ПАРАД НА МИЛОСТИНЯТА

По начало има нещо некрофилско, нещо отблъскващо в начина, по който представят от време на време личната драма на някоя възрастна ексзвезда. Грешката е двойна – и на страдалеца, който позволява да го видим в отблъскващата му несрета, и на ония, които искат да му помогнат, но пътьом и да извлекат някакви дивиденти от това. Сякаш второто преобладава в повечето случаи. Да не дава Господ, на всеки от нас може да ни се случи, обаче все пак известна въздържаност не е излишна. Призлява ми, когато видя, в какво се е превърнал някой едновремешен любимец на публиката. Знам, че трябва да откриваме човешкото и в най-голямата развалина. Но помня и думите на великия Уилям Сароян, който казваше, че животните умират с по-голямо достойнство – отиват встрани, скриват се от всички и утихват завинаги.
Този текст няма да ми донесе нови приятели, а от засегнатите със сигурност няма да получа честитки за Коледа. Но както и да е.

Сега върви една кампания да бъдат давани пожизнени награди вместо пенсии на естрадни певци, които са изпаднали в нищета. Идеята е идиотска и тъкмо поради това държавата е на път да я узакони.
Награда вместо пенсия – само по себе си това е краен абсурд, но нали трябва да покажем, как сърцата ни преливат от любов към ближния.
В тази налудна идея има и други неудобства – още по-големи и дори безсрамни. Ако някой естраден певец има сега пенсия от 200 лева, а с пожизнената награда ще му дават 700, тогава колко трябва да получава знаменитият актьор Никола Анастасов, чиято пенсия е по-малко от 400 лева? Колко трябва да е пожизнената му награда – 7 хиляди лева ли? Да запушим за момент ушите си за естрадните трели на този или онзи певец и да отидем под мостовете на Витиня – те са строени и от прочутия строител Дамян Илиев – той пък каква пожизнена награда трябва да получава? Ами проф. Чирков, който е лекувал хиляди сърца? Някои са пели песнички и им е било радостно на душата, но други са строяли в студ и пек – тях пък под какъв красив предлог да ги забравим?
С колко лева трябва да утешим Янка Рупкина? А Валя Балканска – нейната пожизнена награда в долари ли трябва да бъде, понеже песента й „Излел е Делю хайдутин“ се върти из Космоса. Ами каква трябва да е пожизнената награда на Нешка Робева, която е донесла на България около 300 медала от световни и други първенства? И пр., и пр. Сами можете да си допълните този списък със стотици други имена.
Пожизнената награда е гламавщина, това е едрата шарка на едно насилено милосърдие. По подобен повод вече преживяхме преди няколко години дребната шарка – когато пък бяха решили да компенсират бедстващите естрадни певци с ордени, които да им носят до 1000 лева над пенсиите. Тогава /2010-а/ написах дописката „Приказка за ордени“ – вижда ми се, че все още стои добре и няма защо да търся нови аргументи за несъгласието си с поредната проява на парадно милосърдие. Затова я предлагам на вниманието ви с известни съкращения.

ПРИКАЗКА ЗА ОРДЕНИ

Когато след няколко години Митко Пайнера стане министър на културата официално – понеже поне от едно десетилетие е министър в сянка – и той може би ще се загрижи за пенсиите на сегашните фолк примадони. Междувременно още немалко време Преслава ще взема по десетина – петнайсет хиляди лева на соаре от провинциални филантропи. Но министърът на културата М.П. ще поиска

да се въведе Орден на Зурлата,

защото Преслава, примерно, не е имала време да се осигурява. Или документацията била изчезнала, изгоряла и прочее сочни лъжи.
Лили и сега взема , поне така се твърди, по 30 хиляди лева, за да пее на братя Диневи, примерно. И трябва да бъде осигурявана с орденче? Ха!
Калоянчев обаче, който е Еверест в сравнение с доста бабуни в нашата естрада, не е виждал никога 30 хиляди лева на куп.

За Еверест – Орден на Милостинята, за бабуната – същото. Как ви се вижда?

Такава уравниловка дори и болшевиките не биха посмели да направят.Ще бъдат сторени поне две глупости, доста нахални при това.
Ще бъдат подлъгани тия, дето мизерстват, понеже не са се осигурявали, да помислят, че е справедливо да получат Ордена на Милостинята.
А ония, които ще го дават – Оня, който ще ги дава, – ще реши, че е свършил нещо, заради което да го запомнят…
Бойко ще раздаде една торба Ордени на Милостинята. Тенекиените знаци на състраданието.

Апликацията към подхвърлените парички.

И вече със сигурност ще трябва да му се направи паметник приживе – на кон, срещу Министерския съвет, и вероятно ще го направят онези, които направиха паметника на Живков.
Цялата тази идиотщина ще има някакъв смисъл, ако започнат да раздават Ордена на Милостинята като начало от Приюта за бездомни ветерани на културата в Горна баня. Ако започнат от най-изпадналите. В онзи клет дом обаче няма да получат ордени. Кой тогава ще ги вземе в блъсканицата? И как ще се въведе ред в навалицата? Мамалев, понеже е неизчерпаем ентусиаст, отива най-рано и почва да прави списък – от 1 до 101, 1001 или 10001. Това списък по заслуги ли ще бъде –

или преброяване на оцелелите от геноцида на културата.

