КАРИЕРА ВЪВ ВОНЯТА

Имам един кеворкизъм, който преди години се роди само като игрив намек, но все повече се убеждавам в неговата реалистичност.
Ето го: „Време е подкупът да влезе в данъчните декларации на нашите политици“.
Така всички ще са спокойни. И без друго досега никой не е осъден в България за подкуп, вероятно няма и да бъде осъден.
А само през последните години имаше поне половин дузина случаи, когато известни политици бяха хващани с белязани банкноти – и, в края на краищата, нищо не последва – ако изключим мимолетната радост на телевизионното простолюдие.
Дори има една невероятна история, когато бяха дадени 20 хиляди евро, бяха и получени, и всичко беше надлежно документирано – но и тази афера се разсъхна. А куриозното е, че парите все още си стоят в следствието – подкуп няма, обаче не ги връщат на онзи, който ги е дал. Мъка българска.

Докарали сме я дотам, че дори да покажат, директно в ефир, как някоя наша политическа дървеница взема подкуп, никой няма да обърне внимание на това; ще сметнат, че Луканов го награждава в „Сделка или не“ – или по-скоро Захари Бахаров, който се оказа далеч по-щедър в лотарията си.

У нас подкупът вече те превръща в нещо специално – той не те опозорява, а въздига, трябва да се примирим с това. Щом те подкупват, значи имаш своята тежест, за разлика от тъпанарите, на които е отредено да се трепят за стотинки.

Подкупът ти придава допълнителна стойност, той е твоето ДДС; разбира се, никой не е тръгнал още да се хвали, какво е прибрал от този или онзи баламурник, но и това скоро ще се случва. Имаше невероятни обяснения след някои афери с рушвети, които докарват до полуда правоохранителните органи, но те са безсилни при сегашната обтекаемост на закона. Обаче законодателите пък нямат никакво намерение да го направят по-ефикасен – и са прави, може и тях да ги сполети късмета, зад някой фикус в Парламента. Тия дни Слави Ангелов разказа, как един енергиен бос дал в лобито на софийски хотел подкуп на известен депутат. Никой не обърна внимание на тази история – и понеже Слави е чудесен разказвач, всички се направиха, че това е някаква белетристичен етюд.
Публиката отдавна е претръпнала, медиите също – те се настървяват, само когато някой катаджия го хванат с 20 лева. Това е днешна България – респект към онзи, който е взел 200 хиляди лева, а онзи клетник – да върви направо във врящия казан. Симеон си взе на два пъти едни гори – незаконно, както се оказа, сетне сече и продава, също тъй незаконно – но за да има справедливост, отсечете главата на някой катаджия.
Образът на брадвата ме навести, понеже тия дни оправдаха бившия земеделски министър Мирослав Найденов. И той тръгна отново да дефилира по медиите. Докато беше министър, той съперничеше в това отношение дори на Бойко – а обяснението беше просто: земеделското министерство раздаваше милиони европейски пари за пропагандиране на различни програми; повечето от клиповете, разбира се, си бяха направо кретенски,

представяха ни като някакви диваци, а ефикасността им сигурно е била нулева. Но както и да е – парите са си пари, а Миро вероятно е носел във всяко студио и по една кофа кюфтета, направени по неговия стандарт „Стара планина“. Той и покрай тия кюфтета така ни проглуши ушите, че по едно време предложих на българското знаме да бъде извезано кюфте на фона на разчекнатата Мирова уста. Четвърт век толкова врява вдигаха новите демократи срещу социализма, а накрая се оказа, че Миро води епохална битка за възстановяване на соц кюфтето. Луда държава. 

И тъй, след оправдаването му, Миро тръгна по медиите – да раздава с черпака словесните си кюфтета. Още първото му изявление беше смайващо: Доносите на Калинка – навремето неговата доверена ръчичка в земеделското министерство – попречили на политическата му кариера!
Това е, вън от съмнение, идиотско твърдение, обаче си струва да му отделим известно внимание. Защото от него прокапва и отровата на проваленото българско политическо говорене. М. е от онези хора, за които думите нямат никакво значение. Като го слуша човек, неизбежно е да си помисли, че той сякаш е отсъствал и от собствения си живот.

