Глупави снимки. Глави в локвата

Един от съветите на стария Хорас гласи: “Направи си няколко глупави снимки с приятел в някое моментално фото”.

Ясно защо – винаги, когато ги гледаш след време, отначало ще се забавляваш, а сетне ще се натъжиш – в живота добрият край липсва и пр.

Сетих се за това, докато гледах как Сашо Диков подскача на стола си, за да привлече вниманието на Първанов. Знаех си, че Сашо ще се държи така, още като видях анонса за пресконференцията по Канал 3: “Очаквайте пресконференцията на президента Георги Първанов с участието на Сашо Диков”. Бре, добре, че все пак и Първанов бе споменат в това обявяване. Само БНТ излъчваше пресконференцията, а Канал 3 я препредаваше, вероятно пиратски, дори с логото на държавната телевизия. Може би това е знак, че БНТ се вижда вече като равнопоставен партньор в отбора на кабеларките. По някое време Сашо започна да се държи с президента както се държеше с Карбовски преди време, но тогава двамата се дърлеха за някаква книга на Лили, за която вече никой не се и сеща.

Стилът на уличните вестници се пренася дори и на пресконференциите на държавния глава. Сашо сигурно щеше да сметне, че си е свършил работата, ако беше метнал някой стол по Първанов.

И както си въобразяваше, че задава остри въпроси, така му свърши по-скоро услуга – подобно поведение е по-удобно за Първанов. Оперетността, която бе патент доскоро в политиката, вече се пренася и в журналистиката. Днес всеки може да изтърси каквото му мине през ума. Мислех, че това е запазено за аговци, за които политиката е нещо като да си избереш най-подходящата вратовръзка. Агов отново безцеремонно фантазира и ми беше неприятно да видя един кадър от парламента, в който двамата с Костов се смееха задружно. Винаги съм се чудел какво прави Костов до подобни смътни фигури. Ясно е защо му са – обаче не се ли притеснява от физическия допир? Сега Агов пак излъга – западни дипломати се оплакали, че може би също са записани в кабинета на президента. И никой не поиска да го пита – кои дипломати има предвид, кои посланици, кои точно, имат ли имена и пр. Все лесни въпроси, обаче режимът на празно дърдорене на подобни мистификатори изглежда е заразителен. Но да не се занимаваме прекалено с него, понеже пак ще стигнем до първия митинг на БКП след 10 ноември 1989 г. на стъпалата пред БНБ – каква хубава метафора, нали – където се перчеше и Агов, по-късният демократ и антикомунист.

Къде гледат обаче тъй наречените репортери?

Озадачаващо е, че сериозни вестници започнаха да приютяват лъжите от сайтовете на разни изпаднали цветарки, превръщат се в посредници на хора, които те гледат в очите и те лъжат като цигани, колко свежи са им цветята, а пък те може би са докарани преди три дни от гробищата в “Орландовци”. В сайта на прословутата цветарка наистина всичко е докарано от някое гробище за сплетни и клюки. На всичко са готови подобни типове, за да се реанимират по някакъв начин – и аз се чудя на някои хора, иначе приятели на президента, които ги хрантутят. Защо го правят, толкова ли са наивни и не се досещат, че утре и те ще бъдат предадени. Хората, за които намеквам, уж ценят Първанов, защо тогава се поддават на плоски измами. Навремето цветарката Бареков написа за Първанов нещо си, което не би видяло бял свят дори в комунистическа България като възхвала на Живков – толкова сиропирано и коленопреклонно беше. Тогава той твърдеше, че пред Първанов има сияйни хоризонти – почти като тия на комунизма, а днес играе нови ръченици, дано да омилостиви новите си чорбаджии. Тия хора с еднаква лекота ще излъжат както за някоя моделка като Николета Лозанова, така и за държавния глава, само и само някой да се сети за тях, макар и за малко.

Нашия занаят вече изобилства с хора, които на нищо не могат да се научат.

Само се зверят – и да им навреш очите в истината, пак ще продължават да лаят истерично. Кончаловски разказваше в спомените си как ги е учил Михаил Ром – както се обучават кученца, като им се навират носовете в направената локва. Но в доста нашенски случаи и това няма да помогне.

Крайно време е поне да се направи едно национално първенство по медийно блюдолизничество. А пък официален марш на първенството трябва да стане онази прочута песен “Искам да съм твое куче”.

Прегледах отново и по-внимателно интервюто с Дянков. В остроумната си реплика “Жълтата гостенка” вестник “Капитал” посочва източника на въпроса от шоуто на Иван и Андрей. И става ясно, че “жълтата гостенка”, така наричаха навремето туберкулозата, вече е поразила смъртоносно телевизионната професия. Вместо ясни думи се чуват хрипове, някакво отблъскващо гъргорене, елементарни думи, раздирани от кашлица, секнене, или скимтене, ако си от цветарския щанд. Нищо смислено не се долавя, въздухът е наситен с отровни храчки, наоколо всичко е заразно, засега са останали няколко бастиона на чистото слово, поначало във вестници с ограничен тираж. Дянков е нямал нищо общо с твърдението, че президентът е млад милиардер, и в това отношение можем да му повярваме. Но да не разчитаме прекалено и на това, защото до довечера може да се откаже и да каже нещо друго.

И всичко пак опира до деградацията на занаята ни. Добре, плеснал си някоя глупост, маскирана като въпрос.

