В такива като тези пролетни дни, преди 135 години заседава Учредителното събрание, което узаконява един парадокс в нашия обществен живот: форумите на единението да разединяват под лицемерното прикритие на „изповядваната традиция:: „Съединението прави силата”! Ние нямаме гражданския навик да се обръщаме с трезв поглед назад и да правим изводи от уроците на историята. Прочети още…
В такива като тези пролетни дни, преди 135 години заседава Учредителното събрание, което узаконява един парадокс в нашия обществен живот: форумите на единението да разединяват под лицемерното прикритие на „изповядваната традиция:: „Съединението прави силата”! Ние нямаме гражданския навик да се обръщаме с трезв поглед назад и да правим изводи от уроците на историята. Прочети още…
Има ли някаква връзка между януарските протести около парламента на студенти, еколози и други социални групи, обединени от радикалния лозунг „Да започнем на чисто!” (иначе казано „Измитайте се!”), чикагските изявления на Бойко Борисов за „лошия материал” и скандалните разкрития за състава на масово предлаганото сирене на българския пазар, последвани от будещите недоумение откровения Прочети още…
През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен “човешки материал”, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и Прочети още…
Това е практическият план по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее. Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната Прочети още…
Днес започва 71-ия ден от мистериозното ми задържане на 26 май. Малко преди 9 часа ми се обади непознат женски глас по телефона и поиска незабавно среща с мен/По-късно я идентифицирах. Работеше в ДС-Стара Загора, а мъжа и във ВКР/ Тръгнах веднага. Още след излизането ми забелязах, че ме следи кола, но не Прочети още…
В края на осемдесетте името ми редовно, дори ежедневно се споменаваше по т. нар. “черни станции” –“Свободна Европа”, “ББС”, “Дойче веле” и “Гласът на Америка”. Взимаха ми интервюта, когато не бях на топло, четяха мои стихове, “обгрижваха” ме един вид. Особено активни бяха Румяна Узунова, Ана Манолова от “Свободна Европа и Митко Димитров Прочети още…
Мемоари се пишат по два повода-когато искаш да кажеш истината и когато искаш да се оправдаеш. Възможен е и смесен вариант. Проблемът при писане на мемоари е, че когато човек пише за себе си трудно се сеща за нелицеприятни собствени действия и изказвания. С две думи не е самокритичен. Друго е, когато както Прочети още…
I И така, ние четирма души: войводата, отец Кирил, Стефо далматинецът и аз, изгубихме се завинаги от очите на злощастните си другари. Аз притежавам твърде малки подробности за тях после раздялата ни, затова няма и да ги описвам. Онова, което зная на вярно за тях, е това, че едни пристигнали благополучно до Тетевен, гдето се Прочети още…
Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели? Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две Прочети още…
От писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса, 1 март 1871г. ……………………………………… Приятелю и брате Филипе, ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Тряба да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, тряба да зимаме опити, па и Прочети още…
Трябваше да се започне отнякъде, казват късно било, пък и избори наближавали, но мен изборите не ме касаят, никак даже, нито отлагам несвършената работа за по-друг свят, може би някакъв по-различен от сегашния в смисъл, по-толерантен за престъпления, или по-нетолерантен ли?, – това не разбрах. Изплувах за електрониката на службите вчера в София, Прочети още…
Вероятно, не само моите връстници, а и мислещите хора от следващото поколение познават безсмъртната творба на Кен Киси “One flew over the cuckоо’s nest”. Там затворът от правила, норми и условности, чрез които обществото оковава свободния човешки дух, са пресъздадени алегорично като една огромна психиатрия, в която господства импозантната фигура на Сестрата, студена, Прочети още…