За дупките и парите, които потъват в тях

Напоследък  много актуален стана във Варна, пък и в цяла България проблемът със зейналите ями по пътищата. И естествено започнаха медийните изяви на Б. Гуцанов и Вили Жечев, упражнявайки се главно в описание на стройната организация за запълването им и дъвчейки термини от рода на „гореща смес”, „студена смес” и пр.

Никой от интервюиращите ги , кой знае защо не ги запитва какви средства са изхарчени само за запълване на дупки през последните 4-6 години, а и да ги запита, те едва ли ще отговорят. Защото може да се окаже, че тези средства  надхвърлят необходимите за цялостно асфалтиране на повечето улици из града. Защо се получава така?

Много просто: защото така е по изгодно за изпълнителите и за управата на града.

Разбира се за гражданите кой да мисли „спасяването на давещите се е дело на самите тях”.

В крайна сметка собствениците на фирмите които пълнят дупките, като им се чупи колата си купуват нова.Също и управниците на града.Естествено с парите изкарани от пълненето на същите дупки. А гражданите какво искат? Това е антикризисна мярка-осигуряване на работни места в автосервизите.

Ако някой си направи труда да направи проверка, ще забележи, че над 70% от „компрометираните места” по улиците са едни и същи и се правят всяка година. Каква санкция търпят фирмите, които всяка година пълнят едни и същи дупки? Те, както градските управници гордо заявяват са четири, едни и същи през последните десет години. И собствениците им и свързаните с тях лица общо взето са заети да се конкурират кой по скъпа кола ще кара и кой по екстравагантна екскурзия ще избере.

Според кмета Кирил Йорданов, запълването на квадратен метър струвало 72 лв.

Сега стартира новата кампания по запълването на дупките.Ако някой буден журналист си направи труда да излезе да погледа и да поснима, ще забележи следната картина:

Пристига камион от който двама работници насипват с лопати някаква смесица от сгурия и катран, след което набързо я затъпкват с кални обувки и това е цялата технология.

Тази технология се прилага пред очите на всички, поне от10-12 години. По този начин съответната дупка започва да се компрометира почти веднага, но се заплаща по 72 лв/м2. След това пада сняг и следва новият абсурд. Започва „енергично” снегопочистване. То се изпълнява от същите фирми, които асфалтират. Изпълнява се със техника, която е предназначена за земни и изкопни работи-фадроми, булдозери и др. машини разрушаващи пътното платно, а не с роторни снегорини, примерно. Заоравайки с греблата по пътната настилка, тези машини разкъртват не само „ремонтираното”, но и

съвсем здрава до момента настилка. Това също се заплаща, този път за

„снегопочистване” и гордо се заявява, какви милиони са изхарчени за това.

Практически ефектът от снегопочистването за гражданите се вижда когато се стопи снегът, а за фирмите и за тези които им дават парите-когато се представят фактурите.Не случайно първите, пък и общо взето най добре почистени улици, са между офисите на съответните фирми и общината-нали трябва да могат да занесат фактурите.

 В един свой разказ Чудомир прекрасно е описал горепосочената схема, само че за „покривния картел”. Когато се полагат керемидите майсторите запушват с по някое парче комините, след което като се запалят печките има нужда от коминочистач.

Коминочистачът от своя страна, почиствайки комина, съответно потрошава кермидите, и се налага да се търси керемидчия и т.н. Не кметовете са измислили тази схема, те само я прилагат успешно.

Проблемът не е онаследен: 80% от дупките са по асфалт положен през последните 7-8 години, а старият 20 годишен асфалт продължава да държи-там където не е прокопаван по всевъзможни причини.

Ако трябва да отдадем заслуженото на  варнеския кмет, все пак трябва да отчетем, че и той има значителен принос към изобретяването на начините да се харчат парите на данъкоплатците.

Пример 1:

„Търсят фирми за почистване на шахтите във Варна”” Досега общината е заплащала по 14 лева за почистването на всяка шахта. Ефект от дейността обаче е нулева, заяви на пресконференция днес кметът на града Кирил Йорданов.”

Тук възникват няколко въпроса:

Общината закупи ли машина за чистене на дъждовна канализация и за колко пари?

ВиК Варна не разполага ли с достатъчно машини за чистене на канализации?

Фирмите, които прибират парите за поддръжка на уличната мрежа не биха ли могли да извършват тази дейност при това без допълнителни разходи за общината след като им се плаща по 72лв./м2 за ремонт на дупки.? След като по думите на кмета  до сега са изхарчени милиони за почистване на

шахтите, а ефектът е нулев, защо тези които са  взели парите не ги възстановят?

Къде точно е обявен конкурса за избор на фирмите, кои са самите фирми и кога е инспектирана техниката с която разполагат, от която кметът останал доволен-той в момента знае ли кои фирми ще извършват тази дейност?

Каква е гаранцията ,че при новоизбраните фирми ефектът няма да е нулев и ще връщат ли парите ако е такъв?

Пример 2:

„Картинг писта „Варна” съвместно с Община Варна организират  Междуучилищен шампионат по картинг  и школа за безопасност на движението – проект на Сдружение с нестопанска цел Спортен клуб „Делта мотор спорт”, финансиран от Министерство на образованието,

младежта и науката чрез Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд”.

Въпроси:

Как точно този проект ще  „превърне училището в по-привлекателно място за младите хора чрез извънучилищни занимания със спорт”?

Защо средствата от Оперативна  програма за развитие на човешките ресурси не се насочат за обучение на децата по плуване, например-спорт който е масов, полезен и бих казал задължителен,както е в другите държави?

Защо  са насочени към един спорт, който по същество не е масов и се практикува от малко хора?

С какъв спорт се занимава синът на г-н Кмета?

Това са само двата примера от последните седмици за изобретателността на

градоначалника. Ако продължава със същото темпо, бюджетът ще бъде изхарчен и по-рано и по-безстопанствено отколкото прогнозира и Димо Стоев

Александър Маринов