Щуробаджанащината на Първанов управлява РБългария („Резерват България“)

Едно е моя милост като външен наблюдател да обръща внимание на пернишката връзка в управлението на държавата, на разхищенията в големи размери за ловните прищевки на недосегаемия ни за критики президент, но друго си е това да бъде заявено от свидетел на тези безобразия, чиято професия го е превърнала в част от антуража, за който говори.

Макар че, мислите ли , че е случайно, сред всички спрягани “звезди” от кръга на “оперативно интересните” лица в България, Марков да избере да спомене поименно точно Маргините и Маджо? Това са тъкмо тези лица, за които вече писах (без никаква чуваемост в медиите извън интернет), че са били на вечеря заедно с президента Първанов на рождения ден на бившия шеф на митниците Евгений Узунов прел лятото на 2003 г.

Никола Марков се ангажира с някои количествени показатели – около 300 души на държавна ( вероятно и общинска) заплата обслужват президентското ни величие , когато реши да си постреля нейде в бащинията му, наречена Р България, което явно трябва да се разшифрова като “Резерват България” . И на табелката да пише : “Внимание, достъпът на лица до тайните на Главния стрелец е строго забранен – нарушителите се отстрелват с административни, съдебни и др. мерки”.

Няма да преразказвам интервюто, но не мога да не добавя още няколко неща. Ние си мислим, че октоподът в тази страна е някаква хитроумна схема на преплетени пипала, ръководени от престъпен, но едва ли не съвършен мозък. А се оказва ( както съм възкликвал и по други поводи), че става дума за обикновена балканска шуробаджанащина. Преди беше правешка, сега е пернишка. Не откривайте разликите. Няма ги. Както се казва, простичките обяснения за уж сложните на вид неща, най-често се оказват разковничето към истината. Щуро е, но изглежда напълно достоверно – щуробаджанащина!

Подобно на Путин, който се е обградил като в кръгова отбрана с ленинградски дейци на плаща и кинжала от времето на КГБ, Първанов също се е наметнал, но не толкова с плащ, колкото с ямурлука на шоплука. Което, рано или късно, ще са забие като кинжал в гърба му. Тези хора няма да мълчат вечно, все някога ще настъпи пробив в тяхната шопска омерта. А имитацията на путиновия модел на обграждане със земляци и лично предани теляци е пример за това, как истерията ( т.е. параноята да се подсигуряваш с верни авери навсякъде) се повтаря като фарс.

Тъкмо преторианците ( в случая перничаните, близо две трети в НСО по думите на Марков) са тези, които обикновено се разправят с тираните, в чието обкръжение служат. Поводи и причини винаги се намират – такава маса хора не може да бъде контролирана до последния човек в безпрекословно подчинение.

Иво Инджев
www.ivo.bg