С един нещастен архар ще останем в историята на забавленията на началниците.

Путин на голямата сцена в грандиозен балетен спектакъл. Това е едно от малкото неща, които пиарите на руския началник не са се сетили да предложат на публиката. Иначе палитрата е пълна с картинки – риболов, лов, езда, дресура на екзотични животни и други екстремни ситуации. А, и бойните изкуства, разбира се. За малко да пропусна подводниците, катерите, свръхзвуковите бйни машини на авиацията..

На човека му отиват тия работи. Я си представете само за миг наш Плевнелиев или някой друг политик в подобна ситуация. Калфин укротява леопард или Станишев на лов за мечка-стръвница. С един нещастен архар ще останем в историята на забавленията на началниците.
Не излъчват мъжественост нашите шефове. И са едни такива невзрачни. Ако не бяха на високите си постове, кой щеше да ги забележи, кой щеше да ги запомни и разпознава в мърлявата ни политическа тълпа? А когато се опитат да напусната зоната на собствената си сивота, нашенци изглеждат карикатурно. Сещам се за Соломон Паси, на борда на някакъв американски изстребител. Ухилен в шлема и с изцъклен поглед. И оная смешка с трабанта…
Бойко му е намерил цаката – селски мачлета и тенис. Двата полюса. Мачлетата за простолюдието, а тенисът е за по-грамотната част от населението. Така ме загуби като фен. Нито гледам футбол, нито си падам по тениса. И голфър да беше станал Бойко, пак нямаше да привлече нищожното ми внимание. Веднъж ме заинтригува, че беше забелязан на някаква театрална постановка.
Покрай празниците Бойко съвсем изчезна. Няма го на екран, в ефира го няма, а не е и в обективите на фоторепортерите. Може би ще го видим в началото на политическия сезон как аплодира някой Радамес на сцената на софийската опера. Или как играе шах с някой световен шампион. Човек никога не знае какво го очаква след толкова дълъг период на празници, софри и телевизионна простотия.
Съветът ми е да внимавате. И себе си съветвам така.

Любо Кольовски

Колаж: Иво Ангелов, „Сила“