Как от силов премиер се сдобихме с премиер насила

Някъде в далечното минало, преди цели 6 месеца остана легендата, че ако беше се спогодил с Румен Петков в МВР е нямало да прави ГЕРБ и насила тикнали господина в политиката. Е, разбира се, присъства и обичайният елемент на заплаха от типа на „Вие какво искате, Тройната коалиция ли?” или „Не нося отговорност за това, което ще дойде след мен…”

Обществото е поставено в типичната от вицовете ситуация, която гласи „Бий ме – обичам те!”. Въпросът е колко дълго ще издържи така и дали това състояние носи смислени аргументи за поддържане на статуквото? Политическите партии, които се настаниха в Парламента имат изгода това състояние на нещата да се запази.
Всеки по своята причина.

ДПС нямат нужда от шум, за да позачистят корупционния си имидж, СДС, РЗС, ДСБ и „Атака” са на прага въобще да не преминат 4-процентната бариера (ами ако бариерата се вдигне), БСП са в полуразпаднат вид и имат нужда да превържат раните и да укрепнат.

Но общественият интерес е нещо различно.
Той иска нормална здравна реформа, рационална икономическа политика, логична пенсионна реформа и ред други неща. Не за първи път парламентарният партиен интерес се разминава с обществения, но може би за пръв път това става толкова бързо.

Гражданите не може да бъдат заплашвани и рекетирани с женствени прийоми от типа – като не ти харесвам си събирам багажа, намери си друга.

Общественият интерес засега казва – „Не любов моя.
Накърми детето, защото плаче и не го бий толкова.” Но това състояние на нещата е само засега, но не завинаги… А и Борисов предприема един много рискован ход.

Излиза от образа на юнака, които перчи мускули и се бие с триглавата ламя и влиза в смачкания костюм на слабия, оплакващ се от съдбата си политик, който видите ли, ако не бил премиер щял да си живее много по-добре и безгрижно.
Е, точно на това хората никога не вярват.

На това умилително твърдение отговорът обикновено е

НИКOЙ НЕ ТЕ Е КАРАЛ НАСИЛА ДА СИ ПРЕМИЕР.

Андрей Буров
http://zonabg.info