„АУТСОРСВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ“ – ТОВА ПРАВЯТ РАДЕВ И ГЪЛЪБ, ЗАЩОТО НЯМАТ ТОПКИ, ОТ КОЕТО ЩЕ ВИ БОЛИ. АКО ИМАХА ТОПКИ ЩЯХА ДА ВАДЯТ МОЛИВА И ДА ЗАЧЕРКВАТ
Сега да ви обясня какво правят Гълъб Донев и Радев, защото ще ви боли.
Има два варианта да се реши тая криза с бюджета. Единият е този, за който говори Асен Василев и който всеки разумен финансист – от Симеон Дянков през Николай Василев, Милен Велчев, че даже и Орешарски – щеше да предпочете. Това е, както го нарича Асен, да извадиш „червения молив“ и да почнеш да зачеркваш.
Това са го правили всички финансови министри през последните десетилетия досега, от Муравей Радев чак до Горанов, включително и самия Асен Василев, когото обвиняват универсално за всичко.
Истината е, че колкото и да е ляв Асен, когато се появи той през 2021 година като служебен финансов министър, се беше сблъскал с подобна ситуация: последният Бюджет 2021 на Борисов-3 беше проблемен, не се изпълняваше ОК, а комбинацията с политическа криза и многократни „избори след избори“ в същата година утежняваше положението още повече. Най-малкото политическата ситуация в страната се беше променила коренно и актуализацията беше неизбежна.
Тогава, в един от тези „малки“ парламенти, някъде към средата на годината, служебният финансов министър Асен Василев успя да внесе и да прокара актуализация на Бюджет 2021 и тогава се запозна отблизо с въпросния „червен молив“. И това го разказвам, защото тогава следях заседанията на бюджетната комисия, които бяха доста интересни и всъщност крайно забавни, защото на тях младият и зелен служебен министър на финансите Василев се виждаше как се беше оплескал до ушите с въпросната актуализация и всички го правиха на дреб в тази комисия.
Накрая една Мария и един Йордан – емблематични стари бюджетари от ерата на Костов – му извадиха една червена химикалка и му надраскаха какво откъде да отреже, за да приведе разходната част в рамките на дефицита. И всичко това – пред смаяните погледи на гербаджиите, които бяха натикани в тежка изолация и си мълчаха, щото просто такава беше конюктурата.
Асен най-вероятно си го спомня ясно това, защото никакъв Харвард не може да те научи на това да правиш бюджета на нашата България, което си е жив занаят и там най-много си тежи опитът. Е, горе-долу тогава Асен Василев се „овапца“, че да стане тоя „бюджетен еквилибрист“, който наблюдаваме в момента. Оттогава е и лафът за „червения молив“, за който той говори. Сега тази Мария я няма, няма го и онзи Йордан, един Влади пък сега просто гледа умно и подава лафове на Асен, а последният се изживява като истинска звезда в социалните мрежи.
Но да се върнем към текущата ситуация.
Вариант 2 е много по-интересен. „Интересен“ по-точно. При него Радев и Гълъб Донев ни вкарват умишлено в процедурата по свръхдефицит на Европейската комисия, най-вероятно координирано и уговорено със самата Еврокомисия, защото нямат смелостта да направят нужните съкращения, оптимизации и реформи.
И ние се намираме точно в тази ситуация.
Въпросната европейска процедура, за която хората на Радев ни говорят от няколко дни, най-общо казано представлява следното: Радев и Гълъб Донев ще трябва да се договорят с Брюксел за рамка, в която да влязат финансите на страната през следващите 3 години (включително настоящата). Това означава както съкращаване на разходите, така и рамкиране на някакви тавани за дълг. Тоест, ако някой си мисли, че ще спрем да теглим дълг, жестоко се е излъгал. Просто ЕК ще ни казва колко дълг можем да теглим годишно за следващите 3 години.
