Защо родните кинаджии трябва да черпят опит от Боливуд
Боливудски режисьор предложил парична награда на този, който посмее да изгледа новия му филм. Но сам самичък в залата за прожекции. Условието било през цялото време на продукцията доброволецът да остане с отворени очи. Да не ги затваря и за миг. Дори ако умира от страх. Това щяло да се контролира със специална апаратура. Данните за честотата на пулса и температурата на тялото пък щели да се излъчват на специален екран извън киното. Който успее да догледа филма докрай, ще спечели 11 000 долара…
Тази новина веднага ми хвана окото. В днешното съвременно общество, което става все по-глобално и по-глобално, все по-ненаситно, но и все по-преситено в същото време (парадоксално, но факт!), се появява крещяща нужда от оригинални идеи, от нестандартни решения за улов на потребители. Но и все по-неутолимо става желанието да се измъкнеш от стадото, да покажеш на света колко си различен, защото масовата култура ежесекундно рециклира, но и възпроизвежда митове за многократна употреба.
Чудя се, дали и нашите български режисьори няма да стигнат до това положение. Да дойде ден, в който някой от тях ще предложи същата оферта на зрителите. Защото за да изгледаш от началото до финала нов (а и стар) български филм, в повечето случаи си е наистина предизвикателство. Не е нито по силите, нито по нервите на съвременните консуматори на зрелища. Като вземете за пример блудкавите бг филми от последните години, които ни се пробутват като качествени и смислени, но са по-трагични и от най-долнопробната сапунка по телевизията, има за какво да се обявяват премии.
Дори и един парламентарен дебат понякога е по-интересен от шумно прехвалвани филмови шедьоври като „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Мила от Марс”, „Дзифт”, „Обърната елха”, „Моето мъничко нищо”, „Шивачки”… Да не продължавам с изброяването, но господата режисьори така и не разбраха, че с изтъркани сюжети и теми, а и със засукани действия, кино не се прави.
Поне един стойностен филм на ужасите да ни бяха предложили през изминалите двайсет години. Все соц-а ще си коментираме, или посттоталитарното овълчване на новоизлюпените мутрократи. Все ще вникваме в реалността с похватите на разширените репортажи и ще си въобразяваме, че създаваме ново българско кино. Но се усеща хитруването, играенето на дребно, уважаеми режисьори.
За да ви гледаме филмите (което си е рисковано преживяване днес! нездравословно е!), по-добре постъпете и вие по боливудски. Започнете да предлагате разни премии – може и награда, примерно, за този зрители, който най-бързо е напуснал залата след началото на прожекцията. Или награда за най-дълбоко спящия по време на филм… Стига сте си смукали от пръстите разни измислени сценарии и сте ни тровили с фантасмагориите си!
Бъдете идейни! Поне колкото един Андрей Слабаков – с неговите ударни „Вагнер” и „Хиндемит”, които са най-доброто, което можахме да видим през последните 20 години напъни.
Петър Петров