Алексей, или падналият няма приятели

Падналият няма приятели. Това е страховито вярна турска поговорка, значима за българското битие. Само, който не е падал в България, той не знае какво се случва с купчината му приятели. Пушек, издухан от нечия къса и дебела пура…

Внезапно ме озари поговорката, четейки един материал на Недялко Недялков във в. „Труд”, който излизайки на светло, ни известява как се познавал с Алексей Петров просто като журналист, както впрочем много други политици, журналисти и общественици, които сега се криели като мишки.

Точно казано. Обаче сдъвкано наполовина. Немъжки. И нечестно.

Няма да хвърля камък и да съдя Недялко Недялков. Просто ще му разкажа една история, защото когато един човек е приятел на друг, той води битка за него и го защитава. Въпреки думите на този и онзи, въпреки това, че може да загуби комфорт, пари, удобство и благоразположение. А понякога и всичко.

Когато водиш битка, в която вярваш излизаш напред с името си, позицията си и дори и да си вселенски сам – това че си честен в онова, което мислиш и вярваш, пък дори и то да не е „правилно”, винаги те спасява.

Преди година и половина арестуваха мой приятел. Веселин Данов. Обвиниха го във всякакви мафиотски грехове – проституция, наркотрафик, пране на пари и така нататък, и така нататък. Afera.bg не бе на Веселин Данов. Той ми помогна в началото да го направя и аз можех да се скрия, и да замижа, за да си „спася” името.

Аз съм жена, за сведение на Недялко Недялков, но с името си поведох война срещу мръсната система, която скалъпи едно отвратително „мега” дознание не само заради Веселин Данов, а заради принципа – че утре може всичко това да се случи на всекиго.

Не се крих. Не избутвах отпред някоя „патрашкова” за да ми спасява задника.

Водех битката малко глупаво, наивно, даже тъпанарски, като се има предвид смазващата машина, която се бе изправила не само срещу мен, но го направих.

Не защото съм много смела, не защото съм велика, а просто защото не понасям несправедливостта! И като журналист ще застана зад всеки, който е жертва на несправедливост.

И досега водя тази война. Наричат ме луда, платена курва, камикадзе, рошава перхидролена гарга. Сайтът ми е атакуван от всякакви „корифеи” на барековската мисъл, които до този момент не са влезли в нито една битка, просто защото са заети непрекъснато да коленичат.

Никога не ми е пукало, г-н Недялков, и никога не съм се срамувала да застана зад каузата си, когато и вярвам. Независимо какво име носи тя.

Днес, същият Веселин Данов, е свидетел срещу Алексей Петров. Той направи това, което аз никога не бих – клекна и сключи позорно споразумение с прокуратурата. Не го осъдих за това, но пътищата ни се разделиха. И това също не скрих пред моите читатели.

Абсолютен свидетел съм на всичко онова, което се случи през изминалите близо две години и всички опити, докато Данов бе в ареста да му бъде внушено какъв враг му е Трактора. Днес това отново е използвано, а Данов вече е смачкан психически и може да напише „Дванайсетте стола” в един куп показания.

Мен обаче, г-н Недялков, никой не ме вика да давам показания. Както бягаха като от дявол от мен за да ме извикат да давам показания и по „мега” дознанието във Варна. В което, впрочем следяха не само Алексей Петров, а и мен. Защото бяха ни посочили, че сме „лошите”!

Тогава, преди една година, самият Алексей Петров ме погледна внимателно в очите след една моя яростна тирада, че не може така, че нещо трябва да се направи, че е несправедливо по този мафиотски начин да се прави разследване и ми каза: „Спри се малко, по-полека!”

От упор му изстрелях в очите: „Някой ден, ако това се случи на теб, и тебе ще защитя по същия начин!”.

Никога не скрих, че познавам Алексей Петров. Никога не го пожалих. Писала съм срещу него, карали сме се зверски, казвала съм в очите му защо и в какво бърка, и как ще се срути. За разлика от патрашковчетата му, Трактора не си позволи никога не само да мисе обади за да ми окаже натиск, или да ми даде някой документ, а и да ме помоли да напиша, или да спра нещо.

Може би никога не е виждал в мен слуга.

Затова, когато днес плахо Недялко Недялков си позволява да напише нещичко в защита на Алексей Петров, но продължава да крие общия си бизнес с него, не е честно към самия Алексей. И си е чисто измекярство да пишеш, че всички се криели като мишки, а ти си „смелото сърце” на Мел Гибсън.

Или си мъж и заставаш зад някого, и изораваш света за да му помогнеш, или си половинчато нещо като нищо, което хем му се иска, хем не му стиска.

Никой не обича предателите. И особено онези, които щом онзи, който е паднал се съвземе и се изправи, започнат да му се кълнат как сън не са спали за да го спасяват.

Ако Недялко Недялков открито бе казал – да, аз съм с Алексей Петров и не ми пука, щях да му стисна ръката на пич. Но Недялков се крие отново зад „тълпата” от многото „приятели”.

Много отдавна предупредих Трактора, че около него няма много мъжки ръце за стискане.

Само пихтия.

Днес всички се отрекоха от Алексей Петров. Afera.bg първа написа, че той не е престъпник до произнасяне на последната инстанция на съда, че е виновен. През това време патрашковците на Недялков предаваха по телевизията Трактора как им е носил документи.

Точно в такива мигове си личи кой какъв боец и приятел е. Както казват мъжете от улицата – трябва да имаш сърце за тая работа.

Другото е измекярщина – хем познаваш Трактора, пък хем нямаш нищо общо с него.

Възможно е точно Алексей Петров да е възпитал така обкръжението си като Недялков.

Няма нищо случайно.Всеки заслужава приятелите си. Предателите си.

И Недялко Недялков.

Веселина Томова