Текбурмалия. Главата сварена

Тия дни поетът Левчев се беше уплашил. В българския език имало още около 5000 нови думи, предимно английски. Изглеждат наистина прекалено, особено като се има предвид, че има и хиляди русизми, турските пък са неизброими пълчища, о, Шипка. Стана дума за това в една писателска компания, но никой не се стресна особено, и Левчев млъкна обидено.

Добре, да се утешим с една стара, забравена вече местна дума – текбурмалия, ако виждате в нея нещо българско. Означава човек, който има тек бурми – не чифт, а тек бурми. Нещо някъде не е завито изобщо, някакъв чарк в него.

Има доста такива хора – каквото и да направят или изговорят, все се чува някакъв стържещ звук.

Великият режисьор Хичкок пък веднъж се питаше дали не е префърцунен варварин. Сетих се за това негово кокетство, понеже край нас има и доста префърцунени варвари, тоест в някакъв смисъл текбурмалии.

Тия дни всичко живо говори и пише за позорището (театър на сръбски) Дянков – Първанов. Какво да прави вашият скромен дописник – да се свие в ъгъла и да се подсмихва отегчено или пак с рогата напред.

Второто, второто! – чувам. И нямам избор – като знам колко хора четат тия дописки и какви сражения се водят в мрежата с участието поне на две дивизии.

И тъй, да започваме. Като начало Дянков да направи нова академия на науките, за да се отърве от “феодалните старци”. Първи новозаписан член на новата академия да бъде Дими Паница, който тия дни се отказа от почетното си членство в БАН – вероятно е удостоен с тази висока чест заради приноса му в стъкмяването на “българската следа” в покушението срещу папа Йоан-Павел Втори. Не се сещам и не ми се занимава с подобни отегчителни дивотии – кога му е поднесено това членство, от кого и пр. Но и само заради този мазен жест БАН би трябвало да бъде закрита.

Имам обяснение защо хора като Дянков страдат от комплекса за бащите/старците, защо търсят причината/вината винаги извън себе си.

Той е също като онези храбри майки, които са готови да срутят асансьора в “Майчин дом”, за да прередят останалите чакащи. 14 щурмоваци вместо 6 в клетия асансьор.

И – мяу, мяу – както винаги медиите започнаха да търсят виновника навсякъде другаде, но не и там, където е. Дали асансьорът не е бил повреден, дали не е бил поддържан зле, може би, ах, сигурно Станишев е виновен, всъщност дори самият Живков, асансьорът бил стар – на 40 години, макар че в центъра на София има стотици асансьори “Шиндлер”, които работят безупречно от 1939 г. насам – но пък и там, в този център, хората не са диви щурмоваци като ония грижовни майки. В българското съзнание вината винаги е някъде другаде. Почти съм сигурен, че циганки в този асансьор не е имало, колкото и анимализирани да изглеждат те – и всъщност и да са си, никога не биха се качили в подобна скотобойна с неродените си деца. Ще проверя и ще ви кажа, но съм сигурен. Телевизиите симпатизираха на щурмовачките, нито един репортер не поиска да ги притисне. Само дето не се сетиха да съчинят някаква конспирация – асансьорът умишлено е повреден, за да докаже фиаското на досегашното управление.

Марио Гаврилов направи един скромен репортаж за Хаити за нуждите на БНТ. В него имаше обаче един забележителен епизод. Една 90-годишна хаитянка разказваше как посрещнала бедата, стенейки името на Исус. “Той ни даде знак, че трябва да се променим” – мълвеше женицата.

А друг от героите на Марио – българин – си казал: “Е, Иване, сега си е.. майката!”

Това сме ние. Всичко при нас е с главата надолу.

Щом Дянков е като ония, които смятат Паница за голям учен, за достолепен българин, как да му изглеждат тогава акад. Иван Костов, акад. Румен Цанев, акад. Благовест Сендов и още десетки забележителни техни колеги.

Проблемът на Дянков е, че еволюцията му е неестествена.

Той е от поколението, което се измъкна веднага след промените, без да има никаква истинска представа за българските реалности. Тези хора поначало и заради младостта си са били встрани от българските елити, от техните противоборства и заблуди, но и от техните постижения. Те не биха били и допуснати в тази среда, понеже липсват доказателства за някакви особени техни качества. Ако не се беше случила промяната, колкото и саката да се оказа, те нямаше да имат никакви особени шансове да се утвърдят, не ми се виждат особено устойчиви таланти. Те ми намирисват на хора като руския отцеругател Ерофеев, дето цял живот е живял в дипломатическите оазиси на империята на злото, за да я позори след това. Запомнил съм от него следното: “Русия е по-говнярска от руснаците.” Затова Ерофеев сквернослови с видимо удоволствие, за разлика от поета Йосиф Бродски, който си е истински страдалец.

Тия дни Карбовски чу само две изречения от един писател от средното поколение и веднага го нарече старец, който няма никакви шансове, докато хвалеше 20 минути сам своята си книга. Да, де, обаче има на свое разположение куп медии, за да продава крайностите си.

