Рискована инерция

Почти всяка седмица медиите са захранвани със задължителна сякаш дажба скандал, предизвикан от изявление на един или друг представител на правителството, най-често в лицето на премиера Борисов и вицепремиерите Цветанов и Дянков.

Последният пример е разправията между президента Първанов и финансовия министър Дянков покрай участието на последния в шоу по "Нова телевизия" и разигралия се там диалог, който остави отворен въпроса е ли Първанов млад милиардер или само милиардер. По този повод президентът, подкрепен от левицата и ДПС, поиска оставката на министъра.

Пак по "Нова телевизия" в деня на националния празник премиерът се включи в сюжета, напомняйки, че все пак най-важният е той. "Ако гледаме предаването на един друг шоумен и участието на президента там, и аз имах повод да се сърдя, но не го правя", каза Борисов, визирайки Първанов в "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви преди време.

Предишния порцион за медиите пък предостави вътрешният министър Цветанов с мнения за съдиите, продължени с цветисти реплики и контрареплики за стиснати и падащи зъби, както и с призива да започне "да ги хваща", защото е негова работа. Дянков не остана по-назад с изявлението си, че обвиненият бивш социален министър Масларова трябва да "влезе в затвора" и "с дълга присъда". Сега остава съдиите да попитат и него какво ще направи, ако икономическата криза не свърши "още през пролетта", както министърът обяви.

Тарикатлъкът и жълтенията за сметка на институционалните норми, който управляващите налагат с публичните си изяви, може и да им носи временно някакви дивиденти. Но със сигурност още повече увреждат и бездруго загнилия клон на държавността, върху който седят. Опитът сочи и друг риск от подобна инерция – когато усетят, че от осмиващи са се превърнали в осмивани, обикновено е станало късно.

в. Дневник