МУХЛЬОВСКА НЕНАВИСТ*

(*Заглавието е термин от Хулио Кортасар (цит. по Иванов, П. Корупция и мухльовска ненавист в обществото на умрелите велосипедисти. Вторник, 25 Януари 2011. 22:41. Официален сайт професор Петър Иванов.)

П. Иванов, професор по психология от Дунавския гр. Русе, откъдето е и Красимир Каракачанов, председател на ВМРО, е преброил 47 грешки в Писмото на ДПС до в. „Ню Йорк Таймс“ (вж. Иванов, П. Писмото до „Ню Йорк Таймс“ на запорожците от ДПС вече е с 47 грешки. АФЕРА. БГ. 08.01.2015/11:06).

Уважението ми към читателите на медията и, разбира се, към г-жа Веселина Томова изисква да споделя позицията си на професор, доктор на филологическите науки – депутат от ДПС в 43-то Народно събрание.

Започвам направо. В Писмото на ДПС може да се отбележи безспорно само една грешка – неотбелязана главна буква във втората дума на собственото име на вестника, чийто Главен редактор е адресатът. Възможно е това да е пропуск при техническото изпълнение. Ако се отчете употребата на две места в текста, може да се преброи до две. Всички останали забележки на „взискателния“ проф. Иванов препращат към заглавието на настоящия материал. Те или са по отношение на оформянето на текста, или са такива, които по-скоро проявяват недостатъчната грамотност на ВЗИСКАТЕЛНИЯ, защото са неоснователни.

Шпацията например е елемент от графичното оформяне на текста и не може да се определи като правописна или пунктуационна грешка. Двете употреби на РБългария се различават само по наличието и отсъствието на шпация между главните букви на съставното име. След като едната употреба е без шпация, наличието на такава е техническа неволност, предполага се, не непременно на адресанта, но не грешка. И понеже без шпация е във втория случай на употреба, ако беше незнание и не е техническа неволност, ще се потвърди втория път. Професорът трябва да знае, че собствено при изписването на Република България е допустима вариативност (РБългария), както е в обсъждания текст.

Няма да коментирам останалите претенции по техническото оформяне на текста – форматиране на абзаци, пренасяне, двата вида кавички(?!), каквито два вида не се виждат. Иванов сигурно е носител на иновативна грамотност както за кавичките, така и за пренасянето. Спирам дотук с техническото оформяне на текста и спестявам коментарите за „дълбоките“ притеснения по отношение на „размера“ на тиретата. Размерът наистина е от значение и затова е уважен като присъствие в текста на Писмото при правописа и пунктуацията му. При рубрикирането става въпрос за графично оформяне на текст като стилистична употреба на знаци, сред които са изредени „малко тире, наклонена черта и др.“ (вж. Нов правописен речник на българския език. БАН. Изд. „Хейзъл“. София. 2002. с. 105.). Тук е мястото да припомня на Иванов, че за да поучаваш другите, трябва първом сам да си се научил. На него му предстои да придобие грамотност при оформяне на библиографско цитиране, видно от несполучливия му опит да препраща на с. 108 в същото издание на Речника. Професорът е оформил библиографското си цитиране откровено грешно – „(стр. 108 на Нов правописен речник на българския език, Сф., 2002)“. Това е преразказ с грешки, а не цитиране със сигнатури. Правилното оформяне на библиографско цитиране се спазва навсякъде в този текст, като се изключи „специалният“ режим на цитиране на сайта на Иванов, където грешките са си негови.

Грешките при оформяне на библиографско цитиране са най-невинната част от неговата мистична езикова грамотност. ОбрЪщам се задочно към правописно-пунктуационния блюстител Петър Иванов, титулуван професор, че в българския език обрЪщение се изписва с „ъ“, защото е производна на глагола обръщам (се), а не с „а“ в обрАщение, както брутално неграмотно пише той. Вярно е, че има дума обрАщение, но тя е производна на обрат, обратно. Например парично обращение, кръвообращение. Такава грешка учениците в началния курс не биха допуснали, камо ли човек с академична длъжност.

Та във връзка с комичната претенция на Професора по психология, че „обращението към главния редактор е повече от комично: „УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН“ (без съкращението „г-н“ на уважителната форма)“ (вж. Иванов, П. Писмото до „Ню Йорк Таймс“ на запорожците от ДПС вече е с 47 грешки. АФЕРА. БГ. 08.01.2015/11:06), обяснявам, че изписването на думата в обрЪщението, оформено като заглавно изречение в текста на Писмото, не е грешка, а е стилистично решение (вж. Нов правописен речник на българския език. БАН. Изд. „Хейзъл“. София. 2002. с. 39). Различните начини на изписване на думата господин, както се „възмущава“ П. Иванов, са част от стилистиката на текста.

„Обгрижените“ нарочно от грамотността на П. Иванов дефиси и тирета не са ведно подчинени на българския правопис. За нуждите на П. Иванов трябва да се уточни, че тирето е знак с пунктуационна употреба, което никак не го прави „съучастник“ в правописа (вж. Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. Просвета. София. 2011. с. 123.).

Що се отнася до следващото „високомерие“ на Професора от Дунавския град, надявам се, че главната буква ще го поласкае, без да го притеснява, ама никак даже, нека все пак в защита на думата „съархитект“ да кажа, че не може да се квалифицира като „глупава“. Думите могат да са остарели или нови, могат да са чужди, но никога не могат да са „глупави“. Този инвектив е поредното „авторство“ на П. Иванов и си остава единствено негова хипотеза. Както и хипотезата му, че „измислянето на нови думи е симптом на шизофрения“ (вж. Иванов, П. Писмото до „Ню Йорк Таймс“ на запорожците от ДПС вече е с 47 грешки. АФЕРА. БГ. 08.01.2015/11:06). Лексикологията „признава“ неологизмите.

Не бива да спестя уточняване на правописа на Професора по психология и да коментирам, че изписването „политиците-запорожци“ в неговия текст е грешка. След като първата дума от съчетанието от две съществителни е членувана, то това е сигурен знак за разделно писане (вж. Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. Просвета. София. 2011. с. 76, 82.).

Спирам дотук. Въпреки че има и пунктуационни грешки, и грешка при съгласуване. Няма да анализирам и грешките в авторските писания на „уникално“ грамотния проф. П. Иванов. Грешките там – и правописни, и пунктуационни – са повсеместни и високочестотни, в това число и за шпациите. Представителна извадка за това е неправилната употреба на главна буква в „Януари“ при датирането на статията му „Корупция и …“, видно от подзаглавието на текста ми.

Затова в заключение се обръщам към него – вече незадочно.

Г-н Професор (запомнете, че това е обрЪщение), вместо да поучавате в правопис и пунктуация, все още сте задължен да се научите на правилно изписване на обрЪщение. Инак Вашите благодетели ще се разочароват от Вас като „умрял велосипедист по Транссибирската магистрала“ на езиковата грамотност и ще се насочат към по-надеждни наемници за фронта си срещу ДПС (вж. Бодриар, Жан – цит. по Иванов, П. Корупция и мухльовска ненавист в обществото на умрелите велосипедисти. Вторник, 25 Януари 2011. 22:41. Официален сайт професор Петър Иванов.). ДПС не се бои от „дунайци“.

Забележка: Главната буква в обрЪщение е за Ваше улеснение в процеса на предстоящото Ви, закъсняло ограмотяване.

ПРОФ. Д. Ф. Н. МАРИАНА ГЕОРГИЕВА