Кретените напредват

Веднъж, беше в средата на 80-те години, Ивайло Диманов ме попита (в интервю за „Пулс“) от какво се страхувам.
„От поета Кенет Уайт – рекох аз. – На едно място той казва „кретените напредват“.
Звучеше доста предизвикателно, обаче кой ще тръгне да проверява дали точно това е казал Уайт. И дали изобщо го е казал.
Накрая и аз започнах да се съмнявам, но също не смеех да проверя. Но пък добре звучеше: „Кретените напредват.“
Тия дни пак се сетих за Уайт.

Но преди да продължим напред, искам и аз като министъра на образованието Танев да се извиня на всички, които са се почувствали засегнати от заглавието.
Но все пак кретените напредват.
…
Като стана дума за извинение, се сетих за Станишев.
За ония, които вече са го забравили, това е човекът, който почти прати БСП в небитието. Чух, че въпросният Гробар се бил извинил на партията си.

И реших, напълно логично, че е отишъл на „Позитано“ да му бият 100 камшика на голо в чест на забележителното му постижение. Химнът на Европа в микс с „Интернационала“ и Мишо Миков с камшика – пляс, пляс по бузките на Гробаря.
Обаче се оказа друго.
Станишев написал писмо.

Ето как се извиняват българските политици:
„С много от вас сме преживели възходи и падения. Плакали сме от радост и от болка. Споделяли сме чувства и спомени. Заради това искам в навечерието на Коледа да ви благодаря, да ви поискам прошка, да ви простя и да ви пожелая много здраве и лично щастие… Боли ме, когато чета и слушам междуличностни нападки или упреци към партията. Само заедно можем да минем през предизвикателствата… Взех трудни решения, но категорично мога да кажа, че БСП е и продължава да бъде моя кауза…“
Разтърсващо. Вън от съмнение.

Този човек е преживял истински катарзис – и дори го боли от чуждите грешки. (Миков, прибирай си камшика). Свидетели сме на пълна промяна.
Ето – дори не споменава Дядо Мраз/ Дед Мороз, а Коледа.
Готов е да прости на леваците от БСП.
И да не си правят криви сметки: „Само заедно ще минем през предизвикателствата.“

За пречистения разум на Станишев завръщането е неизбежно. Гробарят се завръща, епизод втори. Дори за Кенет Уайт това би било очевидно. Гробарят иска реванш.

Това ще ви е подаръкът от Дед Мороз.

Само едно озадачава. Защо му бяха нужни три месеца на Станишев, за да напише писмото си – с което прощава на тия, на които се извинява?
Защо толкова бавно втасва в българския политик обидата от чуждите грешки и пр.
…
Много врява се вдигна тия дни около образователния ни министър Танев. Ако бяхте чели Уайт, нямаше да се тревожите толкова.
И за какво? Казал, че Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула като учен, отгоре на всичко бил и навлек – фукал се с името на жена си и пр.
Но преди да продължим – да не пропусна нещо.
Според Националния статистически институт след преглед на именния ни фонд едно от най-екзотичните имена се оказало Спермо.
Да се върнем при фукльото Жолио-Кюри.

Ето какво откриваме в биографичната енциклопедия на Марк Мейсън, и той изглежда е един глупак: „Жолио-Кюри. Ирен и Фредерик, френски физици, откриватели на изкуствената радиоактивност, за което получават Нобеловата награда за 1935 г. Ирен е дъщеря на Мария и Пиер Кюри и започва работа при майка си в Радиевия институт през 1921 г. През 1926 г. се омъжва за Фредерик Жолио, сътрудник на майка й.“

А един Спермо се обадил че Жолио-Кюри имал и Сталинска награда, отгоре на всичко участвал и във Френската съпротива. Охо! – изглежда, това е истинското обяснение за уточненията, които прави образователният ни министър.
Нищо не се променя – така реагираха навремето правоверните комуняги за Нобеловата награда на Солженицин; сега децата им са още по-свирепи при¬способенци и въртиопашки.
…
Все пак министър Танев не е бил достатъчно развързан, иначе можеше да каже още истини. Например, понеже е говорил във врачанското училище „Христо Ботев“, да сподели няколко разтърсващи думи и за Ботев, който отдавна трябваше да ни поиска прошка – понеже, както Танев се изразява, „истината невинаги е написана както трябва“.

Затова трябва да се въведе час по „Истините на министър Танев“ и да се излъчва директно и по трите национални телевизии, в рубриката „Делириум“. Ще има голям успех.

За двойната нобелистка Мария Кюри министърът е бил повече от толерантен. Не е споменал, например, че е била обвинена в прелюбодеяние. Може би е оставил този факт за другата си рубрика

„Прелюбодеяния на Лилипутите с Истината“

И тя ще има успех.
…
Много ми хареса телевизионното клипче за гостуването на министъра във Враца – и най-много ми хареса една цоца, която се смееше заразително, докато министърът задаваше новите си стандарти. Дали не беше директорката на училището? Трябва да призная, че й отиваше да се смее угоднически – а аз очаквах да удари един шамар на министъра.

Учениците – и те се хилеха. И в крайна сметка какво очаквате да се получи от тях, когато пред очите им дребосъкът преподрежда историята.
Обаче имат вече поне едно сигурно познание – наясно са какво представляват българските министри. Не е малко.
…
Остана сякаш незабелязан един факт, за който спомена преди седмица в „Преса“ шефът на етичната комисия във Висшия съдебен съвет Ясен Тодоров. Ето я историята.

От известно време френският посланик в София Ксавие дьо Кабан е любимият мускетар на нашата лековерна публика.

Като същински Д’Артанян той лети срещу българските несправедливости. Направо ни разплака заради геноцида, на който била подложена една френска фирма – Д’Артанян дори прие риска да бъде упрекнат в конфликт на интереси, но не прибра шпагата си. Интересното е друго – и то се отнася до още един храбрец. Оказа се, според Ясен Тодоров, че правосъдният ни министър – и той от школата на образователния – е знаел въпросната история с френската фирма няколко дни преди Д’Артанян да развърти шпагата си. Но си е мълчал и не е споделил нищо във Висшия съдебен съвет. Вместо това вероятно е подшушнал на храброто Ксавие да размаха шпагата си по телевизията?!

Нищо момчета, а са царе на подмолните игри. Този поне не мели толкова, колкото Танев. И това е нещо.

Обаче Д’Артанян си е развързал пояса и няма спиране.

Сега пък поискал обяснение за пенсионната реформа. Подобно поведение е невъзможно в нормална страна. Само че България не е нормална страна. Тя е страната, в която кретените напредват.

Сега е ред на Ивайло Калфин да се обяснява с Д’Артанян. Вече се питам дали въпросният мускетар не се изживява като великия френски Генерал, който веднъж беше казал, че сабята е оста на света? Но пък чак толкова да се е самовживял?
Калфин е бил външен министър, евродепутат и пр., има предостатъчен опит с всякакви нахалници. И да се надяваме, че ще убеди Ксавието да си върже пояса, докато не се спъне в него.

Колкото и дива държава да сме, все пак има неща, които изглеждат прекалено нахално дори у нас.
А Франция няма да спечели още приятели у нас, докато позволява на дипломатите си да участват в заверите на местните тарикати.
***
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса