Made in НРБ
Хиперактивността на правоохранителните органи от последните дни може да се обясни с една дума – Брюксел. Случайно или не активирането по „захарната афера“ съвпадна с посещението на евроемисарите, които трябва да подготвят следващия доклад, а петъчният ден на миналата седмица като цяло влезе в историята с невиждана шетня на спецполицаи, прокурори и тв-камери из локалните платна на столицата.
Покрай акциите обаче възникват някои неясноти и въпроси, изброени без йерархична логика:
Защо например от обявените преди близо три години топ 300 мафиоти в страната, постоянно се въртят едни и същи имена – Хамстера, Очите, „червените олигарси“? Дали, защото е най-лесно, или защото наистина това са топ бандюгите у нас? И как така, изведнъж се оказа, че един от големите бизнесмени у нас бил замесен в данъчни измами, а да скоро беше един от „галениците“ на правителството и през трите години преди „захарната афера“ – напълно изряден? И това става в навечерието на „родеото“ на американския посланик, който ще търси американски инвеститори. И не на последно място – защо министърът на вътрешните работи толкова много се грижи за ресора икономика, като иска да „дисциплинира пазара“?
Ясно е, че държавната машина, с цялата си административна и съдебна мощ, може да окаже репресия. Стига да поиска.
Грозното в случая е, че се развяват едни и същи имена – тези са хората, виновни за всичко в държавата; те са емблемата на комунистическия репресивен апарат, който се бори с последни сили за оцеляване; това е „представителната“ извадка на престъпността у нас.
Нека си го кажем – миналото на всички в политиката в България, независимо от цвета им, е минало през някакви картончета, през някакво сътрудничество, независимо дали е на репресивни апарати или на съмнителни икономически интереси. В това отношение – и бизнесът, и политиците, са имали своя „равен старт“. Те всички са продукт на една система, в която са възпитавани, узрявали, работили, мечтали…
Демоните от миналото ще продължават да живеят в подсъзнанието ни, ще се разпореждат със страховете ни и ще определят поведението ни чрез едно псевдовъзпитание, чрез въвеждането на (а)морал, който е на светлинни години назад от цивилизования свят… Защото това е единственият модел, който познават и по който самите те са създадени.
„Оптимистичното“ в случая е, че родените след 1989 година инстинктивно усещат, че нещо не е наред. И ще продължават да го усещат, дори и зад граница.