БРУТАЛНО! СВИДЕТЕЛ СРЕЩУ Т.НАР.„КИЛЪРИ“ НА ЧЕРНИЯ РОДИ СЕ РАЗХОЖДА НА СВОБОДА СЛЕД ПРИСЪДА ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ В ЗАТВОРА. НОВИЯТ „БЛИЗНАК“ ВЪРТИ НАРКО-БИЗНЕС С ПОЛИЦЕЙСКА ОХРАНА!
Вече 18 дни осъденият на последна инстанция за изнасилване в затвора Деян Михалев, който заедно с брат си Михаил Михалев – Мишаря е един от „защитените свидетели“ по делото срещу произведените от МВР и прокуратура т.нар. „килъри“ на Радослав Калчев – Черния Роди, се разхожда на свобода, разкри АФЕРА. Деян Стефчев Михалев всеки момент може да духне от страната – нищо, че е под специална полицейска закрила в качеството му на „защитен свидетел“.
Въпреки че още на 23 януари т.г. Върховният касационен съд потвърждава 3-годишната присъда на Михалев за изнасилен от него мъж в затвора, варненската прокуратура и до днес не си е мръднала пръста, за да приведе в наказанието му в режим на изпълнение. А в това време Деян и брат му се разхождат на свобода из града и се изживяват като новите капо ди тути капи, при това надлежно охранявани от цивилни спораджии.
Съгласно процедурата Деян Михалев трябваше да влезе зад решетките веднага след като присъдата му на ВКС пристигна във Варна, което се случи точно преди 14 дни, установи АФЕРА.
Вече 2 седмици обаче прокуратурата се прави на разсеяна и си измисля причини как да не вкара любимия си защитен свидетел в панделата.
Въпреки че режимът и мястото за изтърпяване на една присъда се определят от съда, варненската прокуратура трябвало да прецени „всички предпоставки”, каквото и да означава това, и поискала информация от ГД „Изпълнение на наказанията” за предишните осъждания на Михалев. И понеже тази информация още не била пристигнала, той продължава да е недосегаем. Брилянтни източници на АФЕРА разкриха, че тъй както са под постоянна полицейска защита, Деян и брат му /известни като „Близнаците“ от Аспарухово/ се опитват да заформят нов наркокартел. Двамата са започнали да привикват шанаджии и да ги притискат да работят за тях. Наскоро е била засечена среща между братята Михалеви и небезизвестния дилър Рапана, който досега се отчиташе на Гипса и Веригата от Аспарухово.
Точно в присъствието на спораджиите Мишаря преди няколко дни привиква в Рапана в „Мода бар” и го заставя да работи за него. Мишаря се хвалил, че едва ли не бил заместник-директор на полицията. Чрез подставени лица той заплашвал шанаджиите с наказателни акции на полицията.
АФЕРА научи, че срещу защитените свидетели Михалеви се готви мощен отпор, който може да разпали невиждана нарковойна в града.
Схемата по шумната „операция – варненски „килъри“, по която като ръководител на ОПГ бе измислен Радослав Калчев – Черния Роди, СЪВЪРШЕНО ДУБЛИРА схемата по скалъпването на „варненското мега дело“ преди седем години, което се крепеше единствено на ПОРЪЧКОВИТЕ ПОКАЗАНИЯ НА ЕДИНИЯ БРАТ ОТ БЛИЗНАЦИТЕ – Светлин Иванов – Близнака.
Близнака, който по-късно прокуратура и МВР ползваха абсолютно безобразно по всички т.нар. „знакови дела“ като „защитен, анонимен свидетел“, бе ТОЛЕРИРАН ОТ ПОЛИЦИЯТА И ПРОКУРАТУРАТА, ЗА ДА СКАЛЪПВА С ИЗМИСЛЕНИ ПОКАЗАНИЯ СТЪКМЕНИТЕ ИМ ШУМНИ ДЕЛА.
Още преди седем години АФЕРА публикува СКАНДАЛНИ ЗАПИСИ, ПРАВЕНИ ОТ СВЕТЛИН –БЛИЗНАКА, КОИТО ДОКАЗВАТ КАК ТОЙ Е БИЛ КАРАН ДА ЛЪЖЕ И ДА ПОДПИСВА ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПИСАНИ ПОКАЗАНИЯ, ЗА ДА МОГАТ НЯКАК „МЕГА“ ПРОКУРОРИ И ЧЕНГЕТА ДА СКАЛЪПЯТ ПОРЪЧКОВОТО СИ „МЕГА4 ДЕЛО.
