрата комуникация и осведомеността. Уж в името на нормалните взаимоотношения с четвъртата власт. Но в крана сметка – най-вече поради влечение към полицейщината, поради неосъзнат в дълбочина инстинкт към деспотизъм и тотален контрол над информацията.

Днес, когато няма как да не се запитаме къде са, по дяволите, пустите му пиари на господин премиера на републиката ни, пустите му съветници и говорители, та непрекъснато се прави на всезнайко… Но плочата взе, че му се поизтърка…

Днес, когато не е лесно да си Христо Стоичков, та ще е лесно ли да си Бойко Борисов? Днес, когато премиерът го е подкарал урбулешката, и когато (видно е) е като в небрано лозе на върха на държавата ни. Когато поради липса на финес и отсъствие на всякаква дипломатичност (за ерудиция и начетеност дума да не става!!!) е готов да ни изложи (без да му мигне окото!) при всяко официално (или неофициално!) посещение нейде извън страната.

Днес, когато Б.Б. се чувства неловко на международната сцена, или поне там не го избива на простотии чак толкова. Днес, когато да бръщолевиш за престъпността и залавянето на бандюгите пред високопоставени чужденци, да им разправяш за разравянето на трупове на жертви, е най-интересното, което можеш да съобщиш за България извън България (!!!). И това е нещо като приоритет на приоритетите.

Днес, когато на Б.Б. му е през хранопровода дали ще остане в историята като гениален политик, или като приказливко за многократна медийна употреба.

Днес, когото няма смисъл от… днес. Нито от вчера, нито от утре. Защото някои се имат за безсмъртни, за произведени от стомана.

Днес, когато патетиката, дами и господа, скъпи европейски съграждани и съселяни, е в мускулите, нямате право на въпроси, нито на отговори! Това е положението!

Днес, когато ковчезите и местата за погребения за плебеите не са същите като ковчезите и местата за погребения за новобогаташите. Днес, когато за псевдоелитите, откъснати от масите, се подготвят проекти за специални гробищни паркове. А там един парцел струва майка си и баща си. Днес, когато местата и за рая дори отдавна са резервирани от новите псевдоелити на чичкопаричковците, юпитата, мутрократчетата, жените държанки… Няма място за патетика!

Патетиката е в мускулите!!!

Петър Петров

www.petarpetrov.blogspot.com