Разкрих контрабанда, никой не иска да я разследва!

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, МИНИСТРИТЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И ОТБРАНАТА И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДАНС

ГОСПОДА ВЛАСТИМАЩИ,

В предаването „Диагноза” по ТВ „Евроком-Пловдив” през м. май 2008 г и в интервю във в. „Шоу” разкрих канал за държавна контрабанда с ремонт на хеликоптерни двигатели и редуктори. По определена схема двигателите и редукторите се изпращат в г. Гянджа-Азербайджан, макар от далечната 1991 г. тази държава да е наказана с ембарго от ООН и всички цивилизовани държави.

Въпреки ембаргото, МО на Р България започва да изпраща двигатели и редуктори за МИ-17 и МИ-24 за Азербайджан, грубо нарушавайки международните норми и закони. Дали наистина двигателите и другите агрегати стигат до там е неизвестно, защото прокуратурата и службите не желаят да ги разследват. Нещо повече, те толерират контрабандистите и ги прикриват.

Като основни играчи в тази мръсна игра са пловдивската ВОП в лицето на полковник Бъчваров и ДА „Национална сигурност” в лицето на бившия председател на агенцията Петко Сертов.

Понеже случаят търпи изключително интересно криминално развитие, ви запознавам с процеса, за да вземете отношение и предприемете необходимите мерки за прекратяване на продължаващото престъпление.

Служителите на ВКР-Пловдив /ПО-късно преминали към ДАНС/ Щерю Царев и Атанас Панайотов се почувствали обидени и оклеветени от моите думи и внесли искова молба за клевета и обида. Дотук нищо странно и ненормално. Сторило им се, че съм ги обидил и пуснали молбата. Но тази молба е била предшествана от разговор с техния шеф, че ако искат да останат на работа, трябва да ме дадат на съд. Тук се получава една странна история. За същата тази контрабанда има заведена преписка в ВОП-Пловдив №1085/2007 г. и проверката върви. След тяхната молба прокурорът Бъчваров открива нова проверка №6591 през юли 2008 г, която скоропостижно приключва в рамките на месец със заключението, че няма извършено престъпление. Предишната проверка, която е по абсолютно същото престъпление не приключва до януари 2009 г. Т. е. налице е явно неглижиране на престъпление в полза на двамата служители и водене на двойно счетоводство.  Два дни след скоростното приключване на откритата преписка Царев и Панайотов дават ход на молбите си. Странно защо не изчакаха да приключи преписката 1085/2007 г. Как ще обясни прокурорът Бъчваров това?

Разбира се, не съм си правил илюзии, че прокуратурата и службите ще си направят харакири и че няма да изпълнят поръчката на службите.

Делото ми даде възможност за достъп до много информация, която иначе щях да придобивам в течение на години. Тази информация показва по безспорен начин, че ВОП- Пловдив, ВАП-София и ДАНС не желаят да работят по случая и укриват престъпления. Така, например, в писмо на ДАНС от 11.07.2008 г. подписано от тогавашният председател на агенцията Петко Сертов до ВОП-Пловдив се казва едно към едно, че проверката е направена от пловдивската РС „Сигурност ВП и ВКР”. Което означава, че проверката се правили съизвършителите на  контрабандата. Такава наглост може да се срещне само в една напълно разпаднала се система. Няма и дума за това, че Азербайджан е ембаргова държава и има ли някаква стойност, освен криминална, разрешителното за временен износ на двигатели и редуктори под № 2826 от 13.12 2001 г.. Не е направено проверка това разрешително за колко броя двигатели е и дали не е изтекъл срокът му. А той е изтекъл и то представлява един къс ненужна хартия. В документите по делото се вижда, че двигателите /по документи/ са били в Азербайджан за 3,5 месеца, а ремонтът по бюлетин трае минимум 6 месеца. Не са направени елементарни проверки заводът в Гянджа има ли лиценз и откъде взима резервни части, слез като заводът производител не му доставя такива от 1991 г. В документацията има и документ от Междудържавния авиационен комитет, който дава сертификати на ремонтните организации и заводи. Там Азербайджан изобщо липсва.

