Енергийната мафия е опасна за кабинета
Топлофикациите засилиха рекета към обществото, получавайки ново поредно увеличение на цената на парното. Оказа се, че и фирмите за дялово разпределение грубо рекетират хората да подменят уредите, които преди десетина години бяха принудени да закупят чрез закон. Тогава естествено никой не обясни, че уредите имат определен живот и батериите не могат да се сменят.
Политиците ни получиха странна амнезия и забравиха, че преди години парламентът задължи хората да закупят от шепа тарикати бракувани топлоразпределители, от които енергомафията спечели десетки милиони. Сега ни убеждават, че хората отново трябва да заделят стотина милиона лева, за да си закупят нови уреди, още по-хубави и естествено – още по-скъпи.
Депутат от ГЕРБ дори предложи "гениалната" идея топлоразпределителите да бъдат давани под наем на хората срещу "скромната" сума от 1 лв. на месец.
Топлоразпределителните фирми били съгласни.
Как няма да са съгласни, след като за 10 г. те ще получат за всеки уред по 120 лв. – 3 пъти повече, отколкото потребителят би платил за закупуването на самия уред. Така за 4 уреда вместо 160 едно семейство би платило на топлинните счетоводители 480 лв. И това въпросният депутат представя като грижа за човека.
Възниква елементарният въпрос защо наемът да не е 30 ст. на месец, колкото реално трябва да струва. Или защо топлофикациите или топлинните счетоводства не поемат този разход за сметка на огромните си печалби.
Никой от енергийната комисия не пита защо хората продължават да бъдат закрепостявани към топлофикациите дори когато са демонтирали своите радиатори. Или защо продължават да бъдат толерирани кражбите на топлоенергия, като всички съседи са заставяни да плащат откраднатото. Отговорът е ясен – докато има хаос в ценообразуването, топлофикациите и свързаните с тях политици ще могат да крадат необезпокоявано. Излишно е да давам примери като този с Вальо Топлото.
Като член на енергийната комисия в 40-ото НС успях да прокарам в закона за енергетика един елементарен текст – навсякъде, където радиаторите имат по два крана и лесно могат да се сменят – единият да бъде поне пломбиран с холограмен стикер, който струва 10 ст. Ако законът се спазваше, щяха да се намалят драстично кражбите и съответно сметките на добросъвестните потребители.
Предложих да се въведе проверка с термокамери, които безпогрешно могат за засичат отвън кражбите на топлоенергия, без да е нужно да се влиза в съответния апартамент. Отново глас в пустиня. Крайно време е за радикално решение – прозрачно ценообразуване, спиране на кражбите и премахване на излишните посредници, като топлофикациите сами да водят топлинното счетоводство. Впрочем и сега законът им дава това право.
Вторият и не по-малко скандален казус е предложението на ЕВН към ДКЕВР да бъде въведена такса електромер. Всички, които имат вили, къщи на село или друг имот, трябвало да плащат, дори и да не консумират нищо. Според тези наглеци така било по-справедливо.
А това е същата фирма, която преди време беше надписала сметките на хиляди свои абонати и подкомисия в парламента разследваше нейните далавери. Бедата е, не че някой монополист тарикат иска да увеличи монополните си печалби.
Бедата е, че назначената от правителството ДКЕВР обслужва интересите на монополистите, а не на гражданите. Един умник от същата тази държавна комисия направо заяви: „Потребяваш ток или не – плащаш за възможността да го ползваш!" По същата логика утре могат да ни спрат пред луксозен магазин и да ни накарат да платим такса „черен хайвер" заради теоретичната възможност да го опитаме.
Крайно време е да бъде разследвано поведението на служителите от ДКЕВР и техните опити да защитават интересите на естествените монополисти. Освен за грубо лобиране в полза на няколко енергийни фирми тези хора трябва да бъдат разследвани и за подвеждане на общественото мнение и грубо нарушаване на закона за енергетика. Опитите да бъде въведена такса електромер датират от предишното правителство.
Тогава обаче група депутати успяхме да наложим забраната на тази такса – забраната съществува и днес в закона. Така че въпросът за такса електромер може да се реши единствено чрез нов закон от парламента, а не от комисионерите от ДКЕВР. Има и друго – според европейските директиви потребителите не трябва да плащат за нещо, което не потребяват.
Според директива 32/2006, която е задължителна за България, енергийните сметки трябва да са направени само въз основа на реалното потребление. Тази директива беше и причината ДКЕВР да отмени въведеното от ЧЕЗ тримесечно отчитане на тока.
Ако правителството не обуздае алчността и наглостта на няколкото енергийни монополиста и комисионерите от ДКЕВР, ние като граждани няма да стоим безучастни. Дилемата е – или правителството тях, или те него.
Доц.д-р Минчо Христов
преподавател в ТУ-София и член на комисията по енергетика в 40-то НС
24 часа