Близнаците Светлин и Красен Иванов в продължение на повече от година тогава, ПОД ПОЛИЦЕЙСКА ОХРАНА, ВЪРТЯХА НАРКО – БИЗНЕС И БИЗНЕС С ПРОСТИТУЦИЯ, ПОДАРЕНИ ИМ С ЧАДЪР ОТ ПРОКУРОРИ И ПОЛИЦАИ, ЗАРАДИ ПОРЪЧКОВИТЕ СИ ЛЪЖЛИВИ ПОКАЗАНИЯ.
До този момент, в което и да е дело, където прокуратурата е пробутала показанията на „анонимния защитен свидител“ Светлин- Близнака, съдиите са неглижирали показанията му като „лъжливи“ и „недостоверни“. Въпреки това Близнака харчи парите на данъкоплатците като „защитен свидетел“.
Схемата с „варненските килъри“ е копи –пейст на методите, с които се скалъпи и варненското „мега“ дело преди седем години. И този път има „Близнаци“, но този път от Аспарухово, и този път – както се вижда – „защитен свидетел“ /Деян Михалев/ е на свобода и върти нарко – бизнес под чадъра на прокуратура и ченгета.
АФЕРА публикува мотивите на присъдата на ВКС срещу Деян Михалев, която той умишлено НЕ излежава, заради сделки покрай т.нар. „варненски килъри“, като „защитен свидетел“.
„Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 7119/2011г. на РС- Варна, 23 състав, постановена на 20.03.2013г., с която подсъдимите Деян Стефчев Михалев, Мартин Ивелинов Тодоров и Петър Кирилов Благоев са признати за невиновни по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл. 157 ал.1 ар. чл. 20 ал.2 от НК – за периода от 09.12.2009 г до 10.12.2009 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършители помежду си извършили действия на полово удовлетворение с лице от същия пол- Димитър Петров Божанов, като употребили за това сила.
Недоволен от решението на съда е останал прокурорът, който е протестирал изцяло присъдата, като се твърди, че е неправилна. Моли съда да я отмени, като постанови нова, с която да осъди подсъдимите, съответно да наложи наказания в размери, поискани от представителя на прокуратурата в съдебно заседание. В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура поддържа протеста и предлага на съда подсъдимите да бъдат осъдени по обвинението, повдигнато от първоинстанционния прокурор.
Подсъдимите се явяват и се представляват, като становището на защитниците им е за правилност на присъдата и се счита, че тя трябва да се потвърди, като се остави протеста без уважение.
В последната си дума подсъдимите желаят присъдата да се потвърди, отричат, да са извършили вмененото им деяние.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и въз основа на задължението за цялостна проверка на постановената присъда, намери, че протестът е основателен. Заради това и след ново съдебно следствие, за събиране и проверка на нови доказателства, отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна за престъпление по чл.157 ал.1 ар. чл. 20 ал.2 от НК по отношение на тримата подсъдими.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Тримата подсъдими са осъждани нееднократно, като към 2009 г. пребивавали едновременно в Затвора-Варна, съответно- Диян Михалев по присъда №1773/09г. на ВОС за престъпление по чл. 321 от НК – 2 г.11 месеца ЛС, Мартин Ивелинов Тодорв е бил осъждан за престъпления по чл.206, 215, 339, 198 от НК, Петър Кирилов Благоев – също по НОХД 1773/09 г. осъждан за престъпления по чл. 321 от НК на 2 г.11 месеца, по друго НОХД №1332/08 г на ВОС също за престъпления по чл. 321, 213, 142 от НК му е било наложено наказание от 8 години ЛС, както и е била приведена в изпълнение и предходна условна присъда за грабежи от три години лишаване от свобода.
Прякорите на подсъдимите били съотвено „Бузито“- Диян Михалев, „Черния“ – Мартин Тодоров и „Петрето“- Петър Благоев
С присъдата по НОХД 1773/09 г на ВОС освен Благоев и Михалев били осъдени Николай Спасов Тошев, по прякор „Чирпанския“ и други лица, за участие в организирана престъпна група с цел разпространение на наркотици, противозаконно лишаване от свобода и принуда, също при условията на ОПГ. Всички те били настанени в Затвора Варна – както преди постановяване на присъдата, така и след влизането й в сила. Видно от един от документите от Затвора Варна – предложение от 2010 г. на Началника на Затвор / л.66 от въззивното дело/ по този начин се запазила цялата организационна структура на групата на Чирпанския и се давало възможност да продължават престъпната си дейност в условията на затвора, независимо, че били настанени в различни групи.
