ВЕРЕСИИТЕ ЗАВИСЯТ ОТ ИЗБОРИТЕ

Преди години имаше някакво слънчево затъмнение. Тогава БНТ се ръководеше от една седесарка и много се изложи в отразяването на това природно явление.
Така се случи, че на тоя ден попаднах на най-южната точка на границата. На една застава, в Кърджалийско. Организираха ми лов и ми прикачиха един Кадир от с. Кирчево. Селото с най-висока безработица тогава. Сега едва ли е по-различно.

Граничарският джип ни остави на пътя, показаха ни пусията и и джипът отпраши. Кадир ме заведе до дивечовата пътека. Учудих се, че и тук, както и по други ловни полета, наричат пътеката вървище. Както навсякъде. Вървище. Дивечова пътека.
Седнахме с Кадир под една бука, запалихме по цигара и се разговорихме. Тогава предстояха пак някакви парламентарни избори. Кадир ми обясни, че в Кирково който не гласува за ДПС, за него няма работа, няма дърва, няма вересия в смесения магазин. Няма живот или има много труден живот в общинския център и околните села и махали.
Кадир не беше ловец и не носеше пушка. От приказките с него ми пресъхна устата, а си бях забравил манерката и му оставих моята пушка. Показах му как се спуска предпазителя, къде да гледа, ако излезе животно и как да убере мекия спусък. А той ми обясни как да сляза до дъното на дерето, където течеше мижаво поточе.
Слязох в дола, пих прекрасна вода с букова шума и се върнах. А Кадир ме погледна с насмешка и ми каза: „Ей сега мина един огромен сръндак. С огромни рога.“ Ядосах се и го попитах: „Защо не му гърмя, бе Кадире?“. А Кадир се усмихна и каза: „Че животните нали не участват в изборите? Сръндакът, Любо, е част от гората. Вземи си пушката. Аз си отивам.“ И ме заряза в гората. Май го ядосах тоя Кадир. Беше хубав мъж, с прошарена от годините коса и със сини очи.
Излязох на пътя и след час граничарите ме прибраха с джипа. На заставата преживяхме затъмнението и се разотидохме.
По-късно ми казаха, че Кадир вече е кмет. И от него зависят вересиите в кръчмата.

Любо Кольовски