Студени досиета
Откъде му хрумна на Бойко Борисов изведнъж да разравя историята за Ахмед Емин? Какво предизвика ненадейната му полицейска съвест и внезапна експертиза, за да прецени, че на случая се е гледало през пръсти? Как не му хрумна преди седмица? Или преди две? Липсват отговори.
Странно е, когато един министър-председател периодично се сеща, че е бил полицай. И изведнъж видиш ли излезе на бял свят, че починалият Ахмед Емин и бил притискан по явен или не явен начин от службите да следи Ахмед Доган и още по-лошото да го ликвидира.
Спомняте ли си – имаше един глашатай, който периодично пускаха да притичва из медиите, наричаше се Стефан Гамизов. Той предвещаваше политически убийства, а както вече всички знаем, дори от собствените му думи, в онзи период е имал чести срещи с Алексей Петров. Т.е. обосновано можем да предположим, че прогнозите му не са били безпочвени.
И тук идва вечният въпрос кому беше изгодно всичко това? Публична тайна е, че човекът в ДПС, който поддържаше добри отношения и с Алексей Петров, и със самия Бойко Борисов беше Касим Дал. Всички го смятаха за втория човек в партията, човек с огромно влияние над структурите и с топли връзки с не една специална служба.
Очевидно планът за премахването на Ахмед Доган е имал много измерения. И със сигурност е щял да остави доволни много хора. Независимо как се оценява отвън почитта към Доган, в рамките на движението, е огромна и очевидно е нямало легитимни начини за промяна на лидерството.
Станалите месеци по-късно структурни промени в ДПС, в които голяма част от ръководството беше подменено ясно показват, че и Доган има информация за подобни тънки сметки. Но той е достатъчно опитен политик, за да позволи на опонентите си да злорадстват на тема разнобой в „сплотеното” семейство на ДПС. Последователите на ДПС винаги са знаели, че тяхната партия не е като при другите и не се цепят на „сини мравки”, „жълти люспи” и други форми на разпад на политически сили. Случаи като Осман Октай, Гюнер Тахир останаха изолирани електрони в политическото пространство, които не можаха да повлекат след себе си достатъчно хора.
Самоубийството на Ахмед Емин все пак нанесе тежка щета на ДПС и на движението бяха нужни месеци, за да се съвземе от шока и съмнението, че вътре в сърцето на най-вътрешния обръч има нещо мътно и кърваво, което не е за широката публика.
И тук се връщаме на първоначалния въпрос – защо изведнъж Борисов реши да извади тази тема? Да не би да смята, че ще посее втора реколта съмнение в двора на ДПС? Кой го съветва да влезе в конфликт едновременно с Алексей Петров, който само формално е в ареста, но мощта, контактите и влиянието му са на свобода? И със сигурност помни много за Борисов.
Помни за онова време не от последните 10 г., когато медиите публикуваха настоящия премиер, като новина, а помни от предишните 10 г. … Кой съветва Борисов в същия този момент да влезе в конфликт и с Ахмед Доган? Нима тази тактика е разумна? Единственият, който охотно хвърля съчки в огъня на подобно развитие е Иван Костов.
Но на фона на противоречивото поведение на „Синята коалиция”, в която ДСБ участва със свои хора във властта, а СДС се упражнява в опозиционна говорене; на фона на екстремното поведение на РЗС и сервилното, но непрестижно приятелство на „Атака” кой в ГЕРБ има изгода от подобна тактика? И не стои ли той твърде близо в най-вътрешния кръг на ГЕРБ? Каква ли ще е съдбата на втората „мъжка” секретарка в българския политически живот?
Андрей Буров