«Преследват ни!» – казва съселчето
Ето сега е момента партията да поеме курс на въоръжена борба и да мине в нелегалност, да организира яташка поддръжка, да обира мандри и да дава разписки за разплащане за времето, когато отново дойде на власт, да убива предатели, полицейски главорези и селски изедници.
Въпросът с порочното духовенство този път не е същия и отделните партизански отряди трябва да внимават да не посегнат на някой полковник от славната ДС, въпреки че е с брада, расо и калимявка.
Най-талантливите партийни бойци могат да бъдат пращани в СССР, където Сталин е вече възкръснал и откъдето могат да се върнат с подводница и да се включат в борбата.
Политическото преследване в България е станало вече нетърпимо, щом и неуморимият боец на партията Алексей Петров е написал писмо и търси разбиране от американския посланик. Той вероятно се е повлиял от бащата на Георги Пирински и неговия опит да търси подслон в Америка. Много по-лесно би било да забегнат в Путинския Съветски съюз, но кой знае защо такива желаещи днес няма, за разлика от пред-деветосептемврийската фаза на борбата.
Еталони на партийната чест и справедливост като Масларова, трябва да поемат тежкия път на нелегалния живот. От сега натам камерите трябва да я преследват в Балкана, за да грабнат нейния партизански образ, облечена в партизанска винтяга със шмайзер през рамо. Нейният скромен дом ще остане само като доказателство за предаността й към партия и народ. Тя, без съмнение, ще трябва да се откаже от Шанел и Кристиан Диор и да прехвърли на съветска козметика, която подхожда много повече за гората.
Румбата Петков и по време на непоносимия парламентарен и буржоазен терор си остава (както казваше другаря Георги Димитров) «кристално чист человек» и 32-каратната му усмивка може само да дава кураж в минути на колебание на всички верни народни синове.
Материални облаги като апартаменти, бижута, компании, швейцарски сметки, контрабандни цигари, оръжейни сделки и други подобни могат само да облекчат тежкия нелегален живот и да финансират леенето на куршуми в името на народа.
Знамето, червеното трябва да продължава да се вей от лидера на партията, известен под псевдонима «Съселчето», тъй като той днес е живата връзка със Съветския съюз. Но борбата изисква жертви и за него особено тежка ще бъде раздялата с неговия булдог.
Румен Овчаров, чието нелегално име е Р.Овч., ще трябва да спре практиката си да отмаря в Бразилия и да се отдаде на организирането на нелегални клетки в Софийската организация – там елитният корпус на беловласите партийни амазонки само чака знак за борба, верни на призива:
«Ний идем бодри партизани – народни, верни синове…», макар че във фолклора те са отдавна «бодри калпазани със нож и вилица в ръце». Хеле, на последния партиен пленум Съселчето най-после заговори за «някои хора с негативни корупционни схеми» и за нова чистка в партията. Такива хора очевидно не са заслужили да поемат пътя на въоръжена борба, тъй като правят партията да изглежда, по неговите думи, на «банда негодници».
Николай Флоров
www.svobodata.com