Дейността на т.нар.група на Чирпанския била подпомогната в известна степен и от недостатъчния наличен състав в основния корпус на затвора, отношението на самия наличен състав спрямо проявите на групата, така и от част от медицинския персонал на медицинския център при затвора. Св.Бистра Петрова, която била назначена за лекар психиатър, поради неокомплектоване на службата изпълнявала длъжността ординатор, като се грижела за всички медицински проблеми на лишените от свобода. По наблюдения както на лишението от свобода, така и на част от надзирателите в затвора, правело впечатление, че т.нар. група на Чирпанския посещавала поне по един път на ден медицинския център, или били викани от д-р Петрова. Там те можело да ползват различни привилегии, като ежедневна баня, котлон и пр.
На групата на „Чирпанския“ била осигурявана работа на места, която им позволявала свободно придвижване в затвора както и свободно движение между етажите. Привилегированото отношение към тях се изразявало и в извънредни свиждания, награждавания, при т.нар. “тараши“ не им били вземани забранени вещи. Възползвайки се от това си положение в затвора, тази група често издевателствала над отделни затворници, които бил принуждавани към орални актове, различни форми на анално насилие, унизително отношение и пр.
Организацията в основния корпус на затвора била следната. Сградата е с три етажа, като на втория етаж има три коридора, с два поста- един отговаря за А коридор, а втория – за Б и В коридор. На същия етаж се намира и стационара. В А коридор се намират килии от № 26 до 33, в които се настаняват временно лишени от свобода, както и такива, които са по- специфични случаи- когато се налага да се отделят временно от другите лишени от свобода. Такива случаи възниквали, когато някои от затворниците тормозят един от тях и се налага той бъде отделен временно в друга килия.
Освен двамата постови на ІІ етаж към 2009 г. е нямало друго наблюдение, едва в по-късен момент там били поставени видеокамери. Постовият на А коридор имал видимост само до 26 килия, а останалите били навътре в коридора и на практика от своята будка той нямал видимост към целия коридор, освен това задълженията му били най-разнообразни и бил непрекъснато в движение. Дежурствата се сменяли на месец, освен ако не се налагало замяна на постовия поради отпуск. Килиите били заключвани постоянно, като се отключвали само в определени часове за храна- в самия коридор имало столова, но тези от 27 килия били отключвани по различно време, отделно от другите затворници. Времето за храна било общо 1 час. Килиите като правило се отваряли от надзирателя, но било възможно да се отварят нерегламентирано от някой от затворниците, които ползвали лъжица. Към този период от време затворниците имали право да носят в себе си метални лъжици и дори не било необходимо да се приспособяват за това. В коридорите имало затворници, които се придвижвали свободно и извършвали различни помощни дейности /т.нар.”лимонки”/, а в коридор А такъв бил л.св. Захари Стоянов. Той можел да отваря килиите с лъжица, за което бил неколкократно наказван, видно и от затворническото му досие, в което са приложени заповеди за наказание за това нарушение. Заключващите механизми са стари и сравнително прости – на принцип на котва, снабдени и с електрическа бобина- за да може да се отваря и от мястото на постовия с бутон. Вратите са със стандартна ширина от 70-80 см., като винаги се отварят навън, но е възможно вратите да се притворят, възможно е също и да се залостят отвътре, като се постави твърд предмет, или с тяло или да се завърже, тъй като отвътре вместо брава има халка в която може да се постави дълъг предмет и да се застопори по този начин. Вратите не са по средата, а в единия край на стената, което не дава пълна видимост от намиращата се на нея шпионка, с диаметър около 5 или 10 стотинки.
По този начин е имало непрекъснато свободно движение на затворници от една килия в друга, но само в собствения им коридор, тъй като решетките на самия коридор не можели да се отварят нерегламентирано и нямало движение от един коридор в друг, макар и да имало видимост към другите коридори.
Към 2009 г. в Затвора Варна се намирал и лишения от свобода Димитър Божанов, като той бил преместен в А коридор /т.нар.приемно отделение/ но той не бил там като новопостъпил, а защото било преценено, че трябва да бъде отделен от досегашните си съкилийници. Бил настанен в 27 килия, в която се намирал подс. Мартин Тодоров, както и л.св. Ружди Хасан, по прякор Чакъра. Подс. Мартин Тодоров започнал да бие Божанов и го тормозел, като го карал да се разхожда с колан от халат, вързан на врата като куче.
На 08.12.2009 г. от Ареста- Варна били доведени подсъдимите Петър Благоев/Петрето/ и Диян Михалев/Бузито/ и свидетелите Николай Тошев /Чирпанския/ и Момчил Стаматов / Котката/ и настанени в 28 килия Със съдействието на л.св. Захари Стоянов те можели да влизат и излизат от килиите необезпокоявани от постовия. В килията на Божанов влезли подс. Диян Михалев и Момчил Котката и започнали да го бият. Малко по-късно в периода от 9-10. декември 2009 г. подс. Мартин Тодоров/Черния/ отишъл в съседната килия – 28-ма при подс. Диян Михалев /Бузито/ и Петър Благоев /Петрето/, там се намирал и св. Николай Тошев/Чирпанския/ и Момчил Стаматов/Котката/. Подс. Мартин Тодоров извикал и Димитър Божанов.