Но ако наистина те интересува истината, разчопли отговора, разложи го на съставните му части, особено ако си коректен, както твърдиш. Но не, днес приблизителното се цени повече, предпочита се смътното, неясното, онова, което е двусмислено. Всичко се прави по лайняната технология на “Биг брадър” – записваш 24 часа, а излъчваш 24 минути, всичко е извадено от контекста, предпочетено е смрадливото, клозетното. Ето защо няма и сериозни портретни интервюта днес, те са най-сложното нещо в нашия занаят – да покажеш интелигентно, деликатно и прозорливо един човек не е никак лесно. Колкото повече шаржират и дори демонизират, например, Дянков, толкова по-неясен става той като човек, все повече се отдалечава в някаква мъгла. Пощипват го оттук-оттам като комари. Всъщност, телевизиите почти в никаква степен не ни приближават до героите на деня, рядко виждаме някакво смислено интервю, което ни представя истинската същност на някой от днешната фанфарна музика. Всичко е подчинено на тъпи шеги, човекът отсреща е храна на някакви лакоми мушици, крясъците вземат връх. И тъкмо заради това след днешните водещи, повечето от които между другото са поразени от синдрома на ранната професионална смъртност, не остава нищо, само гюбеци и крясъци. Никой не е в състояние да състави дори една книга със смислени интервюта – ако си извадят жалките текстове, всъщност ще видят себе си като на пиянска снимка, направена в моментално фото. Времето им минава, все едно никога не са напускали това фото, крясъците ще заглъхнат и какво ще остане след вас? Не слушайте тъпите си продуценти, те са щастливи, когато говорите не с главите, а със стомасите си нищо повече. Ако Андрейчо и Иван – особено след глупавия скандал, който инициираха и който не им е донесъл със сигурност нищичко – тръгнат в шоуто си към сериозното, ще направят най-важния избор в кариерата си. Имат трибуна да разговарят със смислени хора и по смислен начин, само така ще оставят някаква следа след себе си. Специално към Андрейчо имам най-добри чувства и той знае това, но нека да види последното издание на “Пълна лудница”, в което Рачков и колегите му го шаржираха по един неподражаем начин в “Станция Рома”. Беше извънредно остроумно и забавно, Рачков е изключителен, обаче зад всичкото веселие се процеждаше и нещо тъжно, някаква мрачна констатация за съдбата на двамата млади водещи. Преди много години, за да ме поощри може би, един знаменит наш съвременник ми изпрати интервютата на Д. Фрост . И тогава си казах: “Защо нямам досег с тия хора”, понеже Фрост интервюираше велики личности, от Касиус Клей до Труман Капоти.

Скоро обаче разбрах, че във всеки човек, и в тия край нас също, има нещо много любопитно, въпросът е да стигнеш до него.

Не бива да позволявате да ви внушават, че сериозното е обречено. Тази лъжа е нужна на търговците и на политиците, те се боят най-много от смисленото слово, от разумните гласове, от хората, които не са смлени от субкултурата, и пр.

Между другото, няколко часа преди Сашо Диков да започне да се репчи на Първанов и да го тегли към моменталното фото, дъщеря му Петя направи забележително интервю в “Арт Трафик” на ПРО.БГ, събеседникът й Мимо (Мирослав Атанасов) от група “Джанго Зе” бе направо фантастичен. Но и Петя знае как да слуша, да използва простите човешки въпроси, да попита, когато не знае нещо. Гледайте “Арт Трафик”, това е нещо извън всякаква конкуренция, артистично, ненатрапчиво мъдро, остроумно. “Гледай го и ти ще бъдеш в различното предаване”, както биха казали авторите му. Не е лошо и Сашо да го гледа от време на време.

Един социолог каза, че Първанов нападнал с атомна бомба комар (вестник “Сега”).

Остроумно е, да. Обаче Първанов е в правото си да защити името си. Трябва да го прави и всеки от вас – иначе някои ще ви издърпат в личните си помийни ями.

А Андрей Арнаудов беше извънредно отегчен, едва си държеше очите отворени, но и пресконференцията започна твърде рано, още в 14 часа. Но пък зададе един от най-прагматичните въпроси – защо няма безжичен интернет в президентството. При този прагматизъм, изглежда, не е възможно да се интересуваш кой знае колко от достойнството на човека срещу теб. Репортерите останаха хладни, когато президентът заговори за достойнството на семейството си, защото мнозинството от тях не са съхранили това чувство в себе си, коварствата на днешната журналистика отдавна са изкормили от тях подобни дреболии. Гледах съпругата на президента и си спомних какви подлости бяха писани по неин адрес от

Жълтата гостенка. Колкото и да се пазят хората от медиите, отровата е наоколо, и то не от днес, и пораженията са тежки.

Пресконференцията не даде отговор на най-важните въпроси, понеже и никой не успя да ги зададе, докато президентът и Сашо си гъргореха нещо за някакви червени копчета, които трябва да натиснеш, за да бъдеш записан, кой на кого се кланя повече – медиите на Първанов или Сашо на Б. Б. и пр.

Например. Ще събере ли ГЕРБ 160 гласа за отстраняването на президента? Ще гласува ли Конституционният съд за отстраняването му?

Какви са очакванията ви, ще бъдете ли отстранен?

Отговорът щеше да бъде “Не”.

И пресконференцията можеше да приключи.

…

Докато се забавлявах с разправиите около “милиардите” на президента, се сетих за Е. Ленард, който казваше за един от героите си: “Човекът непременно държеше всички да знаят, че е доктор, но самият той не беше напълно уверен в това”. Много от участниците в театъра за президентските милиарди се държат като въпросния доктор. Както и да е.

Кеворк Кеворкян

В. Труд