Първанов греши съдбовно с мачкането на Дянков
Ужасяващата политическа съдба на д-р Желю Желев и на Петър Стоянов очевидно страшно терзае действащия президент Георги Първанов. Желев поне се оттегли без резки движения. Стоянов направи каквото можа срещу СДС. И двамата са абсолютни политически нули в момента.
Това ли го чака Първанов? Как да не се ужаси? Точно той. Който стори и невъзможното, за да „разшири пълномощията” си чрез формулировки като „социалният президент”. Докато всъщност го играеше СИЛЕН президент с един ясен образец – Путин.
Терзанията на Георги Първанов го доведоха до преиграването с контраударите срещу Симеон Дянков. Но как да се примири един силен президент с подобно неглижиращо отношение?! Как? Ами никак – подскача изнервено Първанов при всяка „закачка” на Дянков. И го представя за оправдана реакция – бранел институцията. Разбираемо.
Първанов не може да приеме американската политическа традиция – последната година от мандата на президента там го превръща в политическа „патица”. Очевидно Дянков не се съобразява с факта, че тук президентският мандат е от пет години. И я подкара през просото – колко възмутително…
Но Първанов греши съдбовно с мачкането на Дянков. Симеон Дянков съвсем не е безобиден „враг”.
Само изключително силовите принципи на управление на собствения екип от страна на Бойко Борисов го отведоха „на килимчето” при Първанов днес. Каквото и да раздуват герберните пиари – Дянков сам бил поискал срещата и прочие захаросвания.
Няколко важни за Първанов телефона вече са „изключени” за него. Предстои му още по-тежка изолация от американците. Това допълнително ще го изнерви. И той може да се изкуши да поиска оставката на Дянков вече в конфиденциален разговор с Борисов. Което ще е Божествен момент, пардон – и за двамата.
Иначе е очевадно – Дянков постоянно си е на дузпата. „Незабелязваната” през есента на 2008 г. от Пламен Орешарски и Сергей Станишев Криза всеки момент може да му бие шута. На пръв поглед. При второ гледане – Борисов е в кофти ситуация. Той не може да направи толкова остър завой, без да рискува вторичен трус за икономиката. Имиджът на Първанов засяга само собствената му мнителност в условията на парламентарен режим на управление. Но реномето на финансовия министър пряко се отразява на „субективния фактор” (Грийнспан) в икономиката – котилото на вземащите решения „важни хора” (Борисов).
Така стигаме до грешките на Борисов – водопад от думички, изстреляни към фенките в „На кафе” с Гала, а сетне – „на килимчето”. Думичките на Борисов са тема за дисертация. Но ние никога не сме ги приемали за основа дори за първоначален анализ. И затова не се увлякохме онзи ден и вчера по патоса на Борисов – „Нека се карат”. Само забелязахме как Първанов бързо-бързо си дръпна ръката при ръкуването с Борисов на Трети март…
Очевидно мнителният Първанов не вярва в „самоинициативата” на Дянков. Президентът приема сегашните реверанси от Борисов като възможност да се изобрази като фактор от последна инстанция. Бойко Борисов дори не може да си представи колко гласове загуби с тази „врътка”. Голяма част от десните, които го припознаха и за свой електорален лидер, след като предишните им кумири се срутиха в маргиналния сектор на българския политически двор, няма да приемат маневрите на Борисов с омразния им „Гоце”.
Борисов дали не живее в някакъв измислен свят в момента – също като Симеон в периода на първите трусове за НДСВ?! Червени емисари се разшетаха. Сини „жълтурковци” надигат главици. И всички лелеят едно – ерозия в подкрепата за ГЕРБ, т.е. – за Бойко Борисов.
Цветан Цветанов е пред изчерпване – според нас той е на предела на силите си.
И всяко допълнително разпиляване може да застраши главната акция – тази по Алексей Петров. Апропо – късно снощи във Варна се проведе спешна среща на някои от политическите босове на града. Апетитът идва с яденето – някои от тях вече чакат как Борисов ще изпрати Цветанов „на килимчето” при Алексей. Или – по-лошо – при Хаджолов.
Дано ходът на Борисов да е внимателно обмислен – и да му осигури най-добрата рисково претеглена възвръщаемост. Силно се съмняваме – част от инвестиралите доверие в него вече се разочароваха след заиграванията му с Първанов зад кулисите. Линкейджът е разбираема политтехнология – да оставиш ход на опонента е силна стратегия, ако не си забравил уроците на Макиавели: противник, когото не можеш да унищожиш, не го започваш.
Прогнозите, че Борисов ще успее да запази десните си избиратели въпреки „отстъпките” пред Пъравнов, са повече от мрачни. И все пак – да не бързаме. Артистичният Борисов може пък да е решил да върне „ресто” на Костов, преливайки му спасителен вот. (Защото Костов ще скочи сега на Първанов – това е просто техника за него.) Костов ли не познава уроците на Айн Ранд и Алън Грийнспан – прогнозистите трябва да се интересуват не дали човешките реакции са рационални или ирационални, а единствено дали са наблюдаеми и системни.
Очевидно засега е, че Бойко Борисов започва да греши по отношение на собствения си „макрополитически модел” – „обясняващата променлива” при управлението на риска го поставя в разкрачена позиция – хем да се съобразява с избирателите си, хем да обгрижва институционално мнителни „големци”. Това дали не е най-тежката зависимост?!
Иначе е безпощадно ясно – днес Дянков е поставен в жалка позиция. Неговото публично унижаване няма да се отрази тутакси на джоба на българите, само защото финансовите пазари не са достатъчно развити у нас. А Борисов нанесе тежък удар срещу някои от най-верните си поддръжници. Но пък може да спечели нови съратници – той си решава.
Любомир Живков