Междувременно св. Мирослав Димитров, който бил настанен в 26 килия, бил също извикан от обитателите на 28 килия, за да изхвърли кошчето им за боклук.
В същото време подсъдимите се нахвърлили на Димитър Божанов като започнали да го питат “Ти шанаджия ли си“, т.е. дали продава наркотици. Тъй като това изобщо не било така, за Божанов било формалния повод да започнат побой и насилие над него. Св.Тошев не участвал в побоя над Божанов, а само снимал с телефон случващото се в килията. Тримата подсъдими удряли Божанов основно в областта на бъбреците, за което Божанов изрично ги помолил да не го правят, защото по рождение имал само един бъбрек. Правели му и “гръдни жаби“ –като му навеждали главата и я притискан надолу, друг го удрял в гърба и по този начин му бил изкарван въздуха от гръдния кош. Тримата подсъдимите го удряли по главата, гърба, ребрата, но без видимите части на тялото. Подс. Мартин Тодоров залостил с тяло вратата на 28 килия, за да не може да се влиза вътре, а подс. Петър Благоев и Диян Михалев си свалили панталоните. Благоев накарал Божанов да лапне половия му член и да му направи „свирка“, като се изпразнил в устата му, след това подс. Диян Михалев уринирал върху лицето му, но св. Божанов не му лапнал половия орган, защото имал вкаран парафин в него. Св. Божанов не смеел да вика за помощ или да се противопоставя, за да не бъде бит още. Подс. Мартин Тодоров взел дървената дръжка от лопатка, каквито имало във всяка килия, свалил панталона на Божанов и го накарал да се наведе. През това време св. Мирослав Димитров, който се връщал с кошчето за боклук, наблюдавал през шпионката на вратата как подс. Тодоров вкарва дръжката от лопатка в ануса на Божанов. Като вкарвал дръжката, го питал “готино ли ти е, готино ли ти е”. Според св. Божанов това се случило нееднократно, с известна последователност, както посочва в разпита пред първоинстанционния съд- „бой, лопатка,бой, лопатка…“/л.351/, в рамките на дни, като обаче тримата подсъдими са го карали да лапа половия им член /“…но всичките“лапай,лапай,лапай..“ – л.351 гръба/, и са му вкарвали лопатка в ануса. За случилото се казал на неговият съкилийник Ружди Хасан , за който обаче Божанов знаел, че има синове в затвора и не очаквал от него помощ. Божанов узнал също, че св. М.Димитров видял какво се е случило с него. Не се оплакал на надзирателите, не потърсил помощ в медицинската служба, макар и да получил кървене, тъй като се страхувал от групата на Чирпанския, а и виждал, че те са защитавани от надзорния състав в затвора. Неговият съкилийник – Р.Хасан, му давал течен аналгин, тъй като изпитвал силни болки, както и св. М. Димитров, който също се движел между отделните килии, забелязал, че бил бит.
Тъй като престоят на тримата подсъдими в т.нар.приемно отделение приключил, те били преместени в други килии.През 2010 т.нар. група на Чирпанския, сред които били и тримата подсъдими, продължили да са заедно в Затвора Варна и на лишените от свобода станали известни различни случаи на насилие, като например рязане на пръсти и вкарване на дръжки на лопатки в ануса, като форма за „наказание“ над други затворници. Жертвите си подбирали не според сексуалната им ориентация, а сред по-слабите. Нямало официални жалби непосредствено до управата на затвора, нито в медицинския стационар с конкретни оплаквания за насилие – както сексуално, така и всяко друго физическо насилие. Директно на старшините не се оплаквали, защото „ започвали да гледат лошо на тях“, а тези, които били принуждавани да правят свирки също си мълчали, защото започвали да ги наричат педали, а и „свирките“ , макар и насила, били нещо нормално в затвора.
През м.декември 2010 г. със заповед на ГД“ИН“ била извършена внезапна проверка в Затвора Варна и след като били установени множество нарушения от страна на надзирателите и началника на Затвора- Варна, била образувана и преписка под № 4382/10 г. на ВОП , съдържаща и класифицирано приложение пр. №4-178/10 г. И при тази проверка на Главната дирекция било констатирано несъмнено, че в Затвора Варан за посочения период- от пристигането на групата на Чирпанския, част от които бил тримата подсъдими Тодоров Михалев и Благоев, са констатирани множество случаи на насилие над затворници, бездействие от страна на администрацията и същевременно привилегировано отношение спрямо тази група лишени от свобода. В рамките на тази проверка св. Божанов също подал жалба, но тъй като ятя съдържала данни за престъпление от общ характер, била изпратена на РП за образуване на досъдебно производство.
Въззивната инстанция прие за установени тези факти след ново съдебно следствие, при което освен събраните от първия съд доказателства и доказателствени средства приобщи и преписка № 4382/10 г. на ВОП и съдържаща класифицирано приложение пр. №4-178/10 г., справка по пр. № 4367/10г. на ВОП относно проверка по жалба на л.св. Зурхан Ахмед, разпит на свидетели с тайна самоличност с идент. № 1 и 2 , на св. Бистра Петрова. Различните фактически положения съдът прие за установени възоснова на различния анализ на доказателствената маса, а именно.
Районният съд е приел за напълно достоверни и непротиворечиви показанията на разпитаните по делото служители на Затвора Варна, които заявяват, че килията на Божанов- №27, е била със специален статут и се е отваряла само по три пъти на ден и същевременно, че килия 28 не е била постоянно отворена както твърди Божанов – това не било възможно, защото имало монтирани камери. Този извод е направен без внимателен анализ на показанията в съвкупност. Напълно естествено е пред съда настоящи служители на затвора да твърдят, че не са допускали нарушения на вътрешните правила, още по-малко че са оставяли пред очите им да се отваря нерегламентирано килия от затворник с помощта на лъжица. Всъщност са налице доказателства за обратното-
– Опровергават се изцяло твърденията на св. Захари Стоянов ред съда, че не е отварял килиите с лъжица, доколкото са налице заповеди за наказание, и то нееднократни, че е бил наказван именно за това- затворническо досие заповед от 10.06.2010, за отваряне на спално помещение с лъжица, докладна записка от 28.06.2010г за отваряне на килия № 27 с лъжица, докладна записка на ИСДВР Недялков, в която е констатирано, че л.св. Захари Стоянов е отворил 27 килия с лъжица / в случай е било предложено да не бъде наказван, защото пуснал друг лишен от свобода до тоалетна/ .
– Към инкриминираната дата в този коридор не е имало камери –видно от гласните доказателства- св. №1 и 2 , които допълват всъщност представеното по делото писмо от затвора за липсващи записи. В това писмо обаче никой не е уточнил кога е било поставено видеонаблюдението там и дали към инкриминираната дата в този коридор са поставили камери.
Настоящата инстанция счита, че районният съд е подходил към показанията на свидетелите надзиратели в затвора от гледна точка на изискванията на закона, като е направил своите изводи както възоснова на твърденията на свидетелите, които имат интерес да твърдят, че спазват служебните си задължения, така и на изискванията на закона, като е създал една фикция : “камерите…биха регистрирали подобно нарушение, за което неминуеми би имало последствия при подаване на сигнал на надзирател, който обхожда коридора постоянно…“ и т.н. Всъщност по делото се установи обратното. Надзирателя на коридор А е само един, като неговите задължения съвсем не включват единствено обхождане на коридора. При подробен разпит на св. №1 пред въззивния състав, а и потвърдено от наблюденията на свидетел № 2, който е бил лишен от свобода към инкриминираната дата, се установява, че всъщност неговите задължения включват много други задачи, свързани с приемане на нови затворници, оформяне на документация, носене в други помещения и т.н. По делото се установи, че когато лишението от свобода са имали спешно нужда от тоалетна например, а надзирател не е бил наблизо за да отвори, то се е налагало да отваря нерегламентирано с лъжица л.св. Захари Стоянов, / че това е така е видно и от докладната на ИСДВР Кр. Недялков, намираща се в досието на л.св. З. Стоянов, за която проява той не е бил наказан/. Т.е. идеалната картина, която съдът е предположил, че съществува в затвора е възоснова на показаният на длъжностни лица, все още на работа там и на базата на предположения, че праавилника за вътрешния ред се спазва неотклонно.
Поради това по категоричен начин се установи, че килиите са се отваряли свободно от т.нар. „лимонки“ – лишени от свобода, на които е било възложено да вършат определена работа, като те са отваряли вратата с лъжица отвън, за да могат необезпокоявани другите затворници да посещават килиите. Не могат да се игнорират изцяло показанията на затворниците, само заради това им качество, които сочат именно на такъв „вътрешен ред“, а те и се подкрепят от писмените доказателства- данни от затв.досие на З.Стоянов, също и от показанията на свидетел с идент. № 1.