Към делото има взети показанията на няколко възлови служители на „Терем”-Пловдив и РС „Сигурност ВП и ВКР”, които изобщо не са взети под внимание.

Те всички единодушно твърдят, че изпращането на двигатели и агрегати в Азербайджан е нарушение на ембаргото и че заводът в Гянджа няма право и ресурси за ремонт на двигатели и други агрегати. Това са обясненията на Камен Василев Христов-началник отдел „Маркетинг, търговия и снабдяване” в „Терем”-Пловдив, Драган Вълчев Драганов-главен инженер на „Терем”-Пловдив, Дончо Николов Коков, ЗД в „Терем”-Пловдив, Стоил Генов Чипилски, н-к „криминален отдел” в РС „Сигурност ВП и ВКР”-Пловдив. Нещо повече. От показанията им се вижда, че заводът е имал за задача от правителството да усвои ремонта на хеликоптерите. В един момент, когато те вече са започнали да усвояват ремонтите, идва странна заповед да се спрат ремонтите и да се изпратят двигателите в Гянджа-Азербайджан, въпреки, че ремонтираният по-рано там двигател се е оказал негоден. По този начин се извършва и второ престъпление, като се лишава заводът от множество поръчки и разкриване на работни места. Това става в началото на 2002 г., когато встъпва в длъжност правителството на НДСВ и ДПС.

Има много документи, които неопровержимо доказват извършването на множество престъпления от страна на политически и административни звена в рамките на МО и укрити от прокуратурата и РС „Сигурност ВП и ВКР”, но един от тях е фрапантен.

Това е доклад на служителят в „Икономическа полиция”-Пловдив Тодор Георгиев. В този доклад той визира 5 случая на престъпление в МО, клон „Терем”-Пловдив. Справката е изпратена чрез тогавашния ВРИД директор на РДВР-Пловдив полк. Валентин Петров до тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. В резултат на този доклад Тодор Георгиев е мачкан и заплашван да си изтегли доклада. Той отказва и по тази причина му отнемат достъпа до информация и го пращат като полицейски инспектор в Брезово. И прокуратурата и ДАНС си затварят очите и толерират противозаконните действия на отделни служители и техни покровители.

И така, делото стигна до СРС и тръгна горе-долу. Като обвиняем поисках да ми се дадат документите за превоза на трите двигателя и редуктора, които трябваше да заминат за г. Гянджа-Азербайджан. В нищожното разрешително на междуведомствената комисия се дава разрешение за временен износ на 2 двигателя и един редуктор. То има № 2826 от 13.12. 2001 г. и срок 3 месеца. Впоследствие срокът е удължен до 13.06.2002г.. Трите двигателя и редуктора са натоварени с един нищожен документ на 25.09.2002 г.!!! на товарен автомобил №СО 0787 СА и обявяват, че тръгват за …Люксембург!!! Точно в обратната на Азербайджан посока!!! Нито нищожният документ с изтекъл срок, нито разликата в бройките, нито обратната посока на движение правят впечатление на прокуратурата и ДАНС. Те упорито прикриват нарушенията и престъпленията, сякаш това е предвидено в дейността им по закон.

Между другото, камионът е на една етрополска фирма, много близка до Валентин Петров, когото споменах по-горе.

Та документите за движението на двигателите, собственост на МО са заминали в неизвестна посока или не са мърдали от страната. Но това не мога да разбера със сигурност, защото МО е отговорило кратко и смешно на запитването. В отговора си те казват, че „Ккамионът не е на МО”. Няма що! Отговор на дебил. И то по искане на съда!

Всички тези факти, документи и действия са упорито прикривани и неглижирани с което държавните органи МВР, МО, прокуратура и ДАНС се превръщат не само в съучастници в престъпления, но и в генератори на престъпност. Защото всеизвестно е, че фалшивите документи за ремонти, превоз и търговия се правят на летище Крумово. Знае се и от кого. Само прокуратурата, МО, МВР и ДАНС не знаят. И когато им кажеш, те отговарят. „-Не искаме да ти вярваме!”