Нищо мистериозно/озадачаващо няма в позорището. С едно изключение – реакцията на Б. Б. Разговорите в кабинета на президента не са негова собственост, те са част от историята, каквато и да е тя.

Писах за това вече в дневниците си, когато цитирах някои от тези разговори. Веднъж водих неколцина политици при световен медиен бос. По някое време един от нашите привлече погледа ми и ми показа кабел, който тръгваше от разкошната ваза с цветя на масата, край която бяхме насядали. “Какво се чудиш, бре, идиот – рекох му сетне, – човекът се пази да не му поискате някакъв рушвет.”

Първанов обаче, макар и също потърпевш, е основният виновник за състоянието на медиите. Толкова пъти съм писал за разпада на телевизиите, за превръщането им в инструмент за рекет и шантаж, за липсата на правила, за екзекуциите, които хората в сянка са в състояние да устройват. Но Първанов не престана да толерира – чрез собствения си СЕМ – определени хора, или поне да бъде безразличен към игрите им, към усилията им да превърнат някои предавания и дори цели телевизии във взводове за разстрел.

Същите тези хора дори създадоха собствен политически проект.

В безотговорното си користно говорене немалко телевизионни предавания отдавна са надминали уличните издания. Някои от тях дори са се съюзили с тях. Всичко вече може да бъде чуто по телевизиите, всякаква лъжа – и това обикновено се продава от завършени мерзавци, от наемници, които са готови да изпълнят всяка поръчка. За свободата на словото говорят най-дръзките лъжци и клеветници.

Комично е сега от ГЕРБ да се позовават на чл. 32 от конституцията – никой не можел да бъде записван без негово съгласие. Тъй ли?

А това отнася ли се за останалата рая, която разни телевизионни идиоти всеки ден тормозят със скрити камери?

Дянков не е научил нещо важно от американците – тъй наречения “закон на икономичността”. Когато съществуват много обяснения, за достоверно се приема обикновено най-простото. Буш-младши, който сигурно е идол за Дянков, правеше и много езикови грешки, някои от тях направо идиотски, но имаше и куража да се извини веднага. 4 думи бяха нужни на Дянков, за да бъде забравено вече всичко.

Андрей и Иван не ми изглеждат като хора, които биха участвали в мръсна игра, поне не съзнателно. Те просто стръвно искат да успеят, обаче в жестоката надпревара, в която са включени, няма кой да ги предпази от елементарните капани на професията ни.

А ако все пак съществува конспирация, то тогава излиза, че ние отдавна сме надминали най-мрачните комунистически пропагандни сценарии. Не ми се вярва.

И как би могло да се случи тази конспирация? Отива някакъв тип (продуцент, медиен бос или нещо друго си) при Бойко и му казва: “Сега ще ти поднесем главата на президента сварена ето как.”

Първо, за какво му е на Б. Б. тази екстра, отгоре на всичко той е прекалено егоцентричен, за да остави дори тази скромна кулинарна операция (варенето) на някой друг.

Второ, Дянков изглеждаше като Ван дер Любе по време на Лайпцигския процес. Нищо не издаваше – и по време на предаването, и сетне, че е наясно с някакъв план. Но той и така би трябвало да изглежда, ако нарочно е наврян в играта.

И трето, ако въпреки всичко подозренията са основателни, това вече не е телевизия/журналистика.

Това ще означава, че нашият занаят окончателно размива правилата си, губи устоите си, превръща се в евтина курва, недохранена и готова на всичко, с него се изсипват все нови и нови екземпляри, които не спазват никакви правила.

Текбурмалиите стават все повече и повече в този занаят.

Някъде някакъв чарк в тях не е затегнат и те все по-алчно се устремяват към мръсното, скверното, онова, което унижава достойнството на човека, към недоказуемото, няма място за добрия вкус, няма нормални сражения, полемики или дискусии, вместо войници полесражението се е изпълнило с мародери, специалисти в преиначаването на фактите и изобщо на миналото. За настоящето да не говорим – то си е поначало в ръцете на мистификатори.

Най-деликатното – поне според мен – поприще днес е кланица, върлуват някакви неясни типове, собствеността на доста медии също е неясна, с тях оперират случайни хора, тежки комплексари, мърдоковци с напукани балкански пети, на които обаче им се услажда задкулисната игра.

Още преди много и много месеци написах, че ще дойде време, когато политическата класа ще се нареди на опашка за подаяния пред тия типове, пред тия фантомни медийни играчи. И какво ще стане дотогава с нашия занаят?

Ето това, в което се е превърнал вече днес, един терен на всепозволеността, границата между приличието и скверното ще се отдалечава все повече, всеки ще може безнаказано да клевети и да ругае. Дянков няма никаква вина – казвам си сега, каква е вината на Ван дер Любе, той просто е един случаен статист.

Докато стигнах до това място в дописката си, вече ми се стори, че Първанов наистина си е сам виновен.

Кеворк Кеворкян

В. Труд