Той е типичен образец на днешното политическо позьорство, което в неговия случай е особено арогантно. Мнозина го наричат „Миро Мършата“, заради добре известната афера с 20 тона ирландско месо с отдавна изтекъл срок, пробутано на бедняшкия български пазар.

За хора като М. това сигурно е проява на бизнес-изобретателност, макар че, всъщност, мнозина биха я приели като израз на скотска крадливост. Да предлагаш на наивниците отровно месо, да ги залъгваш с гнилоч и мърша – о, Боже, не е ли тъкмо това в много чести случаи нашата днешна политика?
Предлагаш им мърша – и настояваш да вярват в теб?

Можем да приемем Мършата като образ на политика, в която не е останало почти нищо свежо. Разбира се, нашият М. Мъ не бива да бъде виждан като някакъв идеолог на мършо-политиката, той е просто един от нейните консуматори – като, разбира се, мършата е за простолюдието, а пък кюфтетата за избраници като него.

Целта е, във вонята от Мършата, обикновения човек да престане да схваща, кое е здраво и смислено, и кое – порочно и отвратително. Тази Воня трудно се отмива от обонянието ни, тя за дълго поразява онзи мозъчен център, който отговаря за сетивата ни и ни оставя объркани. И така се лутаме сред тая Воня и вече не знаем какво да правим.
Калинка пресекла кариерката на М. Мъ!
Изглежда, и той е поразен изначално от вонята на онова ирландско месо – а като знаем какъв е апетита му, сигурно е прекалил и с него. Тъй или иначе, той продължава да се сънува като политик, като човек, който би могъл да ни осигурява още и още порции от Мършата.
И има право да си фантазира – след като от дребен чиновник, отговарящ за софийските бездомни кучета, изведнъж се събужда като министър. Рядко съм виждал хора, които подобно на Бойко да имат такава естествена връзка, такова единение с кучетата – и може би това е причината той да придърпа Миро край себе си, но не съм съвсем сигурен.
Както и да е, обаче прогнило месо, улични кучета – и сетне се настаняваш в политиката – това вече е дори извън нормите на Великата
Българска аномалия.

Между другото, Бойко има един шанс да си оправи отношенията с Путин – и това е Бъфи, кучето, което той му подари, ако успее сугестивно да му внуши да предаде на руския цар две добри думи за България; кучетата са много състрадателни – и това може и да се случи. Специално за мен, надеждата ни е в Бъфи.

Тъй, тъй – Мърша, бездомни кучета, земеделско министерство, кюфтета и кебапчета „Стара планина“ – мляс-мляс. А сетне дойде ред и на боянския клозет, където Бойко беше тайно записван. И тази афера остана неразкрита – но неин основен герой беше именно Миро Мъ, който беше закарал в премиерската резиденция градският прокурор, за да го обработва и корумпира пред Бойко. Този запис ще остане на видно място в най-лайнените страници на българската политика – главно заради квиченето на Миро Мъ.
И този човек говори за политическа кариера? Има ли основания – разбира се.
Защо във Вонята фактите нямат никакво значение. Мъ например забрави, че направи партия БАСТА, която трябваше да бъде основен опонент на ГЕРБ: щяха да влизат в Парламента, да стават членове на Европейската народна партия, да разстрелват гадовете от ГЕРБ и пр. дивотии – в търбуха на българското политическо Нищоговорене всичко може да се каже. БАСТА на Мъ беше един от високоговорителите, от които заливаха публиката със словесна помия срещу Бойко. Нищо не излезе от заверата, но Мъ продължава да си говори за политическа кариера – тъкмо той, който временно просто беше едно от палетата на Бойко, нищоподобно сам по себе си. И не е лошо днес медиите да си спомнят, какво плещеше Мъ срещу Бойко, как ходеше от студио в студио да разнищва аферите на ГЕРБ – колкото да докаже величието на поговорката „Храни куче да те лае“. Тя сякаш е измислено заради него.
И сега, какво – Калинка му съсипала кариерата! Когато Мъ ви баламосва наново – не мълчете, сякаш някое кюфте ви е заседнало.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com.

Кеворк Кеворкян

В. Уикенд