Кой е обаче този, който ще оценява кандидатите?
Кой ще бъде този Зевс на Милостинята? Навремето самодържеца Живков подписваше всички укази за звания и други награди, неговият подпис стоеше на документа към всеки орден. Но той никога не решаваше сам, винаги се криеше зад разни комисии – за Димитровските награди примерно, или зад творческите съюзи. Може би е пробутвал от време на време някоя прекалено атрактивна актриса от Народния театър, но това бяха слухове, нищо черно на бяло, няма и вече кой да го потвърди.

Познавам някои от тези актриси – сега и те ли ще бъдат в новия херостратовски списък, който ще изпепели и последните остатъци от солидарност в артистичното съсловие…

Номерът със салтоморталето в това съсловие веднъж вече го видяхме в най-чист вид през 1999 година, директор на цирка беше Иван Костов.
Той беше станал „любимец“ на всички културни дейци – и на тия, дето се бяха осигурявали, и на ония, на които не им беше стигнал акъла да се осигуряват, с твърдението, че до 1989-а в България е нямало култура. Мразеха го неистово, не само лявата интелигенция, а и всеки, който имаше нещо зад гърба си. И какво? Почти всички се изсипаха на рождения му ден, и то в Министерския съвет – чакаха чинно на опашката, целуваха му задника по този начин, говореха му нелепости, а и той им говореше не по-малки. Хайтов, например, който със сигурност би отказал сега предвижданата дажба от новата Артелна за Милостиня, ми е разказвал следната история от онзи прием. Костов му казал, че вижда много общо между филма на Костурица „Черна котка, бял котарак” и разказите му. Хайтов беше смаян от чутата глупост.
Българската интелигенция по начало е доста мекушава, дума да не става. Обаче сега милостинята ще я довърши. Ще я разобщи окончателно. Ще се намразят заради списъка на Мамалев. Добре, той ще го направи.

Лили обаче няма да дойде на опашката – понеже от Артелната ще й впишат името, без да си чака реда, и то на първо място.

Понеже за къде сме без Лили и в този случай, тя е на всяка манджа мерудия, дори онзи Цонев, военния Пъпеш, й даде звание полковник, понеже пяла на предизборната му кампания. И вие смятате, че имаме армия, имаме военни, че те имат кураж? Ако го имаха – щяха да отидат пред Артелната на Цонев, която се водеше по съвместителство и Министерство – и там да си откъснат пагоните и да му ги хвърлят в лицето.
Значи Полковника ще бъде вътре в списъка. А Митко Щерев ще бъде ли там – дето твърди, че Полковника не може да чете ноти, и го доказа дори в съда? Той няма да иска същата милостиня – чете ноти, следователно му се полага нещо друго.
Кой ще отмерва дажбата? В края на краищата, кой ще разбърка картите така, че никога повече да няма мир в артистичното съсловие?
Тогава трябва да дадат на всички – и да не се преструват, че състрадават дарования, които били „веселили” народа.

Веселили народа? А той бачкал. Но за него няма кинти. Как ви изглежда това пък?

Баба Пена от Герман взема 120 лева пенсия, след като си е внасяла чинно всевъзможни лепти, дори отечественофронтовския членски внос. Голямата звезда ХХL, дето е веселила баба Пена, обаче е била толкова заета с веселенето, че не си е направила този труд. И ето я с Орденчето на Милостинята. И това ли ще развесели баба Пена?
Обичат ли днес Костов ония, които бяха на рождения му ден? Отговорът е ясен.
Който иска да прави пиар от бедността, да не разчита на истинска обич.
И освен това – ако ще правите култура, грижете се за българския Учител – от началното училище до университета, на него му оправете пенсията. Учителите няма да съчиняват и пеят песни за вас, но ще направят, ако им позволите, истински състрадателни децата и внуците ви.
В тях е съдбовното решение. Имахме възможно най-чудесното учителско съсловие – велики хора, четвърт милион души, които хвърлихте на кучетата. Като раздадете един чувал Ордени на Милостинята, с нищо няма да направите по-малко мрачно бъдещето на културата.

В крайна сметка, това ще се окаже специална наказателна операция срещу интелигенцията.

Това, че някой иска да й се хареса или да се поглези край нея, е без всякакво значение. Ще сблъскате интелигенцията с обикновените хора. Твърдението, че хората не са равни, разбира се, е вярно. Но относително вярно.
Надявам се, че имам право на по-остри думи, понеже съм направил стотици предавания за българската интелигенция, представил съм поне 700 изложби, трудно изброимо количество театрални спектакли и филми, хиляди интервюта с хора от артистичното съсловие, работил съм за тях самоотвержено. И други колеги са го правили. И досега смятам, че те са най-ценния ни капитал. Казвам го непрекъснато – и си навличам неудобства от разни среди, понеже някои идиоти смятат, че с това реставрирам миналото.
И въпреки всичко, изобщо не мисля, че подобно раздаване на милостиня е дори относително справедлив жест на държавата.
Ами лекарите? Мисля, че Цветан Стоянов и още няколко големи фигури умряха от лекарско недоглеждане. Но ние имаме хиляди изключителни лекари. Ако д-р Иван Руменов – асистентът на разстреляния от Народния съд проф. Станишев, е жив – дано да е жив, какво е основанието той да не получи от Милостинята своя дял. Може ли някой да ми каже поне една разумна причина тези хора да бъдат изключени от списъка.
Едните са веселили другите – но веселбата ли е най-важното на този свят, или борбата със смъртта, от която са обсебени лекарите.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд