Какво работи разузнаването?

В момент, когато се преброяват "активите" на всяка от страните в конфликта, хрумването за промяната изглежда обяснимо. Въпросът обаче е принципен.

Извън моментните вражди на институции и хора работата и на НРС, и на НСО наистина се нуждае от регламентиране и тази банална истина се повтаря вече 20 години, без да се предприеме нищо.

Експерти и политици спорадично се упражняват в говорене по темата, докато двете служби продължават да работят, без да е известно дали и пред кого отчитат свършеното и дали то съответства на похарчените пари.

Правната база, на която функционират, е дотам разпокъсана, че ако поиска човек да я проследи, трябва да се зарови в няколко закона и да стигне дори до указ на Държавния съвет от 1990 г. И понеже общественият интерес се е превърнал в мантра при писането на всеки закон, нека напомним, че няма по-антиобществен феномен от харченето на пари за каквато и да било цел без парламентарен контрол, да не говорим за граждански.

А точно това се случва 20 години с НРС и НСО.

На чие подчинение да бъдат двете служби е въпрос на експертно обсъждане, тъй като едната (НРС) е информационно-разузнавателна, докато другата (НСО) е охранителна и няма право да трупа информация (да вярваме, че е така), което затруднява обединяването им в една агенция, каквито слухове също се носят.

Във всеки случай рационалното решение на проблема не е в спечелването на ресурс в моментната битка, а в стратегическо осигуряване на реален контрол за тяхната дейност.

в. Дневник