Скелети в социалистическия гардероб
Това са част от тезите на Александър Андреев в интервю пред списанието на Хелзинкския комитет „Обектив”:
-„Обектив”: Познавате процесите по разсекретяване на архивите на Щази и позакъснялото отваряне на досиетата на българската Държавна сигурност. Кои са същностните различия в начина, по който протекоха дискусиите за дейността и ролята на бившите комунистически тайни служби в Германия и в България? Кои са основните грешки, които допусна българското общество?
-А. Андреев: „Главната разлика е, че в Германия става дума за архиви на вече несъществуващата държава ГДР. Тоест, обработката на архива на Щази е по-изчистена от политически шум, много по-рядко се намесват аргументи за „национална сигурност”, опазване на активни офицери или агенти, партийно-политически съображения. Освен това архивите на Щази бяха спасени и опазени в сравнително пълен обем благодарение на бързата реакция на гражданските формации в бившата ГДР. Българската опозиция в края на 1989 и началото на 1990 г. пропусна да го стори своевременно, в резултат на което са били унищожени все още неизвестен обем архиви.
Александър Андреев
Между воайорството и заклеймяването
Втората важна разлика е, че германският закон има лустрационни елементи, а българският – не. Лично за съм раздвоен кое решение е за предпочитане. Трето: поради обстоятелства, свързани с т. нар. „национален манталитет”, с дискусионната култура, а не на последно място и с финансирането на гигантската дейност по обработването на архивите, в Германия дискусията се води много по-задълбочено и целенасочено, отколкото в България.
Българската дискусия, уви, има доста „списъчен” характер, тя непрекъснато се лашка между сензацията и възмущението, между воайорството и заклеймяването, между политическите игрички и биографичните оправдания. За съжаление, българското общество все още не е развило достатъчно инструмента на задълбочената обществена дискусия, поради което не съумява да помести тази изключително важна тема на съответното й място в съзнанието на хората.”
-„Обектив”: Екатерина Бончева заяви, че „документите трябва да бъдат четени подробно, защото става дума за различни човешки съдби и не можем да сложим всички под един знаменател”. Доколко основателни са упреците, че сегашното четене на досиетата изравнява разликите между хората, защото публикуваната информация се свежда само до списъци, а списъкът е беден и „несправедлив жанр”(Пламен Дойнов)?
Кои са били най-лошите?
– А. Андреев: „Напълно съм съгласен с този извод. Но документите трябва да бъдат четени през още няколко филтъра. Наскоро с приятели обсъждахме и още един въпрос, който е много важен за моралното здраве на обществото: кои всъщност са били най-лошите? Политическото ръководство на страната, което е давало поръчката? Изпълнителният орган, тоест самата ДС с отделите и офицерите си? Или доносниците?
Пак за моралното здраве на обществото е много важно да се приказва и за отговорността на онези – на повечето измежду нас, всъщност – които бяхме съвременници и макар да не сме участвали в мръсната игра на ДС, сме я приемали едва ли не за нормалност. Пак в самокритичен план: преди да поставим доносниците и офицерите на позорния стълб (където им е мястото), трябва да говорим и за тоталната аморализация и деморализация на онова общество.
За обстоятелството, че освен мрежата на ДС имаше и други мрежи, функциониращи отвъд морала. За многобройните привилегии, за принадлежността към определен елит, в крайна сметка за връзките, чрез които, сигурен съм, повечето от нас по онова време поне спорадично си набавяха статути и блага.”