По този начин правителството на Радев ще продължи да си има някакви пари „за харчене“, в това число капиталови програми, инвестиции и всякакво раздаване на „наши хора“, „наши фирми“ и всякакви спонсори от предизборната кампания, за които може да се сетите. И ако някой случайно повдигне въпроса защо, ще следва универсалният отговор: „Брюксел така каза, те ни позволиха, те знаят, всичко е ОК“.
Това е ролята на „добрия ЕС“. Ще има и „лош ЕС“ обаче. Той ще касае всички съкращения, реформи и въобще всичко гадно, което ни предстои да видим и усетим по джоба си през следващите години.
За всяко съкращение в администрацията Радев ще казва: „Европа така каза, Европа така иска, виновни са предишните“. За всяко намаляване или замразяване на заплати Гълъб Донев ще казва: „Така сме се разбрали с Европа, те това очакват у нас, предишните ни вкараха в тази ситуация“. И така 3 години. Поне.
На това цялото нещо един приятел финансист му измисли термин – „аутсорсване на отговорност“. Та така. Радев и Гълъб ще аутсорснат отговорността за това, което предстои, ще си измият ръцете с предишните, ще са ни лук яли, ни лук мирисали, а нас просто ще ни боли.
Как се стигна дотук? Много просто и видимо от всички.
Откакто Радев пое правителството, че и малко преди това, се пускат контролирани слухове за съкращения, оптимизации и всякакви такива неща. И всеки път реакцията е „ауу“, „олее“, „имаме готовност за стачка“ и целият Фейсбук пощурява. Последно бяха ония 10% оптимизации в културното министерство. Всички от сектора скочиха, взеха да разпространяват една картинка, писаха се статии, рецитираха се дитирамби против и т.н., и т.н. Така са и учителите, така щяха да са и МВР, и въобще всички, та чак до последните лесничеи и служители в горските стопанства.
Разбирате сами логиката. Е, Радев и Гълъб искат да избегнат точно това. И искат, щото нямат топки.
Ако имаха топки, щяха да направят това, което правеха всички предишни – вадят молива и зачеркват. Но понеже идват президентски избори, а след това и местни, съжалявам, че ще го кажа, но в „Прогресивна България“ буквално всички са се насрали от страх, а след „медийния фурор“ на Слави Василев, Владо Николов и Проданов от АБВ това насиране най-вероятно е станало още по-голямо.
Кой е виновен ли? Честно казано, Асен Василев си е виновен сам. Несъмнено. Ама не защото е раздувал някакви дефицити от 2021 насам, а защото лично той торпилира приемането на Бюджет 2026, където Йордан Цонев и гербаджиите някак си бяха нагласили нещата така, че да не изпадаме в сегашната ситуация.
И пак ще се повторя, те предложиха разумен компромис: 2% отгоре на осигуровките на всички и ръст на данък „Дивидент“ за бизнеса. Това беше справедливо разпределение на тежестта в тогавашната ситуация: взимаше се по-малко от хората и малко повече от фирмите. А ситуацията отдавна беше станала такава, че поради ред причини пипането на данъците вече беше наложително. А Цонев и правителството на Желязков видимо се опитваха да опазят поне това – плоския данък и въобще основния данъчен модел у нас.
Е, обществото тогава подскочи и отказа двата процента повече плащане на осигуровки, а на бизнеса му се досвидя да даде повече от богатството си (защото данък „Дивидент“ реално е данък „Богатство“) и свалиха последното редовно правителство.
Окей, тогава сега ще получите точно това, което ви предлага Европа – промяна на данъчния модел за всички и ръст на данъците на всички, както за „бизнеса“, така и за „хората“.
А можеше да е друго. Можеше да се избегне това, можеше и сега някой да хване „червения молив“ и да задраска излишните разходи. Но за това се искат топки, каквито нито Радев, нито Гълъб Донев, уви, имат.
Филип Антонов