Първи залп на Борисов срещу тила на Първанов
Лансира се нов политически проект и най-вероятно Ивайло Калфин ще бъде номиниран за лидер“, заяви Парамов. В отговор на въпрос той каза, че президентът не може да рискува с Румен Петков, защото той няма добър имидж в Европа, за разлика от бившия външен министър и настоящ евродепутат от левицата Калфин.
Скандалът между финансовия министър и държавния глава е „разлом в отношенията президент – премиер и влизане в ранна предизборна кампания“, смята Парамов. По принцип не се хващам лесно на въдицата да анализирам теза с недоказан произход и срок на годност. Винаги се вглеждам внимателно в етикета, където обикновено с най-малки буквички пише кога, къде, от какво е произведена стоката и до кога е годна за консумация.
Този път ще направя малко изключение с новината на PRO. Bg и нейния приносител Парамов.
Не мога да гадая доколко е достоверна, но ще допусна това, за да развия една теза. И да съобщя една новина с близо 2 годишна давност, за която съм намеквал и преди, но не съм я изговарял докрай от желание да не злепоставям източниците си. А и не ми се иска да звучи така, сякаш Станишев е “американски човек”, както някои веднага биха изтълкували нещата.
Става дума за изненадващото посещение на Станишев в САЩ , продължило цели 4 дни – от 14-ти до 18 юни 2008 г. Официалното съобщение за визитата беше разгласено тук и в САЩ на 17 май, когато поканата към Станишев е била отправена от ( вече определения да се премести в Москва) посланик Джон Байърли. Т.е. между поканата и посещение има по-малко от месец, в рамките на който най-заетият световен лидер е намерил място да вмъкне прием и разговор с българския премиер.
“Изненадващо посещение” го наричам аз.
В българските медии нямаше такива прозрения. С едно изключение – авторитетният ( както малко други) български вестник “Капитал” от 20 юни 2008 г., в кореспонденция на Илин Станев от Вашингтон, е забелязал следното: “Източник от държавния департамент коментира, че срещата е необичайна, тъй като по протоколни причини Белият дом рядко приема на официални срещи премиери.”
Причината Станишев да поиска онази спешна среща беше в тежката задкулисна война на Първанов срещу него.
Подробности не знам, но от тайната битка долитаха вопли, че Първанов обсебва все повече власт, заслепен от еуфорията след триумфа на Путин в София. И Станишев, неспособен да защити позициите си, разбирайки, че Първанов играе играта на Русия, но срещу него, търси за баланс Америка- едва ли от проамерикански чувства, но за целите на собственото си оцеляване като премиер и партиен лидер.
Нали не си мислите, че Путин, а след това и Медведев, случайно унизиха лично Станишев на два пъти.
Путин, когато го накара да чака три часа за аудиенция при него в Сочи през септември 2008 г. и новоизбраният президент Медведев, когато повтори наказанието, но го увеличи, отлагайки предварително обявената среща със Станишев в Кремъл с цял ден през пролетта на 2009 г.
Това, което “Капитал” са доловили, но може би не знаят, е че на Станишев му се налага тогава да финтира своя вицепремиер и външен министър Калфин. С пълното съзнание, че Калфин е съгледвач на Първанов в неговия екип, Станишев използва една случайност и играе през главата му.
Урежда си прием в Белия дом по частен път с помощта на държавния секретар Кондолиза Райс , търсейки подкрепата на Буш. С тази маневра изненадва Първанов и неговия отбор. И както е известно, успя да изкара пълния си мандат, което му беше фикс идея.
Няма да е изненада, ако Калфин вече се появи на светло като протеже на Първанов срещу Станишев при създаване на президентска партия, чиято амбиция е да доубие БСП с някакъв български вариант на “Единна Русия” на Путин. Интересът на Първанов от такъв сценарий е очевиден, защото той страда от остър недостиг на международен авторитет пред западните съюзници, докато Калфин води по този показател.
Но дори и казаното от Парамов да е “партенка”, ходът съдържа интересен подтекст.
“Осветляването” на Калфин като човек на Първанов може да го извади от играта и това би било удар по проекта му. Избиването на този добър ( за Първанов) коз от приближен до Борисов играч, какъвто е Парамов, напълно се вписва в мобилизацията на армиите по очертаващия се фронт между президента и премиера.
На война, като на война!
Иво Инджев
www.ivo.bg