Съдът е счел, че показанията на св. Божанов са недостоверни, като този извод е направил на първо място поради факта, че той невярно твърди за времето за пристигане на групата на Чирпанския в Затвора Варна. Естествено е затворник да не може да знае или помни точната дата, на която друго лице е приведено от Арест и това не прави показанията му недостоверни, още повече след изминал период от време. От значение е обстоятелството, че за инкриминирания период от време се установява без съмнение, че както той, така и подсъдимите са се намирали в 27, съответно в28 килия и е било възможно да бъдат заедно в една ли друга килия в този коридор, без знанието на надзирателите, след нерегламентирано отключване на вратите на килиите.
Вярно е че показанията на пострадалия са колебливи относно точното време на деянието, обяснимо с късното подаване на жалбата. Впрочем неговите твърдения съвсем не са голословни, а се подкрепят както пряко, така и косвено от –
– показанията на св. М.Димитров. В крайна сметка той не описва различни обстоятелства и дори и да са налице известни противоречия в показанията му, като цяло говори за едни и същи действия на едни и същи лица – тримата подсъдими. Твърде взискателно е подходил районният съд към неговите показания, без да държи сметка за други обстоятелства – че той също е разпитван повече от година след инкриминираната дата пред съдия/ тези показания са прочетени/ и пред съда – още една година след това. Трудно е да се възпроизведат детайли на случило се, което според много от лишените от свобода /св.показания, пр. преписка № 4382/10 на ВОП/ са ежедневие в затвора. Св. Димитров твърди, че нищо не го задължава да дава показания в полза на Божанов, затова може да се приеме, че неговите показания са добросъвестни – той например описва същите действия с дръжката на лопатката, а без значение в конкретния случай е дали е била намазана с маргарин или не и дали е имало в килията маргарин /още по-малко е имало значение и отговора на лишения от свобода Тошев дали яде или не маргарин/. – настоящият състав счита несъмнено, че е било възможно да се наблюдава, макар и частично случващото се в килията през шпионката на вратата. Възприятията на този свидетел са достатъчно детайлни, за да може да се приеме, че той спокойно е виждал през шпионката. Без значение са отговорите на извънредно детайлния разпит на пострадалия Божанов какво може или не може да се види през въпросната шпионка, доколкото той, на първо място няма възприятия за това- не той е наблюдавал през нея и не може да каже какво би могъл или не би могъл да види друг човек оттам, съответно той не опровергава показанията на Димитров със своите предположения. Че Димитров е нямал видимост откъм шпионката, районният съд е направил извод възоснова на предположения на другиго / Божанов/ и необосновано не е дал вяра на показанията на Димитров. Ако няма достатъчна видимост от тези шпионки, как биха функция изпълняват те за служителите на затвора? Дали притискащият отвътре вратата изцяло е закривал шпионката или не са също предположения, които не могат да се противопоставянтна показанията на Димитров, който разказва достатъчно обстойно видяното от него вътре в килията.
– като е приел, че неминуемо по тялото на пострадалия ще има наранявания / отново предположение/, съдът е счел, че тогава пък Божанов щял да търси мед.мопощ. Непотърсената от него помощ била житейски нелогична. Всъщност не само пострадалия, а и други лишени от свобода дават напълно задоволителен отговор на този въпрос – честите оплаквания не били приемани добре, съществувал страх и притеснения от групата на Чирпанския и убеденост у лишението от свобода, че всякакви оплаквания няма да ги доведат до нищо добро, а само ще усложнят престоя им в затвора. Затова и разсъждения за житейска логика в условията на затвора, където очевидно правилата са коренно различни, са неуместни.
Освен показанията на свидетел-очевидец, които следва да се кредитират, макар и с известни и противоречия в детайлите, са налице и косвени.
Съвсем мимоходом съдът е отбелязал, че съобразно данните от СППЕ спрямо Божанов са извършвани действия, изиграли ролята на психотравма. Приема се изводът, че несъмнено спрямо него е проявена физическа и психическа агресия, както и сексуално насилие, което е комплексно. Тази експертиза е ценена изолирано и нещо повече, съдът е приел буквално следното – „Д-р Бояджиева посочи, че не може с категоричност да се установи кога са били извършени тези действия с Божанов….възможно е да са се случили и на 8 и на 11.12.2009 , т.е. преди или след инкриминирания период.“ Както е известно, чрез съдебно психиатрична експертиза не могат да се установяват по този начин дати, за които има инкриминация, доколкото при освидетелстването на лицето се извършва интервю, което няма характер на свидетелски показания и в този смисъл – чрез експертизата не се установява датата на деянието, а други обстоятелства. Съответно не може и да се прави извод за липсващо доказателство – точна дата на деянието.