Второто нещо, което поисках беше заключението на комисията относно катастрофата на боен хеликоптер №433, който падна и уби 4 човека на 24.07.2003г. при гасене на пожар недалеч от Разлог. Шикалкавенето и мълчаливият отказ да дадат заключението е поради това, че заявих пред съда, че ще преведа на руски заключението и ще го изпратя на завода производител и завода, извършил ремонта, за да чуя мнението им. Разбирам, че не искат да ми го дадат, но това го искам не аз, а съдът. Ослушването продължава.

Сега достигнахме до най-интересния момент. При предишното дело на 10 Декември 2009 г аз отидох два дни по-рано, взех папката с документи по делото и си направих ксерокопие на разрешителното за временен износ на междуведомствената комисия. На делото изясних как разрешителното е по принцип нищожно, но освен това е с изтекъл срок и за друга бройка двигатели. При това положение камионът изобщо не може да тръгне. Щерев, Панайотов и адвокатът им Елдъров мълчаха и дума не обелиха. На 9 март. т. г., два дни преди поредното дело отново отидох и взех папката, за да проверя дали са дошли нови документи. Нови документи нямаше, с изключение на един, който незнайно как е заел мястото на предишен. А предишният е изчезнал. Става дума за прословутото разрешително за временен износ №2826. „Незнайна” ръка беше вкарала подобен документ на страница 113, но там цифрата за броя на двигателите 2 беше задраскана и до нея беше написана цифрата 3. Датата за валидност 13.06.2002 също беше задраскана и до нея беше написано 13.01.2003г. Това ме впечатли силно, защото според смисъла на НК това се нарича фалшифициране на документ или „документ с  невярно съдържание” Това е углавно престъпление и за него се носи съдебна отговорност. Към новите дати и бройки имаше поставен печат и неразбираем подпис. Взех картона за движение на папката и се оказа, че между двете взимания от моя страна само един човек е взимал папката. Това е адвокатът на ищците Елдъров. Дата и час не беше отбелязана. Само име и подпис. Попитах служителката защо няма дата и час и дали някой друг е взимал папката. Тя отговори, че ако някой друг я е взимал е щяло да бъде отбелязано в картона, а относно липсата на час и дата не можа да ми даде смислен отговор.

Така делото се криминализира за трети път и вече може да послужи като документ за състоянието на прокуратурата, държавните институции, манталитета на българските ченгета и най-вече за ролята на адвокатурата в наказателния процес.

Естествено, веднага написах писмо до съдията, с което поисках да се направи експертиза на „новия” документ и разследване. Елдъров не е непозната фигура в Пловдив. Преди да стане адвокат беше прокурор и по пресата прочетох за неговия чадър над иманярите. Понаучих и някои други неща, но засега ще се спра на последващото престъпление с подмяна на документ в съда. Ще му бъде много трудно да обясни всички тези „магии” на разследващите органи, още повече, аз ще се постарая да държа медиите в течение.

Междувременно, на 11 декември Царев беше изхвърлен от ДАНС тихомълком, една година преди пенсия. Разкриха се и други негови магии в Карлово и Пловдив.

Но това не е достатъчно.

Делото 1085/2007 г. трябва да бъде възстановено и попълнено с всички материали, които допълнително изскочиха във връзка с дейността на Царев и Панайотов. Да се проследи цялата верига от далавери от министрите на отбраната и вътрешните министри, до Главния прокурор и шефовете на ДАНС. Адвокатските права на Елдъров временно трябва да бъдат отнети, докато приключи следствието за фалшифициране на документа. Следователите и прокурорите, както и ченгетата от ДАНС трябва да бъдат разследвани и санкционирани, а полицаят от „Икономическа полиция” Пловдив трябва да бъде възстановен и възмезден за причинените му душевни страдания и опозоряване на името му.

Николай Колев – Босия