Велизар Енчев: Мръсната тайна на този парламент е управляващата коалиция ГЕРБ и ДПС.

„Твърдата управляваща коалиция в 43-тото Народно събрание се състои от две партии – ГЕРБ и ДПС. Това е мръсната тайна на този парламент – Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ са смокиновото листо на тази срамна коалиция.

ДПС е резервното пето колело на Четворната коалиция, сформирана от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Това е парламент на подменения вот, тъй като всяка една от политическите сили в управлението е излъгала своите избиратели. Борисов излъга със своите клетви, че няма да управлява с по-малко от 100 депутати, Меглена Кунева пък излъга, че няма да управлява с партията на криминалния преход ГЕРБ. Патриотичният фронт също никога не е казвал, че ще се коалира с ГЕРБ и останалите партии в коалицията.
В Реформаторския блок няма нищо реформаторско, в Патриотичния фронт – нищо патриотично, а АБВ пък са забравили азбучни истини от политическия морал. Най-откровени все пак са се оказаха лидерите на АБВ, тъй като те поне не са крили тесните си връзки с Борисов. АБВ е политически проект на ГЕРБ.
Ще бъде много интересно как ще се държат в определени ситуации отделните коалиционни партньори. АБВ е откровено русофилска партия по отношение на енергийните проекти – тя е за „Южен поток“, докато РБ и ПФ са против. Интересно е как ще се държи ПФ и по отношение на увеличаването на цените на електроенергията, тъй като двамата лидери на коалицията Валери Симеонов и Красимир Каракачанов са обявили, че цената дори трябва да се намали.
Прикритата, но реална коалиция между ГЕРБ и ДПС има много сериозен мотив за своето създаване – вероятно е договорена подкрепа от ДПС за президентската кандидатура на Бойко Борисов, а освен това от външнополитическата точка ГЕРБ печели, защото може да говори за позитивно отношение на малцинствата към себе си.
Въпреки големите противоречия, този парламент има ресурс да издържи дори пълния си мандат. Противоречията между политическите сили са толкова големи, че до известна степен се привличат, тъй като си дават сметка, че при нови извънредни избори най-вероятно няма да влязат два субекта – АБВ и ПФ. Възможността от електорален провал държи тази коалиция, ГЕРБ също едва ли си прави илюзии, че при нови избори ще има повече от 80 народни представители.
Във външен план може да се каже, че Борисов вече не дразни гражданите със своите постоянни появи по телевизията, с рязане на лентички и четене на морал. Но това е само външна страна – Бойко Борисов си е същия и няма промяна в него. Липсата на реална промяна се доказва от неадекватната реакция на Борисов по отношение на проекта „Южен поток“. Вместо веднага да се свърже с руската страна, той отлетя за Брюксел, за да консултира своята позиция.
Провалът на „Южен поток“ обслужва изцяло интересите на Турция, която се превръща в центъра, който ще решава доставките на газ за Европейския съюз, вместо тази роля да се изпълнява от България. Борисов е много слаб или много зависим политик. Провалът на „Южен поток“ е изключителен успех на американското лоби и за американските геополитически интереси, които са успели да пречупят ЕС и да го накарат да се откаже от изключително важен за съюза проект.
Когато Русия и Турция си подадат ръка, това не е добре за граничните на Турция държави. България се намира в периферията на интересите на Турция, особено когато става дума за турските малцинства на Балканите. Всички го мислят, но малцина го казват – не дай си Боже при критична геополитическа ситуация, ако съдим по изявленията на руския държавен глава, губим мощен военен партньор, който би могъл да ни подаде ръка, ако в така наречените смесени райони се стимулират протести.
Т.нар цветни революции, които са довели цветущи държави като Тунис, Либия и от части Египет до хаос и разруха. Това беше координирана акция на ЦРУ и централите в Лондон и Париж.
Корените на драмата от Париж трябва да бъдат търсени точно в тези европейски столици и във Вашингтон. Всичко случващото се има своите корени в неадекватната политика на Запада след падането на Берлинската стена. Вместо да си подаде ръка с Руската федерация, за да се реши в зародиш въпроса с надигащия се ислямски фундаментализъм, за който огромна вина носи САЩ със създаването на движението на муджахидините в Афганистан, се започна нова война. Тази война е довела до свалянето на светски режими, които са контролирали фундаментализма.
Като капак на всичко, Западът финансира и организира всички наемници, които започнаха война срещу легитимния президент на Сирия Башар Асад и това доведе до създаването на Ислямска държава. Ако не е била адекватната намеса на Владимир Путин, който предотврати военната инвазия на Запада в Сирия, сега Ислямска държава е щяла да контролира изцяло Сирия и Ирак.