Тази експертиза следва да се обсъди съвкупно с показанията на пострадалия, и на св.м.Димитров. Според в.л. при пострадалия са налице данни за тревожно депресивно разстройство, което е с невротичен характер и е резултат от психотравма. Твърдените от пострадалия „бели петна“ са резултат от тази психотравма. Констатирано е, че той е с потиснато настроение, липса на мотивация, демонстрира безуправност, незаинтересованост и формално отношение. Впрочем последното се забелязва и в разпита му пред съда, като в него той разказва за случилото се без да влага словесна агресия, а повтаря според неговите спомени случилото се, до известна степен непоследователно. Именно тази непоследователност в показанията е дала и основание на съда да ги постави под сериозно съмнение, но същевременно твърде детайлния разпит, включващ и търсене на мнението му относно чужди възприятия / коментар за възможната видимост от шпионката по-горе/ е довела и до известна обърканост и хаотичност, както и хиперболизиране на възприятията му. Този подход обаче не се споделя от настоящия състав. Показанията на пострадалия са достатъчно ясни за време, начин и място. Действително са налице обърквания в твърденията му, но като цяло заявеното от него в първоначалната му жалба съвпада с казаното пред съда- а именно че тримата са упражнили по отношение на него насилие, като описва подробно действията им. Възможно е във времето да не е точен, като твърди, че насилието спрямо него е продължило с дни, но в крайна сметка упражненото насилие, действия на принуда, както и действия на полово удовлетворени от страна а тримата подсъдими са установени по делото.
За да стигне до извод за невиновност на тримата подсъдими, районният съд се е позовал на обстоятелството, че за подс. Михалев самият пострадал е заявил, че не му бил правил свирка, а за останалите двама- невъзможност да се отварят килиите, специалния статут на килия 27, постоянното наблюдение от страна на надзирателите и осъщестяван видеоконтрол, липсата на наранявания по тялото на Божанов, както и твърдението на лишението от свобода Тошев /Чирпанския/ и М.Стаматов /Котката/ че не били видели нищо – последното съвсем естествено твърдение, доколкото несъмнено по делото се установява, че както подсъдимите, така и тези двама свидетели са били в една група- както преди влизането им затвора /ОПГ, за което и са осъдени- с изкл. на Тодоров/ , така и по време на престоя им там. Техните показания са пристрастни и не могат да се приемат безрезервно и в подкрепа на защитната теза на подсъдимите. Дали Тошев е имал телефон или не – не е от съществено значение за доказване на деянието, а фактът, че Тошев не е бил наказван за притежаване на забранена вещ не означава, че не е имал, напротив, от събраните доказателства става ясно, че нему е било позволено да притежава множество вещи, неразрешени на другите затворници.
Впрочем от установеното стана видно, че редът и действителното положение далеч не е такова, каквото е възприел съдът- то не е било място, в което надзирателите са спазвали стриктно задълженията си /което несъмнено се установява от проверката на ГД“ИН“- преписка на ВОП/, нито затворниците са спазвали този ред, както и да са били съхранени максимално правата им. Особено показателен в тази насока е разпитът на св. Бистра Петрова. Тя описва мед. служба като място, в което е работела сама заедно с фелдшер, без службата да е напълно окомплектована, като се е налагало дори да извършва дейности, за които не е имала право. Твърди, че това е и било конкретната причина да напусне. Описва подсъдимите като хора, с които е работила по конкретни техни медицински проблеми, като отрича да е имало обособени групи в затвора, изявени лидери и т.н. Нейните показания са категорично в несъгласие с установените несъмнени факти – от множество данни на служители от системата на изпълнение на назанията – резултатите от извършената проверка, констатациите и предложенията на директора на Затвора Варна и крайния резултат от това- преместването на повечето от групата на Чирпанския по други затвори.Не отговарят на истината и твърденията й, че в този период не е имало малтретирани, вкл. сексуално, лишени от свобода – обратното се установява от проверка по двете прокурорски преписки- че е имало множество такива случаи, за които л.св. не са сигнализирали поради множество причини – страх от санкции както от страна на изявени лидери, така и проблеми с администрацията.
В тази връзка накрая и следва да се отбележи, че не може да се възприеме безкритично твърдението на всички разпитани пред първата инстанция надзиратели от затвора, че не имало инцидент през инкриминирания период- ако са узнали за това, са били длъжни да изготвят съответната докладна записка, което не е сторено, от друг страна , изяснено е несъмнено, че самият пострадал дълго време не е смеел да се оплаче, дори и устно на служител в затвора. Показателно е, че неговата жалба, изпратена до Военна прокуратура, е изготвена на 02.12.2010 г. – на същата дата е започнала и проверката на ГД “ИН” и от тази дата е и предложението на началника на затвора Р.Желязков, в което той за пръв път прави констатации, че оставането на Николай Тошев и други лица от неговата група запазва организационната структура на групата и дава възможност за продължаване на престъпната им дейност.
