Алексей Петров преподреди политическия „елит“
И по този начин преподрежда в движение политическия „елит” – поне до предизборната кампания за президент. Освети се като „политически инженер” и получи първите удари – под и над кръста. Напъха се под прожекторите, заявявайки, че влиза в политиката вече и пряко – тутакси повечето останали значими политически играчи го разпознаха и обявиха като играещ не по правилата.
Бойко Борисов привидя „дубльор”. Сергей Станишев най-после се усети как са го превърнали в късния Любен Беров. Играч като Иван Костов дали не се сепна от възможно „ресто” за някои заигравания на своето „остро обкръжение” с винаги готови да решават сложни проблеми „барети” на повикване? Волен Сидеров скочи заради „дублажите”.
Така стигаме до Ахмед Доган – по тази „писта” Петров надскочи не само сянката си, а просто нагази в политико-икономическото НЕбитие. Митовете и легендите за „МОСАД” ли го подведоха, преценката му за „реалните” срещуполагания в позиционирането на „елитните” ли му повлия, но активностите му в тази посока логично го отведоха до сегашната му обител. Кръгът се затвори – капанът на „висшите интереси” на Доган, Костов и Борисов щракна.
Алексей Петров така и не стана Реален политик – досега. Но (само)убийствените му политико-икономически активности напомняха за друга знакова фигура. Андрей Луканов беше решил от политиката да мине през икономиката в полусянка и да се върне на бял кон в политиката.
Свитнаха го като политическа „дворняшка”. Но преди това „елитните” го отхвърлиха – вкупом му отказваха „коалиции”, поединично и на групички се изтегляха от неговия стан, предаваха го на килограм. А беше толкова голяма фигура с тъй (не)прикрито рамо от руснаците. И?
Препратката е само закъсняло предупреждение – отнасят го даже нарочени за десетилетни лидери. Какво да говорим за такива като Петров. И все пак – защо на Бойко Борисов му „разрешиха” да влезе в голямата политика, а Алексей Петров го удариха?! Защо го спряха? Причините са много, но има една „техническа” – той се опита да ускори процесите, действайки в сянка зад Станишев и Сертов.
И най-важното – очевидно е нямал „добро” от външните фактори за „остри действия”. За разлика от Борисов…На политическо равнище „МОСАД” като гръб на А.П.-схемата се оказа блъф – на оперативно тепърва ще се разбере дали също е митоманска фантазия.
(Апропо – фигури като Илко Ескенази и Соломон Паси, които имаха невероятни контакти с (не)публични фигури в Израел и еврейската диаспора, не са афиширали толкова явно отношенията си и не са парадирали с този знаков ресурс. Соломон не го прави и в момента – участва в „песни и пляски” на американците…)
Но засега само „чуждестранните партньори” се размърдаха и Алексей Петров записа първата „точка” от толкова време – Системата се върна към работен режим. И дори тихите обороти провокираха някои от икономическите „опоненти” на Алексей Петров.
За разлика от политическия „елит” тези „пазители на осбствеността”, развили във времето и свои активи, не дават знаци, че са обединени по казуса „Алексей Петров”. Те са настървени за плячка. Зад някои от тях, разбира се, лъщят наточените зъбки на основни фигури в политическия „елит”. Но на икономическия фронт „обединение” не се наблюдава. Заформя се кървава делба.
И може би това разкрива някои възможности за маневриране на А.П.-схемата. Тънка игра – Алексей Петров трябва да брани икономическите си ресурси и в същото време да люлее Хапката пред лакомата паст на хиените, за да ги разделя.
Не се знае дали има достатъчно оперативно време за подобни стратегически разгръщания. Той вкара в употреба голяма част от този ресурс в острите (контра)действия през последните няколко месеца. И толкова бързаше да наваксва изоставане от Бойко Борисов. А вероятно трябваше да изчака решението на Меглена Кунева…
Но пък тя е толкова предпазлива. А и знакова фигура като Георги Първанов не е известен като „елитен”, който ще се затърчи да помага на свои задкулисни „активисти”, когато те трябва да се качат на друга „каручка”. На фона на опитите за „обективен анализ” на положението на Алексей Петров, правени публично от известни помагачи на Първанов, като Цвятко Цветков, президентските реакции са логично развитие на „елитната” му позиция на реалполитик.
Като прибавим и „гъвкавата” позиция на приемника на Филчев, какво му остава на Алексей Петров освен да се приготви за дълга битка и да чака „елитните” да се преподредят за пореден път преди избори.
Любомир Живков
www.versia.bg