Отчет без падишаха. Предели на преглъщането

Като същински падишах Бойко остави на вицепремиерите да се отчетат за 100-те дни на кабинета. И те казаха по нещо.
Най-ентусиазирана, както винаги, бе Бъчварова. За разлика от нея останалите изглежда схващат, че нещо не е наред – че е някак асиметрично, и дори неприлично, те да говорят, а Бойко да ги слуша отстрани и оттам да им поставя оценки, сякаш нямат нищо общо помежду си – той и те. Скоро и това може да чуем от него.

Бойко изглежда все по-обсебен от идеите на Бъчварова – нашето лъчезарно Фуше в пола изглежда е повярвал, че ако се държи отстранено, някой друг ще бъде отнесен от Вятъра. Това е лоша сметка, защото трудно ще се скрие зад пионките си, поне зад тия.

Най-обтекаемо, както се очаква, говори Кунева: брюкселски зелки, гледани на лунна светлина, опаковани в брюкселска дантела – България била излязла от външната си изолация. Така е, особено ако се съди по заканите ни, че ще строим няколко газови хъба едновременно.

А пък Бъчварова казала, че отворили „широк фронт от реформи“. Широките фронтове до нищо добро не са довели, никога, в нито една битка – особено когато не е ясно къде е пълководецът.

Има една любопитна снимка от „отчета“: четиримата вицепремиери са широко усмихнати и гледат в една посока – там обаче Бойко го няма. Фронтът е широк, обаче „темпото било слабо“, дори не било ясно дали периодът на сработване е отминал – това пък го казва Радан Кънев. Обаче посоката била вярна.
Широк фронт, слабо темпо – обаче артелната работи здраво.
Например, въпросната Бъчварова, вместо да говори за фронтове, трябваше да отчете назначението на една социоложка за заместник-министър на туризма. Ако са верни твърденията на някои медии (ПИК) – освободили предишния заместник, понеже имал образование на социолог, и назначили нов, понеже имал образование на социолог. Тия неща трябва да обяснява Бъчварова, а не да говори за широки фронтове. Но и тя е социолог. Много силни лидери са попадали под влиянието на врачки и врачове – а Бойко пък изглежда е станал поклонник на социологията, което е странно, като се има предвид колко коварна и лъжлива е тя. Освен това той е това, което е, не заради социологията, а въпреки социологията. А и никой не може да разбере нейните магьосничества.

Всяка врачка от „Диема фемили“ ще му свърши по-добра работа.

Фронт? И с какво точно се сражават? Преди няколко дни циганите насилиха отново екип на Спешна помощ. Но скоро и тази тема ще изчезне, ще бъде сметната за нещо незначително за „широкия фронт“.
Като много други неща от реквизита на политическото Бойко практически ликвидира и традиционния отчет за първите сто дни. Много често въпросният отчет е един ритуал, чрез който се проверяват обществените нагласи или най-малкото се тушират собствените фантазии.
Но може би той му изглежда вече излишен, особено когато има подръка социолог, който, отгоре на всичко, изглежда прекалено харесва една фраза от „Жена без значение“ на Оскар Уайлд, тя гласи: „Ние в Камарата на лордовете нямаме никаква връзка с общественото мнение и това ни прави цивилизована институция“. Бре-бре.
По време на отчета задължително трябваше да чуем и някои извинения, колкото и невъзможно да изглежда това в българските условия.
Например, къде е дъното на политическото неприличие според някои министри – отговорът за гламавщините на просветния министър Танев би бил любопитен, също и за тия на правосъдния. Той вече забрави какви ги плещеше за Бойко и сега говори, че е „принципно важно чий скалп трябва да бъде взет“. Преди това обаче трябва да бъде отрязан собственият му език не само защото е истинско мъчение да го слуша човек – а сетне само с жестове да обясни как е протекла еволюцията на познанието му за понятието „мутра“. Поне един от вицепремиерите (Кунева) беше длъжен да отчете и собствената си личностна еволюция спрямо Бойко. Има и десетки други неща – но те минават за дреболии на фона на „широкия фронт“. Ами онзи хубавец, който минава за външен министър – той не трябва ли да обясни защо отнема акредитациите на „Атака“, а в същото време плаче за накърнената свобода на медиите на прокопиевци.

Всички тия герои се държат в своята област точно така, както циганите се държат с екипите на Бърза помощ. И защо трябва да им се прощава? Дали пък Бойко не се срамува от тях и заради това не иска да се отчитат заедно?
Бойко се старае все по-често човек да се пита имаме ли премиер, или сме страна, която се управлява от вицепремиери
Неговата игра изглежда ясна: други да вадят горещите кестени от огъня. Проблемът е, че пак те – другите – поддържат огъня да гори все по-буйно.

Ето, примерно, вицепремиерът Томислав Дончев пак говори за „Южен поток“ – но вече го представя като някакъв черноморски полуфабрикат, и тази буфонада продължава от месеци, докато накрая ще шаржират проекта до крайна степен. Ако сте на мястото на Бойко – пази Боже, – кого ще слушате, ако искате съвети за газовия фарс: Дончев или проф. Атанас Тасев? Отговорът е ясен. Тасев винаги е бил премерен, не съм забелязал да тика в очите ни партийните си пристрастия, и сега твърди, че газов хъб може да има само при условие че Русия върне „Южен поток“. Тоест никога. Бойко трябва да преглътне гордостта си и час по-скоро да се измъкне от ямата „Южен поток“.
Там играта е друга: в нея се помни всяка дума, всяка закана, всяка обида, всяко изхвърляне. Това не са нашите посерковци, които преди време те ругаят като хамали, обаче сега целуват задника ти по три пъти на ден. А тази гледка не изглежда никак добре. В политиката трябва да се преглъщат много неща, много субстанции, обаче някаква мярка е задължителна все пак. А Бойко направи така, че дребни хашлаци набързо да получат индулгенция – и спокойно да събират храчки за нови подвизи.

Б. остави Атанасов да хвърля съчките и да разпалва огъня на „Червеите“, но в същото време не му попречи да героизира „протестърите“. И защо?

Възможно е широкият фронт на Бъчварова, който все повече изглежда като едновремешния „Отечествен фронт“ – но от първите години след 9 септември 1944 година, преди комунистите да пуснат резачката, – да даде още няколко, все толкова агресивно скучни отчета: за 200-те дни, за 250-те дни – но сетне ще дойдат местните избори.

И ето го Москов срещу Фандъкова – какви ще ги мелиш тогава?

Неусетно, както падат есенните листа, Бойко от гробокопач на ДСБ/СДС се превръща в негов реаниматор, доста усърден при това. Накрая ще се окаже, че за всичките години на Прехода най-проникновен, гениално-проникновен е бил призивът на БСП от изборите през 2009 година: „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов!“ Днес този призив наистина изглежда необикновено прозорлив. Наесен всички ще се убедите колко красота се крие зад него.
Тия дни Б. Б. погали и Станишев – а пък уж беше гробокопач и на БСП: двамата щели да обединят усилията си, за да избутат бариерата пред Шенген. Тази картинка си струва да се види: как се напъват заедно. Станишев пак ще симулира, но Бойко едва ли ще забележи това.
Изводи: напоследък Бойко използва все по-некачествени презервативи.

Други публикации на автора можете да намерите в presa.bg, www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

Кеворк Кеворкян
В. Преса