По отношение на българската политика спрямо ситуацията в Близкия Изток и заплахата от Ислямска държава, на първо място трябва да правим уговорка, че ние сме членове на Европейския съюз и на НАТО и дали това ни харесва или не, трябва да не забравяме този факт. Друг въпрос е как защитаваме своите интереси в рамките на тези две организации. Ние не успяваме да защитим интересите си в НАТО и едно просто доказателство за това е, че Гърция е получила като дарение 350 машини за превъоръжаване на сухопътните си сили, докато ние от години преговаряме за покупка на изтребители на стойност от 1 млрд. лева. Това вероятно се дължи и на факта, че корупцията във военното министерство предполага сделки, а не дарения.
Когато говорим за предефиниране на политиката на България с оглед ситуацията в Близкия изток и най-вече опасността от Ислямска държава, ние сме напълно безпомощни. Не можем със свой собствен ресурс да изградим дори едно заграждение по цялата граница, ние не получаваме и дори не сме поискали подкрепа от НАТО, а дори търпим критики заради опитите ни да изградим такова съоръжение, въпреки че подобно съществува между Турция и Гърция. Официално се заговори, че очакваме бежанска вълна от 200 000 души, а продължаваме да се съобразяваме с неправителствени организации за правата на човека.
Позицията на президента Плевнелиев и становището на Бойко Борисов, че армията не трябва да участва в охраната на границата говорят, че страната ни се управлява от неадекватни и зависими от външни персони политици.
Огромния заем от 8,1 мрлд. лева е най-големия проблем през 2015 година. При такъв заем е било необходимо министърът на финансите много ясно и по отделни пера да обясни как ще се изразходват парите, защото задълженията на страната достигат до 30% от БВП, което е критично.
По отношение на програмата за саниране на правителството – преди месеци лидерите на ПФ Симеонов и Каракачанов посочипа, че ако тя се реализира, ще оттеглят подкрепата си от правителството, тъй като по думите им близо 1 млрд. лева ще потънат в строителни фирми, близки до властта. Не е отчетен въпросът какво се случва с онези граждани, които вече са санирали жилищата си, както и по какъв критерии ще се извършва санирането.
На фона на всичко това идва новината от преди дни, че ще се закрият 80 железопътни линии, защото бюджетът на БДЖ е намален от 180 на 140 млн. лева. През 2015 година се планира общо 200 линии да бъдат ликвидирани и това се прави с една цел – бърза приватизация на съсипаните пътнически превози и на печелившите товарни превози на БДЖ. Това също е изцяло в интерес на Турция и на бъдещи приватизатори, които ще спечелят много след пускането на тунела под Босфора. По цял свят железопътният транспорт е водещ, а у нас се случва точно обратното и то на фона на обезлюдяването на цели региони, Заемите от милиарди левове би трябвало да отидат за дофинансиране на проблемни отрасли и за засилване на леката промишленост и работните места в страната.
Не считам постъпката си за напускане на ПФ за геройство, а за задължение. Прагът на героизма е много нисък в България. За героизъм се приема нещо, което беше нормално и задължително. Нормално и задължително беше да напусна групата, защото не мога да изневеря на обещанията си и на това, което съм правил в ефир всяка вечер. Поведението ми е задължение, а не героизъм. За съжаление у нас нормата е изключение.
В скоро време вероятно отново ще стане актуален въпросът за задължителното гласуване. „За“ тази мярка съм, но при две условия – промяна в модела на финансиране за партиите, които сега получават 11 лева за всеки получен глас и премахване на двойното гражданство. Зад това изкусително предложение се крият хищни финансови интереси, защото при сега действащата схема задължителното гласуване ще доведе до неимоверно обогатяване на всички партии, спечелили над 1% на избори.
От нов политически проект има нужда, но пред него стоят огромни трудности. „Партия“ е мръсна дума в България заради досегашната практика на формиране и издигане на политически проекти. Има нужда от нов проект, но каквото и да направиш зависиш от неговото финансиране. Когато се обвържеш с финансирането, ти ставаш зависим, а всяка зависимост в държава с криминален преход и потъпкани всякакви ценности, е равна на гибел. Ако ще се прави нов проект, а трябва, той трябва да е финансиран от гражданите на България – трябва да бъде подпомогнат тотално прозрачно. Да се знае кой с какво помага – богатият с парите, бедният с труда. Трябва да бъде контрапункт на досегашната практика“, заявява в интервю пред Агенция БГНЕС Велизар Енчев.

Afera.bg