Je ne suis pas Charlie. Отвратителен, фалшив рев на родните роби – журналисти

„Je ne suis pas Charlie…. Може би бих написал подробно, но не мисля, че подигравките с нечия религия са свобода на словото. Намирам списанието за ужасна потрес и бих го забранил, ако живеехме в други времена, а нещо зависеше от мен. В този смисъл не съм Чарли.”, написа на стената си във Фейсбук Явор Дачков и предизвика моментално трескава полемика. През това време по родните телевизии подсмърчаха, хленчеха, ревяха и се тръшкаха български журналисти – как, ах, разстреляли „свободата на словото”. Във Франция, де. Някой да не си помисли, че същите тия „журналисти” са посмели да обелят и лафче за СЛУГИНСКАТА РОБСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ в българските медии?!

Въртиш телевизионните канали, превърташ агенциите и на рояци, на тълпи – журналист до журналист, майнольо, грабнали свещички, увити със шалове и шапки, висят пред посолства и площадчета – „съпричастни”, видите ли.
И аз, като Дачков, не се въздържах и написах на стената си във Фейсбук: „Абе, много „шарлита“ журналисти имало у нас, бе, мама му стара! Повръща ми се от журналя по новините, които клеймят „страхливците“ – убийци, а не се виждат какви посрани страхливци са те всеки ден, всеки час в качеството си на слугински журналя в България!”
И докато в тв ефир скръбни физиономии на медийни герои редяха сълзи и сополи, в социалните мрежи осъждаха лицемерието:
„Да бе, чак реват в ефир – какво лицемерие!
–

„Е, не, тия от БНТ вече преиграват яко! Техните оръжия били химикалките, те нямало да позволят да се наруши свободата на словото, те щели да продължат да казват…истината!!! АРЕ СТИГА ВЕЧЕ ЛИЦЕМЕРНОСТ!!! Що не си спомням да отразихте, въпреки всичката си поръчковост и спуснати CNN-ски мантри, убийствата на хиляди в Новорусия, бе, „журналисти“ измислени такива!!!
Аууу, кипнаха ми кръвта с тази показна и пресилена печал вече не знам от колко часа!
Не знам аз, ама ако ми правят карикатури с присмех на Исус на кръста, и аз ще се обидя кръвно, във всеки случай нищо смешно няма да намеря!!!”

….

„Чак смешни стават нашите журналисти! Такова двуличие няма просто. Наистина къде се криха, когато убиха журналистите в Донбас. Или бяха заети да съчиняват оди за новите си господари от правителството.”
…
„Ако гръмнат Пик или Блиц, дали ще си сложат на профила:
Аз съм Пеевски…?”
…
„Ами ето ви една друга карикатура от същото издание. Ако не става ясно, това е Светата Троица на християните…
http://orthomatic.net/…/01/enhanced-8799-1420645882-8.jpg

…

„Винаги когато се еб*аваш с нещо, което не разбираш, отговорът не закъснява и се връща като бумеранг, сварва те неподготвен, в недоумение, надупен с пръст в.. някъде. С някой неща майтап не бива да се прави, а тази, да я наречем дебелашка шега, е възможно най-неуместното и провокативно нещо, което може да му дойде на ум на човек.
…

„Освен това тук по отношение на карикатурите във Френската култура, контекстът е доста специфичен. Само да ви разкажа една моя случка. През 1999 г. специализирах в една парижка, университетска АГ болница. Сериозна институция, тежки гинеколози (и като килограми, и като авторитет . Огромна беше моята изненада, когато влезнах за първи път в кантината- мястото, където студенти, специализанти и същите тези преподаватели се хранеха. Стените бяха изрисувани с невероятно вулгарни картини. Изумих се просто, като разпознах шефа на болницата изрисуван като сатир, в сексуална поза зад старшата сестра, изрисувана като коза. Дяволи под формата на конкретни хора, специализанти от Магреба, с които ми се налагаше да работя…никой не беше пожален в тази вакханалия на „изкуство“ по моите разбирания от тоалетните на 7 ми клас в 10 то основно училище, в София Върхът беше един огромен пластмасов член, който висеше от стената и всеки го буташе, небрежно, преминавайки покрай масите. Уловили изумлението ми, спокойно ми обясниха, че това е Франция и тук има свобода на словото, университетските кантини се съревновават коя да направи по-разгулни и брутални стенописи, които хем да са злободневни, хем да „казват истини“, хем да са смешни. Е, това се сетих, в този трагичен контекст от вчера. Не знам дали има смисъл, вероятно не…”
…
„Как биха се почувствали 1 млрд. християни по света, ако видят карикатури с Христос, нарисуван, примерно, с чалма вместо трънен венец? Ето така се чувстват 2-та млрд. мюсюлмани. Неуважението към чуждата религия не е израз на свободата на словото и перото, а на лошо възпитание.”
И докато обсъждахме всичко това, българските журналисти, които в ОГРОМНАТА СИ ЧАСТ СА ПОД ХОМОТА НА „ПЕЕВСКО/БОКОВА ДЪРЖАВА”, и които по цял ден не смеят да хъкнат и да гъкнат, и които са брилянтно наясно с това, че у нас „свободата на словото” е чиста порнография, лицемерно и фалшиво триеха сълзи за „свободата” във френски и европейски контекст.
Айде, нема нужда, че наистина ми се повръща!
Първо, добийте мъничко, ама съвсем мъничко кураж и храброст, и се възпротивете на това, което ежедневно правите по поръчка, наричайки го журналистика, и после цвилете в „смешен плач”!
Защото прав е Христо Комарницки, никакви ислямисти не ви трябват, достатъчен ви е Делян Пеевски да влезе в редакциите ви и да напълните гащите. А ако влезе пък Бо/й/ко, направо сте колабирали.

Веселина Томова

Колаж: Фейсбук