Очевидно действията на ГД “ИН” са станали добре известни и на затворниците/ както св№2, така и св.№1 си спомнят добре как „ са бил вдигнати по тревога в четири сутринта“ / и че тогава са предприели преместването на Чирпанския и другите по различни затвори. На тази същата дата и Божанов е подал жалбата си, която е дала повод да се образува и ДП срещу тримата подсъдими за престъпление по чл. 157 от НК – година след деянието.
Причината за оправдаване на подс. Михалев е заявеното от пострадалия , че „на него не е правил свирка“ и с оглед спецификата на престъплението, Михалев не бил осъществил състав на престъпление по чл. 157 вр. чл.20 ал.2 от НК. Не са изложени каквито и да било други доводи, като съдът е счел, че само липсата на конкретно действие на полово удовлетворение е достатъчна, за да обоснове извод за невиновност. Този извод е неправилен. Престъплението по чл. 157 ал.1 от НК, подобно на изнасилването е двуактно, поради което както доктрината, така и съдената практика приемат, че при този вид престъпления е достатъчно един от съучастниците да участва в един от елементите на състава на престъплението- в случая, макар и по отношение на подс. Михалев да не са установени по безспорен начин / с оглед отричането то Божанов/ извършени действия на полово удовлетворение, като пострадалия е посочил и причината за това- поставен парафин в половия орган, то несъмнено подс. Михалев е участвал в упражненото насилие и принуда по отношение на пострадалия. Поради това този подсъдим следва да носи отговорност наред с останалите двама подсъдими, при които е безспроно, че Божанов е извършвал действия на полово удовлетворение. Т.нар. „свирки“, които е бил принуден да прави пострадалия, след като по отношение на него е било упражнено насилие, за което той детайлно обяснява и с това е била и сломена съпротивата му представляват действия на полово удовлетворение по см. на чл. 157 от НК. Според доктрината и съд. практика такова е налице, когато се касае за действия на лица от един и същи пол. Престъплението е резултатно – както при изнасилването, което е довършено с проникването, при действията на полово удовлетворение е достатъчно да се предизвика оргазъм у поне единия от участниците, а според показанията на пострадалия, подсъдимите са еякулирали в устата му и на лицето му.
С оглед на изложеното дотук въззивният съд прие, че от правна страна деянието осъществява признаците на престъпление по чл. 157 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК – хомосексуални действия на полово удовлетворение, като е употребена сила. Останалите действия на подсъдимите относно аналното проникване, но не с полов орган, не представляват хомосексуални действия, а както резонно е отбелязал районният съд – насилие по см. на чл. 143 от НК, за което не е имало обвинение. То обаче е част от всички действия по упражняване на насилие спрямо пострадалия, в резултат на което е била преодоляна и съпротивата му и са постигнали резултата- полово удовлетворение, изпълващо състава на чл. 157 от НК.
По отношение на наказанието. Съдът счете, че следва да определи наказания и за тримата подсъдими в размер между минималния и средния, като счете, че и за тримата отегчаващите обстоятелствата са предходната им съдимост, както и начинът на извършване на деянието. Тримата са сломили съпротивата на пострадалия, като са извършили и действия на принуда, изпълващи състава на престъпление по чл. 143 ал.1 от НК, по особено жесток и унизителен начин, както и са се възползвали от създалите се отношения на власт и подчинение в средите на затворниците, при които надзирателите не са взимали отношение. Възползвали са се от беззащитността на пострадалия, обстоятелствата в затвора, които са им давал и убеденост, че е възможно да извършат насилието спрямо Божанов безнаказано, а всъщност и без никаква конкретна предхождаща причина. Деянието също е с висока степен на обществена опасност, особено извършено в условията на затвора – в случая е придружено и с други действия, които далеч надхвърлят характеристиките на деяние против половата неприкосновеност на личността, като са извършени множество действия, които освен основните характеристики на престъплението- като резултат, целят и да малтретират и унижат другиго, основно за да демонстрират чувство на власт и превъзходство над другите. Поради това и съдът наложи наказание от по три години и за тримата подсъдими, което следва да се изтърпи при строг режим в затвор. По този начин счете, че ще се постигна целите на наказанието.
Водим от горното постанови новата си присъда“
afera.bg
На снимката: Братята Михалеви (Деян е вляво, а Михаил е вдясно).